Кели Маккейн
Ягодово лято (8)

Глава 8

Слязох от автобуса на спирката, която мама ми беше написала. Не се обадих на татко да ме посрещне, защото исках да повървя и да подишам малко свеж въздух, преди да го видя. Но както си вървях по засипания с боклуци тротоар, ми се прииска да го бях направила. Мина една кола, в която радиото беше пуснато толкова силно, че ритъмът на басите направо ме прониза, а след това една група тийнейджъри ми изкараха акъла, когато изскочиха изведнъж на тротоара и започнаха да издават някакви маймунски звуци, докато вървях край тях.

Исках да избягам, но се удържах и продължих да ходя нормално. Нямаше смисъл вече да звъня на татко. По-добре беше да продължа да вървя, вместо да стоя на едно място и да го чакам. Видях две докарани майки с колички малко пред мен, забързах, за да ги настигна и после останах няколко крачки зад тях. Сега вече се чувствах малко по-сигурна. Добре че и те вървяха в същата посока, точно до отбивката за улицата на татко.

Бялата мазилка на фасадата, изглежда, някога е била красива, но сега беше станала мрачно сива и цялата беше покрита с графити. Както си вървях, видях един велосипед, заключен за някакъв парапет. Е, било е велосипед. Повечето от частите му вече липсваха.

Стигнах до номер 15 и отново погледнах листчето с адреса. Качих се по разбитите каменни стълби до входната врата. Имаше много звънци с изпомачкани листчета, залепени с тиксо. До звънеца на апартамент №2 имаше едно сравнително ново листче. На него пишеше „Грийн“ с татковия почерк.

Пресегнах се и натиснах звънеца с разтуптяно сърце. Дълбоко вдишване. Няколко пъти.

Домофонът изжужа и аз влязох и тръгнах по коридора. Бързо намерих апартамент №2. Когато татко отвори вратата, усетих такъв прилив на различни чувства, че не знаех дали да го прегърна, или да му ударя един шамар.

Но не направих нито едното, нито другото, защото влязох вътре и видях състоянието на апартамента (добре де, гарсониерата). И честно, изпаднах в шок.

Предполагах, че татко не живее в палат, но тази дупка беше ужасяваща. Старата ни къща беше безупречна, и то не само заради мама — татко също харесваше хубавите неща.

А тук на прозореца имаше мръсни мрежи и тежки, полуспуснати завеси, които придаваха мрачен и тъжен вид на стаята. Дъските на пода бяха покрити с прах и мръсотия. Навсякъде се въргаляха мръсни дрехи, стари вестници и чаши от кафе, а една наполовина изядена порция риба и картофки седеше на масата в мазната си хартия. Цялото помещение миришеше на мръсно и мазно.

— Виждам, че си почистил заради мен — подметнах аз.

— О, да, извинявай! — измърмори татко. — Времето не ми стигна. Искаш ли нещо за пиене?

— Само чаша вода, благодаря.

Татко тръгна към кухнята, но аз го спрях и казах, че сама ще си налея. Цялата се тресях. Мивката беше пълна с мръсни чинии, а по плота се въргаляха няколко пластмасови опаковки от готови храни. До хладилника стоеше кутия мляко, от която се носеше невъобразима миризма на вкиснало. Не си представях, че нещата са толкова зле. Беше повече от ужасно!

Взех една чаша и се опитах да преместя някои от мръсните чинии, за да я сложа под крана и да я напълня. После забелязах, че има нещо засъхнало по дъното й и се огледах за гъба да я измия. Гъбата беше толкова противна, че щеше да направи чашата още по-мръсна, затова я измих с ръка. Позабавих се в кухнята. Трябваше да се върна в стаята при татко, но нямах представа какво да му кажа.

Когато се обърнах, той стоеше на вратата. В кухничката беше по-светло, отколкото в стаята, и видях тъмните кръгове под очите му и че не се беше бръснал дълго време. Татко винаги се бръснеше, дори когато беше болен. А сега ризата му беше измачкана, на гърдите му имаше голямо петно, а косата му беше мазна и чорлава. Беше си уж той, но изглеждаше по абсолютно различен начин. Заля ме огромна вълна от тъга.

