Кели Маккейн
Ягодово лято (4)

Глава 4

Никоя от нас не можа да спи в събота вечерта. Непрекъснато се срещахме в коридора, като отивахме до банята, или да си налеем вода. В неделя сутринта всички се събудихме късно. Яркото слънце струеше през тънките завеси, когато се надигнахме от леглата уморени, кисели и сърдити.

Застанах под душа и си избрах един от моите сапуни с портокалова кора, като се надявах да ме събуди. Той подейства, но все още нямах настроение за разходка в града.

Вместо това реших да приготвя нова партида бомбички за баня от роза и здравец, така че след като се облякох, отидох в кухнята, сложих си престилката и започнах да вадя необходимите съставки.

След малко дойде Грейс.

— Ще ти помогна, ако искаш — каза тя.

Погледнах формичките, лъжичките и пакетите със съставки пред себе си и не почувствах обичайното радостно вълнение.

— Благодаря, но мисля, че нямам вдъхновение тази сутрин — казах аз, свалих престилката, седнах и отпуснах глава върху ръцете си.

— Ами добре… Може да слезем долу и да намалим цените на нещата, чийто краен срок наближава — предложи Грейс.

— Става — казах. — Щях да го правя снощи, но…

— Слагам край на този разговор — заяви твърдо мама, влизайки в кухнята. Тя се опитваше да се държи непринудено. Изглеждаше безупречно с нейните дънки, златен колан и бяла блуза. — Денят е прекрасен, а вие работихте много през цялата седмица, затова нека не мислим нито за вчера, нито за утре. Трябва ни време да проветрим главите си. Никой няма да кисне днес тук, да преоценява продукти или да прави други неща.

— Съгласна съм! — цъфна Саф, като се разхождаше по халат. — Ние с Емили отиваме на плаж, майка й ще ме вземе след… о, боже, четирийсет минути!

И сестра ми спринтира към банята. (Саф има нужда поне от един час, за да се приготви.)

— Отнася се и за теб, Грейс! — каза мама строго. — Забранявам ти да учиш днес!

— Не е много родителско от твоя страна — завъртя очи тя.

— Искаш ли да дойдеш с мен до магазина? — попита я мама.

— Или ела с мен, Самър и момчетата — предложих аз. Реших все пак да изляза с тях. Щом мама ме гонеше от къщи, можех да ида.

— Не, благодаря! Ще се кача до замъка и ще почета.

— Искаш ли да вървиш заедно с нас до града? — попитах я аз. — Бен и Марко ще минат оттук…

Грейс направо се ужаси от мисълта да си говори с приятелите ми.

— Не! Вие си ходете сами — измърмори тя, грабна една книга и чантата си и се изстреля през вратата.

— Не мога да разбера какво й става — погледнах след нея аз. — Те не хапят.

— Просто е стеснителна в компания, миличка — обясни мама. — Ти го знаеш и все пак беше мило, че й предложи.

Свих рамене.

— Предполагам, че ще трябва да продължа да се опитвам, иначе ще се превърне в отшелник.

Мама се засмя, но изглеждаше притеснена също като мен.

В единайсет проверих грима и прическата си, сложих си малко ментов балсам на устните и слязох долу.

Бен и Марко вече бяха пред салона. И — ще повярвате ли? — зяпаха плакатите на Саф с отворени уста. Дори не забелязаха, че се приближавам до тях, докато не ги плеснах по главите.

— Ей! Защо ни шляпаш? — възмути се Бен. — Ние спасяваме животи!

— Да бе!

— Ами да! Стоим пред плакатите, за да ги крием — обясни Марко, — защото биха могли да предизвикат катастрофа.

— Щом са толкова опасни, може би трябва да ги сваля — казах аз.

— О, не! Не го прави! — спря ме Бен.

— Давай! Аз имам очи само за теб, бебчо — прегърна ме Марко.

— Ъъъх! — провикна се Бен. — Колко сме романтични! И на вас ли ви се доповръща?

— Мисля, че това беше много мило — усмихнах се на Марко.

