Кели Маккейн
Ягодово лято (3)

Глава 3

— Чао, белла! — посрещна ме майката на Марко. — Откога чакам да се запозная с теб!

Тя ме дръпна в апартамента и ме разцелува по бузите (очаквах да ме целуне два пъти и затова се дръпнах назад след втората целувка, но се наложи отново да се наведа към нея, защото трябвало да ме целуне три пъти за късмет — не много добро начало от моя страна).

— Аз също — казах притеснено. — Благодаря за поканата!

Тя беше толкова готина и красива, както когато я видях да слиза от мотора пред училище (когато си помислих, че е гаджето на Марко, но да не се връщам към това). И млада. Била е само на шестнайсет години, когато е родила Марко.

— Добре ли сте? — попита Марко, като се показа от стаята си.

Изглеждаше великолепно в тесните си черни дънки и черна тениска с името на някаква банда, за която дори не бях чувала. Той също ме гушна и ме обгърна неговият аромат на канела и мускус.

От хола се носеше приятна музика, а от кухнята идваше апетитна миризма.

— Елате да седнете, вечерята идва след малко — каза Сиена и ме поведе към хола. — Марко, не стой като дърво, а донеси на Аби нещо за пиене.

Марко завъртя очи, но отиде в кухнята. Аз заоглеждах невероятната колекция от музикални дискове, която заемаше цяла стена, и огромния телевизор. Завидях му — толкова ми беше омръзнало нашето мъничко нещо!

Имаше и старинен бюфет, в който се намираха купища плочи и един стар грамофон. Върху него бяха подредени и много семейни снимки — основно на Марко на различна възраст с майка му и очевидно с роднините му в Италия. Видях една и с мъж, който имаше същите пронизващи сини очи и отпуснати рамене като Марко. Баща му вероятно. На снимката Марко изглеждаше на около десет години. Беше гордо изпъчен, все още мокър от плуването, с медал на гърдите и ръката на мъжа на раменете му. Взех снимката, за да я разгледам по-отблизо.

— Надявам се това да ти хареса — каза Марко, като се върна. — Някаква лимонада, която взехме от пазара до къщата на Нона.

— Толкова си сладък с малките си бански — възкликнах аз.

Но като видях израза на лицето му, бързо върнах снимката на мястото й. Изведнъж се почувствах като че ли се ровя из личните му вещи, въпреки че снимката беше сложена на показ и всички можеха да я видят.

— Да, това е баща ми, Люк — изпревари въпроса ми Марко. — Един от редките случаи, в които се появи, след като беше казал, че ще дойде.

— Виждаш ли се с него понякога? — попитах тихо. — Нали каза, че се е преместил в Ливърпул преди две години.

— Почти не — сви рамене Марко. — Идваше от време на време, но сега е директор на музикалния център и няма много свободно време. А когато има, изглежда, има по-важни неща от това да идва тук.

Гласът му горчеше като странната лимонада, която пиех.

Марко ми напомни на Грейс вчера — наранен, объркан и ядосан. Дали и татко щеше да продължи живота си без нас, както беше направил бащата на Марко? Реших, че непременно трябва да се разбера с татко, каквото и да казват сестрите ми.

Разказах на Марко какво стана вчера, когато предложих да позвъня на татко.

— И сега не мога да му се обадя — заключих аз, — защото знам, че сестрите ми не искат да го направя, а аз не искам да го правя зад гърба им. Но се тревожа за татко и искам да разбера дали е добре.

Мислех, че Марко ще разбере колко е трудно, но той просто сви рамене и каза:

— Тук съм на страната на сестрите ти. Ако той не си прави труда да ви се обади, ти защо ще му звъниш?

И аз си бях мислила същото, разбира се, но…

— Ами ако се е случило нещо… — започнах несигурно. — Той е наш баща, не можем просто да го отпишем и да решим, че не го е грижа…

Марко ме погледна с лека досада.

— Не знам, Аби… Направи това, което мислиш, че е правилно.

— Вечерята е готова! — извика в този момент Сиена.

Тръгнахме към кухнята с облекчение, че не се налага да продължим разговора за бащите ни.

За вечеря имаше канелони — много вкусни и приготвени с всички скъпи неща като моцарела, сметана и пресен босилек, които ние вече не можехме да си позволим. Докато вечеряхме, Сиена ми каза, че в заведението, в което работи, имало жива музика, комедийни вечери и други забавни неща.