— О, татко! — простенах аз.

И тогава се прегърнахме. Дълго, дълго! Когато най-накрая се пуснахме, не можах да се въздържа.

— Защо не ни се обади и не дойде да ни видиш? Все едно не те е грижа за нас.

Думите сякаш сами излязоха от устата ми.

— Какво!? — погледна ме той потресен. — Разбира се, че ме е грижа! След като се обадих, а Грейс и Саф не пожелаха да говорят с мен, си помислих, че трябва да ви дам още време. Затова само ви изпратих картичка.

— Те се нуждаеха от време, не аз. Аз се нуждаех от теб, татко!

Той въздъхна и раменете му се отпуснаха.

— Съжалявам! Не можех да мисля правилно… — Той погледна отвратителната кухня и изкриви лице. — Забърках голяма каша.

— Абсолютно подценяване на ситуацията — кимнах аз. — Съжалявам, че ти е толкова трудно, но на нас също не ни е лесно. Живеем в отвратителен апартамент, бяхме на косъм да ни изхвърлят от него и вероятно щеше да се наложи да се настаним в някой мотел и може би да се разделим, което много ме изплаши. Изплаши всички ни. Беше ужасно! А ти? Ти ни остави сред тази каша! — изгледах го ядосано.

Щеше да е по-добре да го бях ударила.

— Знам, мила — задавено каза татко, а лицето му се изкриви от болка.

Исках да го нараня, но като го направих, се почувствах ужасно.

— Виж, защо не вземеш малко да пооправиш това място? Ние направихме така с нашия апартамент.

Той само сви рамене.

— Няма смисъл, вероятно няма да остана тук още дълго.

Върнахме се в стаята.

— Добре де, защо поне не дръпнеш пердетата — сопнах се аз и ги дръпнах. Навих и тежките мрежи и ги завързах колкото се може по-нависоко. Прозорецът беше мръсен, но все пак влезе малко повече светлина.

— Предполагам, че нямаш и работа — казах аз, като завих остатъците от риба и картофки в хартията.

— Всяка седмица ходя до бюрото по труда, но досега нищо. Поканиха ме на едно събеседване, но после позвъниха и го отмениха. Мисля, че бяха научили, че съм фалирал.

Въздъхнах.

— Ами защо не се записа на някой курс? Можеш да се преквалифицираш.

— Няма финансиране — каза той. — А и освен това не ми се учи.

Усещах как започвам да се дразня.

— Защо не се преместиш на друго място? Върни се в Илинг, намери място, където можеш да живееш със съквартиранти, поне ще имаш компания. Районът тук е ужасен.

— Не е толкова лошо, като свикнеш — промърмори татко. — А и предпочитам да живея сам, отколкото с непознати.

Той виждаше само лошото във всичките ми предложения. Бях толкова раздразнена, че ми идваше да се разкрещя. Вместо това така силно стиснах завитата риба, че хартията се скъса и по ръцете ми потекоха мазнина и кетчуп.

— И на нас ни беше много трудно, знаеш ли? — сопнах се аз. — Но се измъкнахме и отворихме свой салон. И ние бяхме без нищо като теб.

— Но бяхте всички заедно.

Той изглеждаше толкова безпомощен и отчаян, че всичкият ми яд изтече като вода в канала.

— О! — изхриптях аз. — Извинявай, не се сетих… Аз просто съм ти толкова ядосана след всичко, което се случи… Почакай малко, ще ида да измия ръцете си и после ще говорим, става ли?

Тъкмо бършех мокрите си ръце в кухничката, когато телефона ми иззвъня. Отидох и го извадих от чантата си, като мислех, че може да е мама. Бях обещала да й се обадя, като дойда при татко.

Но беше Саф.

Едва разбирах какво казва, толкова силно плачеше. Изглежда, нещо се беше объркало на прослушването. Попитах татко коя е най-близката спирка на метрото и й казах веднага да дойде тук. Казах, че ще я чакаме на станцията.