— И ти трябва да си намериш гадже, приятелю — каза Марко на Бен и когато произнесе думата „гадже“ краката ми се подкосиха и аз трябваше да се съсредоточа, за да не падна.

Бен се изчерви. Много е сладък. Марко е прав, той наистина заслужава да си намери момиче. Но не и Саф. Тя ще го изяде за закуска.

Марко ме прегърна през кръста и тръгнахме към центъра. Поне това, че той е тук и ми е гадже, е нещо хубаво, дори когато всичко останало в живота ми се разпада. Слава богу, не ми се сърдеше, че отмених срещата снощи.

Ленд ровърът на бащата на Самър спря до нас и Джим, един от братята й, ни помаха от шофьорското място. Самър изскочи и затръшна вратата след себе си.

— Привет! — извика тя. — Е, Аби, как мина вчера? Умирам да науча всичко! Мислех, че ще ми се обадиш снощи! Беше страхотно, нали? Всички ли бяха във възторг? Какво казаха за новия овлажняващ лосион?

Трябваше да положа усилие да не ревна. Не исках спиралата ми да се разтече, а и не исках да плача пред Марко.

— Беше ужасно — промълвих.

— О, много съжалявам! — изуми се тя. Хвана ме за ръката от другата страна на Марко и ме притисна силно. — Какво стана?

Не ми се говореше за вчера, но им разказах за всички ужасни неща, които ни сполетяха, и колко бяхме съсипани вечерта. Самър ме слушаше внимателно и накрая беше също толкова разстроена, колкото и аз.

— О, мила, толкова съжалявам!

— Да, много гадно — каза и Бен. — Особено тази жена, която се е държала като крава. Това е бил първият ви натоварен ден! Можеше да прояви разбиране.

— Най-ужасното беше, когато мама трябваше да обясни на онази жена, че не може да я приеме — потреперих при спомена за случилото се. — Искаше ми се да се пъхна под плота на рецепцията и да умра, а и мама много се разстрои.

— Било е само един ден — успокои ме Марко. — Ще има и други лоши дни, на всеки се случва, но това не е причина да се предавате.

Предполагам, че го каза, за да ме ободри, но вместо това аз се разстроих още повече.

— Не е само един ден обаче! По-лошото е, че ще разкажат на приятелките си, че не си спазваме часовете, а и за другите проблеми, и хората няма да искат да си записват часове при нас. Мълвата е всичко. Това не беше просто един лош ден, това беше катастрофа!

Осъзнах, че Самър ме зяпа, а Бен твърде съсредоточено изучава паважа.

— Моля те, успокой се! — Марко се опитваше да звучи шеговито, но очевидно беше обиден.

Е, добре, може би попрекалих, но пък и той не се отнася сериозно към ситуацията.

След моето избухване никой повече не повдигна въпроса за катастрофалния ден — толкова бях докачлива, че май никой не смееше да го направи. Самър и Бен вървяха пред нас и след малко Марко отново ме прегърна.

— Да се разходим сами? — предложи той. — Пропуснахме миналата вечер и имам чувство, че от години не сме били само двамата.

Беше прав — не бяхме излизали от онази удивителна среща в кафенето, а това беше преди цяла седмица. Но въпреки това поклатих глава.

— Нека останем с тях. Не съм ги виждала няколко дни, а Самър заминава скоро.

Марко сви рамене.

— Добре, щом искаш. Може да излезем сами по-късно довечера? Има няколко хубави филма, които можем да гледаме.

— О, довечера не мога. Ще спя у Самър.

— Но щом и бездруго ще се виждате по-късно, защо… — започна той.

— Работна нощувка — прекъснах го аз. — Ще берем ябълки и ще вадим моркови за соковете. Майката на Самър беше много мила да ни ги предложи безплатно. Освен това ще ми каже как се приема моят крем за напукани ръце. Прилича на балсама, който направих, но е много по-подхранващ.

— О, звучи много вълнуващо! — каза Марко.

Изгледах го изненадано.

— Сърдиш ли се? Сърдиш се!

— Просто искам да те видя, това е — изръмжа той.