— Може би и вие бихте могли да свирите там — обърнах се към Марко.

— Много бихме искали, но управителят не е навит заради възрастта ни.

— Аз го обработвам — усмихна се Сиена и ми подаде купата със салатата. — Разказвам и на всички продуценти, с които работим, за „Шемет“, в случай че се появи някаква възможност.

После ме попита как вървят нещата с нашия салон и аз й разказах за промоцията ни.

— Вчера започнахме да правим безплатни мостри овлажняващ лосион „Ягодово лято“, но първата партида не стана толкова добре колкото тестерът, така че трябваше да започнем отначало и да видим къде сме сбъркали. Затова и не успяхме да направим свежите маски за лице от ягоди и сметана. Но ще се оправим. Оставила съм мама и сестрите ми тази вечер да се трудят без мен.

— Звучи фантастично! — възкликна Сиена. — И аз ще си запиша час, стига да намеря време. Сигурно имате много работа.

— Салонът отнема повече време, отколкото мислехме в началото — обясних аз. — Шишенцата за мострите не пристигнаха вчера, както трябваше. Получихме ги едва днес, така че все още не са напълнени, не сме надписали етикетите и не сме ги опаковали. Списанието излиза утре и съм сигурна, че ще дойдат много хора, така че трябва да сме приготвили всичко.

Като заговорихме за това, се облях в студена пот. Главата ми забръмча, като си помислих, че няма да могат да свършат всичко навреме без мен. Мама каза, че ще се справят със свежата маска за лице от ягоди и сметана, но щяха ли наистина? Не можех да се сетя дали казах на Грейс колко масло от ягодови семена и колко ягодов екстракт да сложи.

Погледнах Марко. Исках да остана тук с него и със Сиена, да се смеем и да си бъбрим цяла вечер. Опитах се да потисна надигащата се в мен паника, но май не се справях много успешно.

— Аби, какво става? — попита Марко и аз разбрах, че не съм обелила дума от доста време. Наложи се да им кажа за тревогите си.

— Дали ще е невъзпитано, ако си тръгна малко по-рано, отколкото смятах, за да видя какво става у дома? — обърнах се към Марко.

Той не каза нищо, но и не ме погледна.

— Разбира се, че не — отвърна Сиена вместо него. — Изглежда, имаш доста работа.

Усмихнах й се с благодарност. Марко обаче почти не обели дума и аз предположих, че ми се е разсърдил. Не исках да го приема така лично. Исках да съм с него точно толкова, колкото и той с мен. Трябваше вече да го е разбрал. И явно изобщо не схващаше в какво отчайващо положение сме аз, мама и сестрите ми. Трябваше да съм до тях и да им помогна. Рекламата в списанието и промоцията, която подготвяхме, беше нашият шанс да спасим салона, дома и живота си. Преди да отворим „Под дъгата“, бяхме на ръба да загубим всичко и аз бях толкова изплашена тогава, че дори не искам да си го спомням. Трябва да успеем да се справим сега, просто трябва! Защото няма да имаме втори шанс.

Исках да кажа всичко това на Марко, но не можех да го направя пред Сиена. Когато изядохме тирамисуто, благодарих и на двамата за вечерята и започнах да си обличам жакета. Надявах се Марко да предложи да ме изпрати до вкъщи, за да поговорим по пътя, но той не го направи. Дойде след мен в хола, но аз само извиках „чао“ през рамо и излязох, без да го погледна. Казах довиждане на Сиена, целунахме се отново три пъти и побързах да изляза навън. Толкова бях разочарована, че Марко не ме разбира, че не го прегърнах за довиждане, а и да си призная честно, бях разстроена, че развалих всичко с паниката си.

У дома заварих мама, Грейс и Саф с мрежички на главите и престилки, наредени около кухненската маса. Гледаха доста притеснено овлажняващия лосион пред себе си. Видях, че дори не бяха започнали с маските за лице.

— О, Аби, добре че се върна, истинска катастрофа е! — извика Саф драматично.

— Не можем да напълним овлажняващия лосион в шишенцата — намръщи се мама. — Мисля, че е хубав, стана гъст и кремообразен, но формата на шишенцето не позволява да го сипем вътре.