Не си говорихме с татко по пътя към метрото. Твърде много се тревожех за Саф, за да мисля за нещо друго. Когато стигнахме до станцията, трябваше да почакаме няколко минути, преди сестра ми да излезе — със слънчевите очила, за да не й се виждат очите. Но и очилата не можеха да скрият следите от спиралата по бузите й.

— Саф! — извика татко и разтвори ръце да я прегъне.

Но тя мина покрай него, хвърли се отгоре ми и избухна в сълзи.

— О, Аби, беше ужасно! — ридаеше тя. — Бяхме събрани в залата и чакахме да извикат имената ни, трийсет души бяхме и всички видяха какво стана. Щяло да има моменти в шоуто, когато главната героиня Джасмин говори към камерата и ние трябваше да изиграем това, само че да говорим към членовете на журито…

Тъй като пречехме на хората, които излизаха от метрото, аз хванах Саф за ръката, изведох я от станцията и тръгнахме надолу по улицата. Татко вървеше зад нас и слушаше разговора ни.

— Първите няколко момичета бяха много добри — хлипаше Саф. — Те успяха да научат целия текст само за около десет минути. Сигурно защото имаха сценична подготовка. След представянето на всеки нов кандидат на сцената аз ставах все по-нервна и когато дойде моят ред, направо се разпаднах. Беше ужасно!

— О, Саф, сигурна съм, че не е било чак толкова ужасно — успокоих я аз.

— Беше! Не можах да изкарам и едно изречение до края, без да погледна текста и непрекъснато губех реда, до който бях стигнала. Първо стоях на едно място, а после се сетих, че другите момичета се движеха по сцената, докато говореха, и затова и аз започнах да се движа, но пак си загубих реда в текста и повторих това, което вече бях прочела. И после, когато свърших, те казаха… те казаха…

— Продължавай — прегърнах я силно.

— Ами един от тях не се сдържа и ми се развика, че това било най-лошото представяне, на което е присъствал, и че не е трябвало да им губя времето, и след това ми каза да се махам. Всички шушукаха, а някои от момичета се хилеха. А аз се почувствах толкова глупаво и напълно унизена, че просто избягах — и тя отново избухна в сълзи.

— Това е ужасно! — извиках аз. — Той няма право да се държи така!

Татко, който вървеше до нас, се намеси:

— Точно така! Това е абсолютно непрофесионално. Отивам там сега и ще си поговоря с…

Саф се обърна и му хвърли убийствен поглед.

— Виж ти, добре е да разберем, че все още те е грижа! — изстреля тя.

— Разбира се, че ме е грижа! — извика татко.

— Не отивай там, моля те! — помоли го тогава Саф. — Просто искам да забравя цялата тази история.

— Щом това искаш… — намръщи се татко.

— Със сигурност точно това искам — потръпна Саф.

— Ела с нас до апартамента за малко. Ще направя чай — предложи татко.

— Добре, трябва да си оправя грима — измърмори Саф. — Не си мисли, че това означава, че ти прощавам — предупреди го тя.

— Няма да си мисля — съгласи се той.

По целия път до апартамента вървяхме прегърнати и не говорихме с татко. Той се опита да върви редом с нас, но тротоарът не беше достатъчно широк, така че трябваше да отстъпи назад и да върви след нас.

Щом влязохме в апартамента, се отправих към тоалетната. Съдейки по състоянието на апартамента, там сигурно щеше да е страшно, но нямаше да ида невъоръжена. Оставих Саф в стаята да гледа с ужас грозотата наоколо и отидох да потърся белина под мивката в кухнята. Намерих и една древна четка. Изчистих тоалетната, преди да я използвам, а после излях и голяма доза от белината в мивката.

Като излязох, заварих Саф и татко в кухничката да търсят чисти чаши. Не си говореха, но поне правеха нещо заедно. Най-накрая татко измъкна отнякъде три чаши, а аз намерих не-напълно-отвратителна кърпа и започнах да бърша плота, преди да ги сложа на него.

— Леле, да не се превръщаш в мама? — извика Саф, взирайки се в кърпата в ръцете ми.

