Колийн Хувър
Без Хоуп (26)

Събота, 27 октомври 2012 г.
По някое време през нощта

— Скай.

Тежко ми е. Нещо ми тежи. Чувството е ужасно. Върху гърдите ми няма нищо, но усещам натиск, какъвто не съм усещала до сега. А също и тъга. Смазваща тъга, която ме поглъща, а нямам представа защо. Раменете ми се тресат и отнякъде в стаята се дочува хлипане. Кой плаче?

Аз ли плача?

— Скай, събуди се.

Усещам ръката му около тялото си. Бузата му е притисната в моята, зад мен е и ме придърпва плътно към гърдите си. Сграбчвам го за китката и избутвам ръката му. Изправям се в леглото и се оглеждам. Вън е тъмно. Не разбирам. Плача.

Холдър сяда до мен и ме обръща към себе си, бърше очите ми с палци.

— Плашиш ме, Скай. — Гледа ме разтревожено. Стисвам очи и се опитвам да се овладея, понеже нямам представа какво точно се случва, а и не мога да дишам. Някак отдалече се чувам да плача, едва си поемам дъх.

Поглеждам часовника на нощното шкафче. Три часът. Май започвам да се съвземам, но… защо плача?

— Защо плачеш, Скай? — Притегля ме към себе си и този път му позволявам. При него съм в безопасност. Чувствам се у дома си, когато съм в обятията му. Той ме прегръща и гали гърба ми и от време на време ме целува по слепоочията.

И не спира да повтаря:

— Няма нищо… — Отново и отново и ме притиска в прегръдките си, може би цяла вечност.

Тежестта постепенно се вдига от гърдите ми, тъгата се разсейва и накрая вече не плача.

Но пък съм уплашена, защото досега не ми се е случвало подобно нещо. Никога в живота си не съм чувствала такава непоносима мъка, така че как е възможно да я изпитам насън, при това толкова реално?

— Добре ли си? — прошепва. Кимам, сгушена в гърдите му. — Какво се случи?

Поклащам глава.

— Не знам.

— Искаш ли да поговорим?

Приглажда косата ми.

— Не. Не искам да си припомням.

Дълго време ме прегръща, но накрая ме целува по челото.

— Не искам да те оставям, но трябва да си вървя. Не ми се ще да загазиш.

Кимам, но не го пускам. Ще ми се да го помоля да не ме оставя сама, но пък не искам да звуча отчаяна и уплашена. Та хората непрекъснато сънуват кошмари — не мога да разбера защо реагирам така.

— Заспивай, Скай. Всичко е наред. Сънувала си нещо.

Лягам обратно в леглото и затварям очи. Усещам как устните му докосват леко челото ми, после си тръгва.