Колийн Хувър
Без Хоуп (25)

Тринайсет години по-рано

Цялата съм потна, понеже под завивките е горещо, но не искам да ги смъквам от главата си. Знам, че ако вратата се отвори, няма да има значение дали съм скрита под завивките, или не, но въпреки всичко под тях се чувствам по-сигурна. Вдигам пръсти и отмествам завивката от очите си. Поглеждам дръжката на вратата така, както правя всяка вечер.

Не се завъртай, не се завъртай. Моля те, не се завъртай.

В стаята ми винаги е много тихо, отвратително тихо. Понякога чувам звуци и решавам, че дръжката се завърта, и сърцето ми започва да думка с всички сили.

В момента сърцето ми бие учестено дори само защото се взирам в нея, но не мога да откъсна очи. Не искам да се завърта. Не искам вратата да се отваря, не искам.

Толкова е тихо.

Съвсем тихо.

Дръжката не се завърта.

Сърцето ми се успокоява, понеже дръжката така и не се завърта.

Клепачите ми натежават и най-после ги затварям.

Толкова съм благодарна, че тази нощ дръжката не се завърта.

Толкова е тихо.

Съвсем тихо.

Но изведнъж вече не е тихо, защото дръжката се завърта.