Сръгах го с лакът, а той се опита да остане сериозен, но аз продължих да го ръгам, докато той не се преви на две и не извика „Ох!“.

— О, стига, Марко, разполагаме с целия днешен ден, а и остатъка от лятото.

Той ме погледна и най-после се усмихна.

— Добре, но следващия свободен миг, който имаш, трябва да запазиш за мен, обещаваш ли?

— Обещавам!

Бен и Самър вървяха бавно на няколко метра пред нас, като си говореха и се смееха.

Сръгах Марко и му пошушнах:

— Да ги хванем!

Ухилихме се и се метнахме на гърбовете им със силни викове.

В кафенето двете със Самър пихме ягодов шейк с бисквитки, а момчетата си поръчаха пиле и картофки. Беше само единайсет и половина сутринта, но момчетата винаги са гладни. Заприказвахме се за плажното парти — училищна традиция, която започнала от седмокласниците, завършващи началното училище. Приятелите ми твърдяха, че обикновено става голям купон и че повечето хора от нашия випуск ще идат. Аз съвсем забравих за моите проблеми, докато Бен не попита:

— Баща ти скоро ли ще дойде, Аби?

Въпросът ме изненада и аз трябваше да сръбна от млечния шейк, за да дойда на себе си. Непрекъснато мислех за татко, но не смеех да кажа на никого за това.

— Да, може би, мисля… Той е… ъъм… той е малко зает в момента, така че предполагам, че… ще видим…

— Защо ти е въобще да го виждаш след всичко, което направи? — попита Марко.

Думите му ме удариха по болното място и когато се опитах да отвърна, езикът ми се върза на възел.

— Разбира се, че искам да го видя — казах най-сетне. — Той ми е баща.

Марко сви рамене.

— Обаче не се държи като такъв. Не се е обадил дори да попита как мина откриването.

Почувствах се длъжна да защитя татко, въпреки че и аз мислех като Марко.

— Той има много работа в момента — промърморих. — И на него му е трудно — сама не вярвах на думите си. — Трябва да ида до тоалетната — казах внезапно и се изправих.

Побързах да се отдалеча, преди някой от тях да успее да каже нещо. Стоях пред огледалото в тоалетната и си играех със спиралата и очната линия от чантичката ми, въпреки че гримът ми беше перфектен. След две минути вратата се отвори. Беше Самър.

— Добре ли си? — попита ме тя.

— Да — свих рамене. — Просто никога не знам какво да кажа, когато някой спомене татко.

— Бен не искаше да те разстрои. Той просто се държеше приятелски.

Не откъсвах очи от огледалото. Стори ми се, че забелязах нещо в израза й, но не бях сигурна какво.

— Да, знам. Бен наистина е много, много готин, нали? — казах аз и погледнах приятелката си втренчено.

— Да…

И тогава разбрах. Нямаше грешка. Самър се изчерви и се опита да се усмихне. Аз се завъртях и посочих със спиралата към нея.

— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

— Не! — отрече тя, но лицето й пламна.

— Леле! Ти си падаш по Бен! — писнах аз.

— Аби, млъкни! — скара ми се Самър. — Ще ни чуе! Нищо не се е случило…

— Да, но би искала да се случи! — извиках аз.

Самър се хвана за главата и тропна с крак.

— Ох! Може би… не знам.

— Искаш, искаш! — не спирах аз.

— Добре де, искам!

— Ехаааа! Знаех си! — викнах радостно и затанцувах около нея, като размахвах спиралата и очната линия. След това затичах към вратата, но тя ме сграбчи за ръката и ме дръпна.

— Успокой се! — прикова ме с поглед Самър.

— Добре, ще се опитам — обещах, спрях да танцувам и я прегърнах толкова силно, че за малко да я съборя. Сърцето ми щеше да се пръсне от радост. Самър и Бен бяха родени един за друг.

— Моля те, Аби, дръж се нормално — помоли ме приятелката ми. — Той може изобщо да не изпитва нищо към мен.

— Сега е нашият шанс да разберем! — намигнах й аз. — Ела, да идем и да го питаме!