Бяхме избрали шишенца с дълго, тънко гърло от рециклирано стъкло, защото изглеждаха страхотно, но на нито една от нас не й хрумна колко ще е трудно да ги напълним. Дори ледената кралица Грейс изглеждаше разтревожена.

— Нямаме време, а и не можем да си позволим да поръчаме нови шишенца. Трябва да използваме тези — заяви тя.

— Само се успокойте! — казах аз и отидох да измия ръцете си. — Сигурна съм, че ще измислим нещо, трябва само да се успокоим.

След като изпробвахме какви ли не начини за пълнене, най-накрая взехме фунии и шпатули и работата потръгна. Щом се поуспокоихме, мама внезапно се обърна към мен.

— О, Аби! При цялата тази паника, аз дори не те попитах дали прекара добре у Марко?

— О, да, разказвай! Искаме да чуем всяка подробност — настоя Саф. — Целувахте ли се? — захили се тя и започна да имитира целувки.

— Не, разбира се! — извиках аз. — Майка му беше там, в случай че си забравила!

После им разказах колко готина и очарователна е Сиена и че смята да си запише час в салона, и че вечерята е била чудесна. После им разказах как се паникьосах дали ще се справят без мен, и че Марко май ми се разсърди, защото си тръгнах рано.

— Той не разбира ли колко си заета? — възмути се Грейс.

— Той просто иска да са заедно — обясни й Саф. — Много е романтично!

— Защо не се опиташ да го включиш в това, което правим? — предложи мама. — Тогава може би ще разбере под какво напрежение сме в момента. Може да го поканиш тук някоя вечер. Не мисля, че мога да се изхвърля с изискано меню, но ако дойде към седем, може да пием чай с бисквити…

Помислих си, че това е добра идея. Ако Марко види колко много работа имаме и ако ни помогне малко, може би ще разбере, че не съм си тръгнала, защото не искам да съм с него. Утре вечер имаха репетиция на групата, затова му пратих съобщение от маминия телефон и го поканих събота вечерта да дойде у нас. Получих отговор веднага, че ще му е много приятно. Не звучеше въобще нацупено и аз започнах да се чудя дали не си бях въобразила, че е сърдит. Може би напразно съм се тревожила. Продължихме с пълненето на шишенцата, а аз се зареях отново към нашата първа среща и усетих как коремът ми прави задно салто, а краката ми омекват.

Два часа по-късно овлажняващият лосион беше в шишенцата и всички трябваше да признаем, че изглеждаха прекрасно.

Списанието „Тотнес на фокус“ излизаше в петък и ние бяхме толкова нетърпеливи да го видим, че Саф отиде до редакцията да вземе няколко броя, вместо да чакаме да го получим в пощенската кутия. Статията изглеждаше удивително! А Саф танцува през целия ден, защото беше много доволна от снимките.

Всички бяхме в прекрасно настроение, дори и Грейс, защото от ранния следобед — когато списанието беше разпространено из града — телефонът започна да звъни, без да спира. Имахме куп записани часове за събота за процедурата с ягоди и рози, а някои си поръчваха и маникюр, така че Саф щеше да има много работа. Офертата важеше до следващия петък и доста хора се записаха и за през седмицата.

— Това е невероятен успех! Не си представях подобно нещо и в най-смелите си мечти — извика мама, като затвори телефона, след като попълни и последния час за събота.

— Бихме могли да излизаме със специални оферти всеки месец — предложих аз.

— И да направим списък на клиентите, за да можем да ги информираме, когато има нова оферта — добави Грейс.

— След две години, когато завърша колежа, можем да отворим и втори салон, който ще управлявам аз! — извика Саф.

И вместо да я среже и да й каже да не се увлича, Грейс се усмихна.

— Можем да направим цяла верига. Империя „Под дъгата“!

И всички се разскачахме из кухнята и запяхме с пълно гърло песента на Бионсе за момичетата, които управляват света.

 

 

В събота сутринта, когато слязохме долу с еднаквите си розови униформи, за да отворим салона, все още преливахме от вълнение. Кожата ми се усещаше (и миришеше) великолепно благодарение на мандариновото масло за тяло, а краката ми стъпваха леко, подготвени за един дълъг ден със скраба за крака от лимонова кора.

Точно като отваряхме вратата, мина пощаджията и ни подаде една дълга картонена кутия.

— Плакатите! — изписка Саф — Бързо! Да ги сложим веднага!

