Колийн Хувър
Без Хоуп (41)

Понеделник, 29 октомври 2012 г.
09:50 ч.

Извъртам се и виждам, че Холдър седи в леглото и проверява нещо в телефона си. Когато се протягам сънено, той се навежда да ме целуне, но аз бързам да се обърна.

— Трябва да си измия зъбите — смотолевям и изпълзявам от леглото. Холдър се разсмива, после се заглежда отново в телефона. През нощта някак отново съм се озовала в тениската, но нямам представа кога се е случило. Смъквам я и се пъхам под душа. Когато се връщам в стаята, го заварвам да прибира багажа.

— Какво правиш?

Холдър сгъва блузата ми и я пъха в чантата. Вдига за миг очи, после се заема с пръснатите по леглото дрехи.

— Не можем да останем тук вечно. Трябва да решим какво искаш да правиш.

Пристъпвам с няколко крачки към него, а сърцето ми се качва в гърлото.

— Но… но аз още не зная. Нямам къде да отида.

Доловил паниката в гласа ми, той заобикаля леглото и ме прегръща.

— Имаш мен, Скай. Успокой се. Можем да се приберем у нас и тогава да решим. Освен това е добре да се върнем на училище. Не можем просто да спрем да ходим и определено не можем да живеем по хотели.

Мисълта да се върна в онзи град, да бъда само на някакви си три-четири километра от Карън ме плаши. Страх ме е, че ако съм така близо, ще се изкуша да я видя, а още не съм готова за такава крачка. Искам за още един последен път да зърна старата си къща с надеждата да пробудя и други спомени. Не желая да разчитам на Карън за истината. Искам да науча колкото се може повече сама.

— Само още един ден — примолвам му се. — Моля те, още само един ден и после ще си тръгнем. Искам да се опитам да осмисля нещата, а за целта трябва да се върна в къщата отново.

Холдър отстъпва назад и ме поглежда строго, поклащайки глава.

— В никакъв случай — заявява най-категорично. — Няма да те подложа отново на подобно нещо. Няма да ходиш пак там.

Поемам лицето му с длани.

— Трябва, Холдър. Този път дори няма да изляза от колата, обещавам. Но трябва да видя къщата още веднъж. Успях да си спомня толкова много неща. Искам още само няколко спомена, преди да ме отведеш обратно и да се наложи да реша какво да правя.

Холдър въздъхва, измъква се от ръцете ми и тръгва напред-назад из стаята. Очевидно никак не му се иска да се предаде.

— Моля те — повтарям, понеже знам, че ако продължа да го умолявам, няма да устои.

Той бавно се обръща към леглото, вдига саковете и ги пуска пред гардероба.

— Добре. Обещах да направя всичко, което сметнеш за необходимо. Но отказвам да вадя дрехите наново. — Той посочва саковете.

Разсмивам се и сключвам ръце около врата му.

— Ти си най-готиното и разбрано гадже на целия свят.

Той въздъхва и на свой ред ме прегръща.

— Не, не съм. — Притиска устни в слепоочието ми. — Аз съм най-изтормозеното гадже на целия свят.