— Да не си луда? — изплаши се Самър. — Ами ако не ме харесва? Не! Няма да рискувам. Разходихме се из Вайа Айлънд, само двамата, и си помислих, че може би…

В този момент едно момиче влезе в тоалетната и ние трябваше да се вразумим.

— Добре че тази вечер съм у вас — пошушнах й аз, докато излизахме. — Искам да ми разкажеш всичко. Кога? Къде? Точните думи!

Като наближихме момчетата, Самър ми направи знак с очи.

— Устата ми е запечатана! — обещах аз.

— Сигурна ли си, че си добре? — стрелна ме с поглед тя, като стана отново сериозна.

Заставих се да се усмихна.

— Сигурна! — Част от мен искаше да й разкаже за татко, но не знаех откъде да започна.

 

 

— Много ми харесва — заяви Ани, като размазваше от моя нов крем за напукани ръце по дланите си. — Много е гладък и пухкав.

— Благодаря! Малко се колебая за аромата. Морковеното масло се усеща доста силно, дори през невена…

— Да, малко е неприятно. Но ако добавиш малко бергамот… Я чакай… — и Ани прошумоля с дългата си пола, а гривните й издрънчаха.

Седяхме около огромната дървена маса в кухнята пред няколко празни чаши и купчина предмети, приготвени за рециклиране.

Обичам цялата къща на Самър, но кухнята е любимото ми място. Обожавам рафтовете с всевъзможни подправки, китките изсушени билки, които висят от тавана, и огромната червена печка, от която идва апетитна миризма на мъфини с фурми и банани, приготвени специално за нашата нощувка. Двете със Самър вече бяхме извадили морковите, бяхме набрали ябълките и ги бяхме подредили в кашони до калните ботуши при задната врата, готови да бъдат закарани в „Под дъгата“ сутринта.

Самър пъхна пуканки в микровълновата и сложи чайника да заври за горещия шоколад, а няколко минути по-късно Ани се появи с голяма дървена кутия, в която държеше есенции и масла. Тя намери бергамота, извади една чинийка от шкафа, сложи лъжица крем и капна в него няколко капки бергамот. Разбърка го и ми подаде да помириша.

— Жестоко е! — възкликнах аз.

Беше права, бергамотът балансира миризмата на морковеното масло и придаде на крема свежа нотка.

— Перфектен е за изморени, напукани ръце, работили цял ден — казах аз.

— Я да помириша и аз — пресегна се Самър за чинийката. — Мммм, прекрасно!

— Запиши ме за четири бурканчета, когато правиш първата партида — каза Ани. — Моите приятелки градинарки полудяха по балсама и съм сигурна, че и кремът ще им хареса. Отивам за портмонето.

— Ти не бива да плащаш! — извиках аз. — Не и след всичко, което направи, за да ни помогнеш.

— Разбира се, че ще платя — засмя се Ани. — Вие едва сега започвате и не може да си позволите да раздавате безплатни продукти. По колко смяташ да ги продаваш?

Докато ние с Ани спорехме дали да плаща, или не (накрая тя победи — беше права, нуждаехме се от всяко пени), Самър приготви нещата за нощувката. Аз си взех чантата и след като Ани напълни една кутия с горещи, ароматни мъфини и ми я подаде, поех към стълбите.

— О, ние няма да спим в стаята ми! — спря ме Самър.

— Какво? — зяпнах аз.

— Имам изненада за теб. Ела! — усмихна се тя загадъчно.

После гушна Ани и тръгна към задната врата. Аз също прегърнах Ани, като гледах да не смачкам кексчетата, и догоних Самър.

Запрепъвахме се през градината, пресякохме полянката и ето я и нея — юртата. Беше осветена отвътре и приличаше на току-що приземил се космически кораб.

— Надявам се, че обичаш да ходиш на къмпинг — намигна ми Самър.

Юртата блестеше. Като влязохме вътре, видях множество страхотни малки фенерчета, които висяха от тавана. На пода имаше меки килими и два спални чувала, сложени върху две пухкави агнешки кожи.