— Ха, ха! — изсмях се аз. — Не, но добре че спомена мама, че щях да забравя да й се обадя, преди да затвори „Под дъгата“.

При тези думи татко отиде в другата стая. А аз извадих телефона и звъннах на мама. Заклех й се, че всичко е наред и й казах, че Саф също е тук, после подадох телефона на сестра ми. Мислех, че Саф веднага ще й разкаже с подробности цялата история, но тя не го стори (ура, извадих късмет да не свърши телефонната ми карта), вместо това каза, че прослушването не минало много добре и че е дошла да ме види, за да си поговорим за това.

Оставих я да си говори с мама и занесох на татко една не-напълно-отвратителна кърпа, с която да почисти масичката.

Докато двете със Саф правехме чая в кухнята, аз подметнах уж нехайно:

— Благодаря ти, че дойде за малко… И че говориш с татко… Това е много важно за него.

— Няма нищо — махна с ръка тя. — Но май ще трябва да остана тук тази вечер, колкото и да е отвратително. Сабина организира голямо излизане с наши приятели, но след случилото се днес просто не съм в състояние да ги видя.

— О, Саф, но ти с нетърпение чакаше да се видите — погледнах я учудено. — А защо не й позвъниш и да й предложиш да прекарате една спокойна вечер само двете?

— Няма начин да й кажа какво се случи днес — поклати глава Саф. — Тя веднага ще разкаже на останалите, а аз не искам да научат каква загубенячка съм.

— Но, Саф, ти не си… — започнах аз.

— Кажи го на онези от телевизията — прекъсна ме с крива усмивка сестра ми и зарови из чантата за телефона.

Занесох чая и се върнах за захар (татко го пие с три бучки). Саф говореше със Сабина и с изненада я чух да казва „съкрушена съм, но не мога да дойда тази вечер, трябва да остана тук. Режисьорът на кастинга иска да остана за второ явяване…“.

Стоях пред вратата на кухнята, докато сестра ми говореше по телефона. А когато приключи след много въздушни целувки и обещания да се обади на Сабина в секундата, в която има резултат, аз я попитах:

— Защо я излъга?

Саф се обърна изненадано.

— Не можех да й кажа, че ми се изсмяха на първото прослушване, нали? Тя ще разкаже на всички.

— Разбира се, че можеше — не отстъпвах аз. — Ако са истински приятели, ще разберат.

— Не става въпрос за тях, а за мен — въздъхна Саф. — Не мога да понеса, че съм неудачница, и не искам и те да ме мислят за такава. Ще стана известна, Аби! Няма да остана проста козметичка.

— Защо все пак не излезеш с тях? Може това да те развесели…

— Не! — отсече Саф. — Чувствам се отвратително и ако не мога да съм блестящата Саф, която те очакват да видят, няма защо да ходя.

— Ти решаваш — отстъпих аз и се върнах в стаята.

Саф дойде след малко при нас и попита дали може и тя да остане да пренощува.

— Вие може да спите на леглото ми, момичета, а аз ще легна на дивана. — Татко очевидно се зарадва.

— О, страхотно! — промърмори Саф, като не откъсваше очи от изтърбушеното старо легло и износените кафяви одеяла.

Опитах се да подема някакъв разговор, но Саф и татко седяха мълчаливо и пиеха чай с най-нещастния вид, който може да си представите. След няколко минути бъбрене сама със себе си аз се облещих към Саф, за да й намекна, че и тя трябва да каже нещо.

— Това място е гадно! — заяви сестра ми.

— Саф! — погледнах я възмутено аз.

— Какво? Нали искаше да кажа нещо?

— Няма нищо, Аби — усмихна се татко. — Знам, че апартаментът не е нещо кой знае какво. Ще се опитам да го подредя, аз само…

— Когато за пръв път влязохме в нашия апартамент, и той беше гаден — прекъсна го Саф. — Дори може би по-гаден от този.

— И най-ужасното — имаше плъх! — възкликнах аз. — Не мога да повярвам, че почти бях забравила за него!