Мама и Саф излязоха навън, а ние с Грейс се покатерихме на столчетата от бара и нагласяхме плакатите ту вляво, ту малко вдясно. И когато най-после мама вдигна палци, ние ги залепихме и излязохме навън да погледнем.

— Изглеждам невероятно! — заяви доволно Саф, а ние избухнахме в смях.

— Какво!? — начумери се сестра ми. — Това е факт.

Наистина беше факт.

— И продуктите, и кабините, и рецепцията, и барът… всичко изглежда страхотно! — каза доволно мама.

— Дори и частта от главата ти е прекрасна, Грейс — смушках сестра си, което я накара да се разсмее.

Мама прегърна и трите ни.

— Самър свърши чудесна работа с фотографиите! — каза тя. — Сега всичко изглежда толкова професионално! Като истински салон за красота!

— Това е истински салон за красота! — усмихнах се аз. — И е наш!

Мама ни притисна силно към себе си.

— Момичета, не мога да ви кажа колко много се гордея с вас! И ви обичам повече, отколкото можете да си представите… — Гласът й пресекна и тя само ни притисна по-силно, премигвайки смутено, за да скрие сълзите си.

— Не плачи! — изпищя Саф и размаха ръце пред лицето й. — Тази спирала не е водоустойчива!

Мама се засмя и попи очите си:

— Права си. Хайде да се хващаме за работа — каза тя и ние се отправихме към салона, като се пуснахме само за да минем през вратата.

Проверихме отново всички хавлии в шкафа, за да сме сигурни, че имаме достатъчно, и подредихме необходимите продукти във всяка кабина, така че мама и Саф да могат да вземат каквото им е нужно без много суетене. Всички знаехме колко работа ни чака днес.

Оставаха само десет минути до идването на първата клиентка и мама ни събра в приемната за няколко насърчителни думи.

— Днес е изключително важен ден, момичета — започна тя сериозно. — Ако искаме салонът ни да е успешен, трябва да се стегнем и да работим здраво през целия ден. Ще трябва много бързо да пренареждаме нещата в кабините, защото клиентките ще идват една след друга. Жизненоважно е да спазваме часовете, без никакво забавяне. Всеки трябва да си тръгне от тук доволен, за да разкаже на приятелките си и да поиска да дойде отново. Е, това е! Напред, да разкрасяваме!

— Ура! — викнахме всички и заръкопляскахме.

— Аби, Триша идва — каза мама, като надзърна през прозореца. — Моля те, вземи ягодово-сметановата маска от хладилника и я остави в кабината. Така… смятам, че сме готови да посрещнем първия си клиент!

Маските за лице стоят в хладилника до последния момент, за да бъдат съвсем свежи. Отворих вратата на хладилната витрина и веднага забелязах, че нещо не е наред. Не усетих хладина по ръката си, когато вратата зейна, а обичайното слабо бръмчене не се чуваше.

Сърцето ми се разтуптя. От колко ли време не работи хладилникът? Може да се е развалил вчера следобед и да не е работил цяла нощ или да е спрял едва преди час. Отворих една от малките купички с маска за лице и помирисах розовата ягодова паста. Ъъъх! Сметаната се беше вкиснала и миришеше на повърнато. Стомахът ми се сви. Нямаше начин да използваме тази партида!

Триша вече беше дошла и мама, Саф и Грейс я посрещаха и настаняваха.

— Мамо, би ли дошла за минутка — викнах аз. — Спешно е!

Мама забърза към мен. Лицето й пребледня, като й показах повредения хладилник и се съгласи, че не можем да използваме ягодово-сметановите маски за лице. Другите видове бяха добре, тъй като не съдържаха толкова бързоразвалящи се съставки. Плодовете и соковете все още бяха използваеми, въпреки че някои не изглеждаха много свежи.

— Днес ще бъде адски горещо — рече загрижено мама. — Ще трябва да направим всичко възможно да продадем колкото може повече от малотрайните продукти. Препоръчвай боровинковия нектар и енергизиращия сок, за да използваме гроздето, боровинките и бананите.

Грейс и Саф също бяха дошли да разберат какво става.

— О, какъв кошмар! — извика Саф.

— Успокой се, не е толкова страшно! — изсъска Грейс.

— Всичко ли трябва да изхвърлим? — попита мама разтревожено. — Грейс знае правилата за безопасност наизуст.