— Фантастично е! — не вярвах на очите си.

Двете огромни космати кучета на Самър — Биф и Чип, изглежда, също бяха харесали юртата и вече се бяха настанили вътре, така че трябваше да прескачаме протегнатите им дълги крака. Щом се разположихме и извадихме вкусните мъфини, аз се обърнах към Самър.

— И така, започвай, искам всички подробности за теб и Бен!

Приятелката ми се ухили.

— Извинявай, не мога да говоря в момента — каза тя, взе огромна шепа пуканки и ги пъхна в устата си.

— О, стига де! — примолих се. — Искам да чуя всичко! Кога започна да го харесваш?

Тя само ме погледна дяволито и мушна още една шепа пуканки в устата си.

— Не можеш да мълчиш цяла нощ! Скоро пуканките ще свършат и ще трябва да ми кажеш всичко. Много скоро всъщност, ако направя така… — и аз грабнах шепа пуканки и я пъхнах в устата си. След това още една и още една.

Самър избухна в смях, няколко пуканки изхвърчаха от устата й и тя се разкашля здравата.

— Спокойно! Ще се задавиш — казах аз и продължих да дъвча.

Биф се беше втренчил в пуканките, затова му хвърлих малко и той ги хвана още във въздуха.

— Добре, добре… — каза накрая Самър. — Винаги съм го харесвала като приятел, но мисля, че нещо се промени в мен през последния ден от срока, когато всички се закачахме и се пръскахме с пяна. Помниш ли, когато се нахвърлихме на Марко? Е, тогава се обърнах и Бен беше зад мен, пръскаше Марко и се смееше като луд. Беше си същият като винаги — е, освен дето целият беше в розова и зелена пяна, но беше и различен. Някак си… мммм… различен…

— Сигурна ли си, че не си си паднала по пяната? — подкачих я аз.

— Не се подигравай! — ръгна ме Самър. — Но това е тъпо, нали? Едва ли той изведнъж ще започне да ме харесва по онзи начин.

— Ами ти започна изведнъж да го харесваш, защо и той да не започне? А може той вече да те харесва, но да няма кураж да ти каже. А може и той да има нужда да те види по друг начин. Кога ще се видите пак?

— Той ще е в Дартингтън хол следващата седмица с групата по консервация. Искат да правят нов стенвестник, за да покажат на хората каква работа вършат и аз предложих да им помогна със снимките.

— Екстра! — казах аз. — Гледай да останеш насаме с него за по дълго време и си поговорете.

— Непременно! — отвърна Самър.

Изгледах я, впечатлена, че се съгласи. Но тя се засмя и добави:

— Сигурно ще му кажа нещо от типа „Привет, как си, готини видри, нали?“.

Пернах я на шега, а тя се засмя и се търкулна по-далеч от мен.

— Нямах предвид да му говориш такива неща, а да му кажеш нещо с главни букви.

— Не мога! — изстена Самър. — Не и докато не разбера дали той има същите чувства към мен! — Самър се претърколи по корем и скри глава под меката пухкава кожа. — О, всичко това е толкова ужасно — простена тя отдолу. — Може би е по-добре цял живот да си остана стара мома!

Биф се беше разположил върху мен и се опитваше да напъха главата си в купата с пуканки, но Самър реши, че това не може да продължава, и го изгони от юртата. Чип също го последва, но пътьом задигна един мъфин от кутията.

— Трябва да разбереш дали те харесва — казах аз, след като кучетата излязоха. — Например може да покажеш, че ти може би го харесваш, за да видиш как ще реагира.

Самър ме изгледа, сякаш говорех на японски.

— Но как да го направя?

Погледнах я учудено.

— Самър, не си ли чувала за флиртуване?

— Ъъъ… Ами… Да… — промърмори тя. — Дори се опитах, когато снимахме в салона. Нали помниш, че го помолих да направи чай…

— И това ми било флиртуване! — възкликнах аз. — Помислихме, че коремът те боли!

Самър простена и завря глава още по-навътре под кожата.

— Видя ли? Ужасно съм задръстена!