И тогава двете със Саф изиграхме пред татко как видяхме плъха да притичва през стаята и как всички се разкрещяхме и се покатерихме по масата и столовете.

Това накара татко да се усмихне за пръв път, откакто дойдох.

После му казахме как почистихме апартамента от пода до тавана и го подредихме по най-добрия начин. Внезапно двете със Саф млъкнахме и се спогледахме. Май ни беше хрумнала една и съща идея. Скочих на крака.

— Хайде, татко, идвай! Ще подредим това място, и то веднага.

Татко ни гледаше с изумление как тършуваме под мивката в кухничката за почистващи препарати. Не беше виждал нито една от нас дори да се приближава до парцал или бърсалка за прах. Намерихме няколко неща, които изглеждаха малко старички и определено не бяха купувани от татко, но все щяха да свършат работа. За късмет, на дъното на едно чекмедже намерихме и запазени гумени ръкавици. В никакъв случай не бих пипнала каквото и да било в тази къща без ръкавици. Намерихме и една метла и я подадохме на татко.

— Ти се заемаш с подовете! Няма лопатка, но ще използваш този стар вестник, за да събереш боклука в него.

— И като си готов, ще ти дам кофа с топла вода, за да измиеш подовете — нареди Саф. — Намерих този моп зад вратата, но той е отвратителен, затова ще миеш на ръка с парцал. Аз ще разчистя това сметище, а Аби ще подреди стаята.

Татко примигваше объркано насреща ни.

— Кои сте вие и какво направихте с дъщерите ми?

Изглежда, че двете със Саф бяхме събрали доста огорчения и разочарования в себе си и чистенето ни дойде тъкмо навреме. Сякаш чистехме не един мръсен апартамент, а чистехме душите си. Развилняхме се като истински Ким и Аги^[1]. Щурмувахме апартаментчето и след около два часа то изглеждаше съвсем различно. В началото татко гледаше доста уплашено, но после и той се включи.

Накрая кухничката заблестя и татко спря на вратата да й се полюбува.

— Щеше да е още по-добре, ако имахме почистващ препарат за фурната — промърмори Саф в този момент.

— Знаеш какво е това!? — възкликна татко.

Саф го шляпна с бърсалката за прах.

— И още как! Аз да не съм някоя малка принцеса! — изрепчи му се тя.

— Вече не си — добавих през смях, а сестра ми понечи да шляпне и мен с бърсалката.

Събрах всички боклуци от стаята в един чувал, а после натъпках дрехите за пране в друг. Саф ми помогна да свалим противните мрежи и ги натикахме директно в голямата кофа за боклук отвън. Нямаше какво да направим с жълтите завеси, но без мрежите те вече не изглеждаха толкова зле. Привързахме ги с един шнур, който намерихме в чекмеджето.

Татко се зае да мие прозореца, а Саф да събира бутилките, вестниците и всичките неща за рециклиране. За мен остана бърсането на прах. Беше страхотно да правим всичко това заедно. Май невинаги говоренето е най-добрият начин за решаване на проблеми (вижте ни с Марко докъде стигнахме с говорене — разделихме се).

Ваденето на топки вонящи косми от канала не беше най-приятното нещо на света, особено като знаех, че не са на татко. И със сигурност щеше да ми стане лошо, ако преди това не бях излъскала най-отвратителната тоалетна на света — в нашия салон „Под дъгата“. Но след като се бях справила с нея, вече можех да се справя с всичко.

Като тръгна да чисти с прахосмукачка дивана в стаята, Саф намери куп монети зад възглавниците. Вече бяхме огладнели здравата и сестра ми предложи да ги прибавим към сумата за риба и картофки, но аз имах друго наум и затова им казах, че аз ще сготвя. Бях сигурна, че ароматът на готвено ще добави последния щрих към новоизлъскания апартамент и ще го направи по-уютен.

Саф ми даде монетите, а татко бръкна в джоба си и ми подаде една смачкана десетачка, но аз му я върнах.

— Три лири и шейсет — казах, като преброих монетите в ръката си. — Ще стигнат.

— Не можеш да купиш вечеря с толкова малко пари — намръщи се татко.