— Не можем да продадем нито една от тези маски за вкъщи — каза Грейс, — защото не можем да гарантираме крайните срокове. Но можем да ги използваме за процедурите в салона. Мамо, ще трябва да предлагаш другите маски засега, а ние с Аби ще направим нова партида ягодово-сметанови маски.

Мама отиде при Триш и й обясни какъв е проблемът, но след малко се върна още по-угрижена.

— Казва, че няма нищо против да изчака да приготвим нова доза ягодово-сметанова маска. Опитах се да я убедя да опита една от другите, но тя искала точно тази.

— Мамо, трябваше да я убедиш да избере нещо друго! — изнедоволства Саф.

— Как бих могла? Нали клиентът винаги има право? — разпери ръце мама.

— Да побързаме тогава — спрях спора аз. — Ще използваме ягодите, които имаме тук за нектарите. Саф, заеми се с тях. Грейс, можеш ли да изтичаш до магазина за още ягоди и за сметана, а аз ще се кача горе и ще взема всичко останало, което ни трябва.

— Слава богу, блендерът е още чист, така че ако сложиш тенджерата на огъня да го стерилизираш, ще направя маската тук.

Трите стояха и ме гледаха онемели.

— Действайте! — изсъсках аз и те веднага се заеха за работа. — О, мамо, ще повикаш ли Лиъм да види дали не може да оправи тази бракма?

Лиъм пристигна веднага с инструментите си. Той е строител по професия, но ни помогна много с „Под дъгата“ — уреди ни намаления и направи ремонта, без да вземе пари за труда, а само за покупката на материалите. Без Лиъм нямаше да има „Под дъгата“. Въпреки че го познавахме отскоро, не мога да си представя какво щяхме да правим без него. Той прекара доста време на пода до хладилната витрина, пъхнал глава под нея.

— Страхувам се, че не мога да направя нищо — каза той, след като се изправи. — Електромоторът е изгорял и ще трябва да повикате техник.

— Колко ще струва това? — ужаси се мама.

— Няма да е евтино. Сигурно ще трябва да поръчат нов мотор, защото не вярвам да се намерят резервни части за този. — Лиъм прегърна мама и каза: — Съжалявам, Ким! Не мога да спася хладилника, но мога да те заведа на чаша вино, като затворите довечера.

— Благодаря! — промърмори мама. — Може и да дойда.

Накрая трябваше да наблъскаме всички останали маски за лице и всички нетрайни плодове, сокове и нектари в горния хладилник, докато повикаме техник в понеделник.

Проблемът с маската за лице ни забави само петнайсет минути, които щяхме да наваксаме, ако всичко останало вървеше по часовник. Но не стана така. Вместо това катастрофите следваха една след друга.

Една от клиентките ни, Илейн, поиска освен масаж на лицето и парафин на краката, но се сети за това едва когато дойде, така че не бяхме го планирали. Мама се съгласи, защото искаше да й угоди, но това ни забави още повече. Така че до един и половина, когато Джинива пристигна за розово-ягодовата процедура плюс маникюр, ние вече бяхме с половин час назад. Първо Саф трябваше да й направи маникюр, но сестра ми не беше свършила с предишната клиентка, тъй като мама й изпращаше клиентките си със закъснение. Когато й обяснихме за закъснението, Джинива не каза няма нищо, както другите, а вместо това се ядоса.

След това се появи една жена да разгледа какви продукти предлагаме и си избра няколко. Аз търчах нагоре-надолу до хладилника, за да нося плодове за соковете, а Грейс се опитваше да посреща клиентите и в същото време да приготвя сметките на останалите, така че една от клиентките доста трябваше да почака, за да плати. Когато най-после й поднесох напитка, аз, без да искам, въведох грешна сума в касата, така че тя плати повече, отколкото трябваше. След няколко минути жената се върна и ни обясни, че изглежда, е станала грешка в сметката. Аз много се притесних и й се извиних поне сто пъти. Тя каза, че няма нищо, но знам, че не беше доволна. А на всичкото отгоре онази Джинива все още беше на рецепцията, видя всичко и ни гледаше с високомерно неодобрение.

Накрая започна да се възмущава на глас за ужасната неприятност, като че ли не бяхме притеснени достатъчно. Две дами се появиха една след друга и казаха, че имат записани часове. Попитах за имената им и ги поканих да седнат, но се чудех защо и двете се явиха едновременно. Чудех се дали едната не беше само за маникюр, но не успях да намеря името й в дневника на Саф. Мама излезе от кабината и аз я повиках.