— Не се тревожи, ще ти помогна.

— Но, Аби, аз…

Прегърнах я и се опитах да изимитирам гласа на госпожица Хикс, учителката ни по театър.

— Време е за упражнения! Хайде, стани… протегни се… отпусни тялото си — скочих и заподскачах от крак на крак, както правехме в театралната школа.

— Аби… — започна Самър несигурно.

— Довери ми се! — прекъснах я аз. — Време е за малко ролеви игри. И така, представи си, че вече си на онова нещо за консервацията с Бен и фотоапарата ти. Можеш да започнеш разговор например така: „Привет, Бен, може ли да те снимам с това мишле? Толкова си готин, че съм сигурна, че ще привлечем купища доброволки, като те видят на снимката“.

Самър ме гледаше в пълно изумление.

— Няма начин! Не мога да кажа такова нещо! — викна тя.

— Добре де! — разхилих се аз. — Може би е малко прекалено. А какво ще кажеш за „Страхотно си падам по теб, стани ми гадже и ела да ме целунеш!“?

Както можете да си представите, сълзи ни потекоха от смях. Започнахме да измисляме все по-шантави и по-шантави неща, които Самър да каже на Бен. Ох! Коремите ни заболяха от кикотене. Накрая се поуспокоихме и аз казах, останала почти без дъх:

— А сега сериозно, има език на тялото, чрез който можеш да покажеш, че проявяваш интерес към някого. Гледах по телевизията за това. Например можеш да задържиш погледа си върху него малко по-дълго.

— Какво!? Както правеше ти, преди да станете гаджета с Марко? — и Самър ме изимитира как гледам втренчено като откачалка.

— Не изглеждах така! — възмутих се аз.

— Точно така изглеждаше! — извика Самър и ме замери с пуканки.

Аз й го върнах и накрая се озовахме сборичкани на земята и задъхващи се от смях.

Като се поуспокоихме, сложихме възглавниците на входа на юртата и легнахме по гръб, загледани в небето. То се разстилаше над нас безкрайно и мастиленосиньо, осеяно със звезди. Мълчахме. Сякаш минаха векове, преди Самър да заговори.

— Трябва да съм сигурна, че ме харесва, преди да направя каквото и да било. Много се страхувам, че ще ме отблъсне, и тогава ще умра от неудобство и никога повече няма да се доближа до него!

Погледнах я изненадано. Самър изглеждаше толкова уверена. Не можех да повярвам, че се притеснява от нещо.

— Следващия път, когато сте заедно, ще ви наблюдавам и ще се опитам да разбера какво чувства той — опитах се да успокоя Самър, но тя поклати енергично глава и ме погледна разтревожено. — Бен изобщо няма да разбере — обещах аз. — Няма да ви наблюдавам с бинокъл и тефтер в ръка. Но може да пофлиртуваш малко с него, пък аз ще видя как реагира той.

— Добре — погледна ме несигурно Самър, — но бъди много внимателна, обещаваш ли?

— Самата деликатност съм! — уверих я аз. — И ако решим, че Бен те харесва, ще ви помогна да се съберете. И ако още не е разбрал, че те харесва, ще му помогнем да го разбере.

— Теб всички те обичат и искаш и другите да бъдат обичани! — въздъхна Самър.

Мислех, че тя все още гледа звездите, но изглежда, видя облака, който засенчи лицето ми, защото внезапно продължи:

— Или не?

Не смеех да я погледна.

— Всичко е наред, само…

— Ако Марко пак е започнал с неговите номера… — Самър изведнъж седна.

— Не, не е това — аз също седнах. — Не е той. Аз съм… Мисля… Не знам…

Самър се разтревожи.

— Какво става, Аби?

— Не знам. Вероятно нищо. Той иска да се виждаме често, аз също искам да го виждам често. Много, много често! Но нямам никакво време, а мисля, че той не го разбира.

— Леле! — възкликна Самър. — Не съм си и представяла, че Супер Марко ще търчи след момиче!