— Дори ще има и за пудинг — засмя се Саф.

 

 

Четирийсет минути по-късно седяхме около малката разтегателна маса, която изровихме изпод куп вестници, докато чистехме. Бях приготвила специалните икономични спагети на мама с доматен сос, но без сметана, моцарела и босилек. Успяхме да си позволим една тиквичка и няколко гъби, които татко наряза. Взехме и от намалените ягоди за пудинг.

— Хм, освен че чистите, можете и да готвите — каза той, като доядохме спагетите си. — Удивен съм, момичета.

— Още не си видял всичко, татко — каза Саф и го изгледа от горе до долу. — Следващият си ти.

Аз й се усмихнах заговорнически, а после се обърнах към татко:

— Сега ще ти покажем къде всъщност се крият талантите ни.

Татко зяпна, когато започнахме да вадим ароматните продукти на „Под дъгата“ от чантите си.

— Значи пътувате без багаж? — пошегува се той.

— Да, това са само най-необходимите неща — обясни му Саф сериозно. — Не съм взела дори мандариновото масло за тяло.

— Аз имам — успокоих я. — То е от основните неща в моя списък.

Приготвихме за татко вана, пълна с благоуханна пяна и го изпратихме там с един от сапуните ми с портокалова кора, едно бурканче скраб за тяло от лайм и джинджифил, бадемов ексфолиант за лице и мандариново масло за тяло и със строги инструкции да се избръсне и да измие косата си.

Саф включи телевизора, но и двете не можехме да се съсредоточим върху нищо. Аз непрекъснато се чудех какво ли прави Марко, как върви концертът, дали групата им вече е минала. Изпратих му съобщение с пожелание за успех (сложих една целувка, после я махнах, а после пак я сложих), но той не ми отговори.

Предполагам, че е бил твърде зает и не е имал време да погледне телефона си. Поне се надявах това да е причината, защото не можех да понеса мисълта да го загубя завинаги.

Когато след един час татко се появи, успяхме да изровим чифт чисти дънки и риза и той вече заприлича на нов човек. Магията на „Под дъгата“ подейства и този път.

Знаех, разбира се, че това няма да реши проблемите му, но със сигурност му даде увереност и го накара да се почувства по-близо до стария татко. След няколко минути той потвърди усещането ми с думите си.

— Момичета, помислих и реших да дойда с вас в Тотнес — заяви той.

— Какво, утре ли? — зяпна Саф.

— Да!

Двете със Саф се спогледахме. Мама щеше да полудее, а Грейс… дори не можех да си представя как щеше да реагира.

— Досега се криех като страхливец — продължи тихо татко. — Трябва да поговоря с майка ви и да оправя нещата с Грейс.

— Хм, ти знаеш, че тя не иска да говори с теб, нали? — предупреди го Саф. — Не иска и да те вижда.

— Знам. — На татко очевидно не му стана приятно. — Но аз съм възрастният, имам повече опит и е моя отговорност да оправя нещата… О, добре че вие двете сте тук! Толкова се радвам, че отново сме заедно!

— Не е толкова просто, татко — казах аз. Не исках той да мисли, че всичко се е променило заради тази вечер.

— Не, не е — подкрепи ме и Саф. — Ние все още сме ти много сърдити, да знаеш.

— Знам — въздъхна татко. — Предполагам, че трябва да направя всичко, за да ви покажа колко… — Гласът му пресекна, но се окопити и продължи: — … колко много ви обичам и колко съжалявам за всичко, което се случи. Бих направил всичко за вас, момичета!

— Ами след като вече не изглеждаш и не миришеш като скитник, мисля, че бих могла да те прегърна… — каза тихо Саф.

— За мен е чест — отвърна усмихнат татко.

Двамата дълго не можаха да се разделят, а когато най-накрая се откъснаха един от друг, успях да попитам:

— Татко, настина ли би направил всичко за нас?

— Разбира се! — потвърди той.

Замислих се, но още не беше дошло времето да му споделя своята идея. Първо трябваше да поговоря с мама, Саф и Грейс.