— О, слава богу, че свърши! — прошепнах аз. — Можем все пак да се вместим в графика… Следващата ти клиентка е малко кисела заради чакането — добавих аз, като кимнах с глава към Джинива.

Мама се намръщи.

— Не съм свършила, за съжаление, мила. Ишана трябва да полежи десет минути с маската на лицето, така че аз отивам бързо до тоалетната. И след това ще ми трябват още поне десет минути за нея.

Сърцето ми се сви. Как ще издържи капризната Джинива още двайсет минути чакане?

— Мамо, и още нещо, което не разбирам. Тук има една жена, Джейн, която отива първо при Саф за маникюр, а после при теб след Джинива и името й е записано в дневника, но има и една Сю, която каза, че е за теб, но не мога да намеря името й.

Мама погледна в тетрадката.

— И аз не мога.

Но след това обърна страницата на понеделник и там за 2:30 часа беше записано Сю Рийд с почерка на Саф.

— О, не! Саф сигурно случайно я е записала за следващия ден — промърмори тя под нос. — Божичко, ще трябва да й кажа!

Мама имаше вид, като че ли всеки момент ще припадне. Така се чувствах и аз.

И така, горката мама трябваше да обясни на Сю какво се е случило и че не можем да я вместим днес, докато аз стоях до нея и ми се искаше да има някакво копче, което да натисна, и земята да се отвори под краката ми и да падна в таен тунел и да не се върна никога.

— Но майка ми дойде специално от Екситър, за да гледа децата! — възкликна жената. — Аз така си мечтаех за днешната процедура.

— Много съжалявам! — каза мама. — Боя се, че днес имахме много проблеми. Бих могла да ви запиша за същия пакет следващата събота — предложи тя. — Безплатно, естествено.

— Толкова съжаляваме, наистина! — казах аз.

Чувствах се много зле и краката ми сякаш щяха да се подгънат всеки момент.

Тя изглеждаше, като че ще се разплаче.

— Няма да мога да се измъкна следващата събота. Вижте, не се безпокойте — и се втурна ядосано навън.

Джейн тактично продължи да чете списанието си, но Джинива се възмути на глас.

— О, чувствам се ужасно! — въздъхна мама, като бършеше лицето си с ръце. — Знам какво е, толкова е трудно да намериш време за себе си, когато имаш малки деца. Това щеше да е истински подарък за нея, а ние й го отнехме.

— Мамо, но това беше грешка — казах аз. — И вината не е твоя! — Но вътре в мен имах чувство, че беше.

— Знам, но… — започна тя. — О, боже, клиентката! — извика мама и хукна към кабината.

Ишана излезе след няколко минути и изглеждаше много доволна (поне нещо). Тя започна да попълва една от нашите анкетни карти, а Джинива влезе в кабината (слава богу!).

— Ще прочета картата на Ишана — каза Грейс веднага щом клиентката излезе. — Нужно ни е малко ободряване. Много релаксиращ масаж на тялото — започна тя. — За съжаление, младата дама, която ми лакира ноктите, не обърна внимание на цвета, който й посочих, и използва яркорозов, който не ми харесва особено… О! — оклюма Грейс.

Сърцето ми отново се сви. Нещата ставаха все по-лоши.

— Май ще трябва да кажем на Саф — изхриптях аз.

— Какво да ми кажете? — попита весело Саф, като почти подскачаше на излизане от кабината. — Добре върви, нали? Ишана много хареса розовите си нокти.

— Не мисля така — каза Грейс и размаха картата.

Саф я прочете, но ми се искаше да не беше. Цялата й енергия се изпари и тя клюмна.

— И си записала… — започна Грейс, но аз я изгледах зверски. Горката Саф едва ли щеше да понесе новината за грешната резервация, която беше направила, поне не сега. И бездруго едва успя да се усмихне, когато Джейн влезе в кабината.

Мама излезе с Джинива само след четирийсет и пет минути, много смутена.

— За жалост, ние толкова се забавихме, че клиентката трябва да си тръгне — каза тя. — Би ли й взела само половин цена, Грейс?

Грейс тъкмо се приготви да възрази, че не можем да правим намаления по желание, но изразът на лицето на мама я спря. Тя изглеждаше мъничка и почти смазана, точно както когато пристигнахме в Девън и щяхме да бъдем изхвърлени от апартамента.