— Не го прави — обясних аз. — Не става дума за това. Аз просто… О, не знам! Имаме толкова грижи с „Под дъгата“, Грейс има проблеми, а аз не мога да спра да мисля за татко…

— Искаш ли да поговорим за това? — погледна ме Самър.

— Честно казано, искам да се позабавляваме и да забравя за всичко това.

— Но да знаеш, че съм тук и когато поискаш…

— Знам. Благодаря! Но не се тревожи, добре съм. Просто понякога толкова неща минават през главата ми, откакто се преместихме тук, и се боя, че накрая тя ще се пръсне и мозъкът ми ще се разлети наоколо.

— Гадно! Само да не ни изцапаш юртата.

Усмихнах се. Самър винаги знаеше как да ме разсмее.

— Какво ще кажеш тази вечер повече да не говорим за момчета, а? — обърнах се към нея. — По-добре да поиграем на играта на бъдещето.

Самър светна. Тя измисли играта на бъдещето и ми показа как се играе един ден в края на срока, докато си лежахме на поляната в училище. Представяш си какъв ще бъдеш след определен брой години, какво ще правиш и как ще живееш и го описваш. Самър винаги беше много подробна, стигаше дори до имената на децата си (Дъга, Феникс и Тайлър, ако ви интересува). И почти умряхме от смях веднъж, когато трябваше да си представим какво правим след осемдесет години и си представихме как живеем във футуристичен дом за възрастни на плажа Бонди като две откачени баби сърфистки.

— Добре, за след колко години? — попита тя.

— Ами, десет…

Решихме, че когато съм на двайсет и четири години, ще съм козметичен консултант и ще посещавам холивудските филмови звезди в невероятните им домове, за да им препоръчвам най-добрите козметични продукти за кожата им. Моята верига козметични салони „Под дъгата“ ще бъде огромна, разбира се, и аз ще съм милионерка и вероятно ще живея в Ню Йорк или на някое друго такова хубаво място.

Самър ще ми идва на гости, когато има фотографски изложби наблизо. Иначе тя през цялото време ще пътува по света, ще се среща с невероятни хора и ще разказва историите им. Като прочут фотограф, естествено. Както тя казва, една снимка замества хиляди думи.

— О, и знам, че не трябваше да казвам това, защото си обещахме да не говорим за момчета — добавих аз, — но аз все още ще съм гадже с Марко и неговата банда ще е много известна. А ти може би ще си гадже с Бен.

Самър въздъхна.

— Надявам се. Но по всяка вероятност ще ми отнеме около десет години да събера кураж, за да му кажа какво чувствам, а дотогава той ще се е оженил за някоя страхотна французойка, която се интересува от екология, и ще ме е забравил напълно.

— Трябва ти краен срок — заявих аз. — Не мислиш ли, че е добре да отидем на плажното парти, за което спомена Бен?

— Разбира се, че ще отидем. Всички отиват, т.е. много хора от нашия випуск. Бекс и Рейчъл ще са там, Оливия и Роуз от нетбола и Дола и Амъни от клуба по изкуство. Бащата на Джес и неговият приятел винаги правят барбекюто, а Джед и Джим също ще дойдат да помагат. Мисля, че и момчетата от бандата на Марко са поканени. Слава богу, аз ще съм се върнала от Корнуол. Това ще е събитието на годината.

— Чудесно, това е след две седмици, нали? Значи това е крайният срок — казах аз. — До плажното парти трябва да си поканила Бен да излезете.

— Но само ако си сигурна, че ме харесва — притесни се Самър.

Светлината от фенерите се отразяваше в очите й. След миг тя сякаш беше някъде далече оттук — вероятно си представяше плажното парти и Бен. Доскоро и аз бях същата — влюбена до уши в Марко и пълна със страхове и надежди дали и той ме харесва. Сега вече бях заедно с моето момче мечта, бяхме луди един по друг, но действителността постоянно ни пречеше да сме заедно.

Легнах по гръб до Самър и се загледах в морето от звезди над главата ми. Всичко щеше да се оправи! Сигурна бях. Всичко щеше да е наред — и с Марко, и с Грейс, и с татко, и с „Под дъгата“.