— Още веднъж моля да приемете извиненията ми, Джинива!

— Госпожица Грант! — отряза я високомерно Джинива.

— Госпожице Грант — поправи се мама. — Надявам се скоро да ни посетите пак и мога да ви уверя, че графикът ни от понеделник отново ще бъде стриктен. Това няма да се повтори.

Джинива, госпожица Грант, или каквато и да беше, сви устни и процеди през зъби:

— Благодаря!

След това подаде на Грейс точната сума и излезе.

— О, Боже, моля те този ден да свърши! — изплака мама, докато гледахме жената да се отдалечава надолу по улицата.

Двете с Грейс мислехме същото, но трябваше да продължим с усмивките за другите две клиентки. Когато си отидоха и те, едва се удържахме да не се хвърлим на пода и да си изплачем очите. Вместо това започнахме да разтребваме, да метем и да бършем, да прибираме продуктите и да събираме използваните хавлии за пране. Не говорехме много. Мисля, че все още бяхме в шок от преживяното.

И тогава се сетих, че бях поканила Марко на чай. Мама миеше чашите от кафе в кухнята.

— Все още ли мислиш, че е добре Марко да мине тази вечер? — попитах я аз.

— О, миличка, толкова съжалявам, но не мисля, че бих могла да забавлявам гости, не след всичко това.

Много бях разочарована, но нямах сили да споря с нея.

— Няма проблем — казах. — Ще го питам дали иска да излезем вместо това.

— Благодаря ти за разбирането — погледна ме мама. — Но определено някоя друга вечер… Мисля, че ще ида да видя Лиъм, след като свърша.

— Добре — казах и взех телефона на мама, за да пратя съобщение на Марко да излезем, но внезапно усетих, че съм прекалено изтощена и нещастна. Сигурно накрая пак щях да орева света и да му разказвам ли, разказвам за нашия ужасен ден. Сетих се за катастрофалната ни среща в кафенето, след като се бях разстроила заради татко. Тогава избягах и си изплаках очите. Няма начин да позволя това да се случи отново. Отчаяно ми се искаше да видя Марко, но не исках да ме види в това състояние, така че в края на краищата отмених срещата.

След няколко минути получих отговор „О! Добре“. Надявам се да не се е разсърдил, но нямах сили да се тревожа дали е, или не е. Обясних му в съобщението, че съм преживяла най-ужасния ден в живота си и че може да се видим с Бен, Самър и него утре.

Едва се дотътрихме до апартамента, за да се преоблечем и да си направим по един сандвич. Лиъм и мама отидоха в пъба на ъгъла за по чаша вино, Саф тръгна към града да се срещне с Емили, а Грейс се затвори в стаята си с нейната математика за напреднали.

Тръгнах с мама и Лиъм надолу, защото трябваше да взема от салона плодовете, които бяхме забравили там.

— Искаш ли да ти помогнем? — попита Лиъм.

Заставих се да се усмихна.

— Не, няма нужда. А и трябва да видя какви продукти сме продали днес и кои от сериите трябва да допълним. Добре съм, тръгвайте!

Мама се понамръщи и май не искаше да ме остави сама след тежкия ден, който преживяхме. Но аз казах, че ще се справя и че може би ще позвъня на Самър след малко, за да си побъбрим или ще се кача горе и ще накарам Грейс да погледаме телевизия заедно.

— Добре, ако си сигурна — каза мама. — Заключи, след като си тръгнеш!

Прегърнах и двамата, след това Лиъм прегърна мама през кръста и пресякоха улицата.

Отидох на рецепцията и вдигнах телефона, но след това го затворих. Нямах желание да говоря с никого, дори и със Самър.

Започнах да проверявам наличните продукти, но накрая захвърлих ядосано тетрадката.

Как можахме да се провалим така, точно когато най-много се нуждаехме от успех?

И отново „Под дъгата“ развали вечерта ми с Марко.

Казах си, че няма смисъл да плача, но това не попречи на сълзите ми да се затъркалят по бузите. Не беше честно! Толкова се трудихме, за да направим „Под дъгата“ успешен салон. А изглежда, като че ли съдбата влезе тук с тежките си ботуши, стъпка всичките ни надежди и разкъса мечтите ни на парчета.

Нещата наистина не можеха да станат по-зле.