Кели Маккейн
Ягодово лято (14)

Глава 14

Пристигнахме в Тотнес в десет и половина вечерта. Мама и Саф ни чакаха на спирката. Вече им бяхме казали, че имаме 135 поръчки и когато слязохме, те ни запрегръщаха. Всички бяхме щастливи не само заради поръчките, но и заради резултатите на Саф от матурата. Щом се качихме във вана на Лиъм, си пуснахме радиото и запяхме с цяло гърло.

Но щом мама чу, че татко е обещал доставките за понеделник, едва не катастрофирахме.

— Но ние сме заети в „Под дъгата“ през цялата събота — възкликна тя. — Акцията ви с брошурата даде резултат, а и преподавателката на Саф също ни е рекламирала. Последните два дни бяхме много заети, а за събота вече няма свободен час. Щом доставката е за понеделник, ще трябва продуктите да стигнат до неделя в Лондон. Кога ще ги направим? Имаме само утре да приготвим всичко…

— Както и да направим етикетите и да опаковаме продуктите, което винаги отнема много време — добави Саф.

Ето защо в петък сутринта се събрахме в кухнята (включително Самър и Емили) с престилки и мрежички на косите, готови да започнем. Снощи, докато мама връщаше ключовете от микробуса на Лиъм, се беше договорила с него, негови познати, които пътуват до Лондон, в събота да закарат продуктите при татко. Затова нямахме никакво време за размотаване.

Започнахме със скрабовете за тяло и крака. Те се правеха най-бързо, но сега, когато имахме толкова голяма поръчка, ни трябваше повече време. Скоро щеше да стане десет и една от нас трябваше да слезе долу да отвори салона и да подготви нещата за първата клиентка на мама, която щеше да дойде в десет и половина.

— Няма да успеем да приготвим всичко навреме — изпъшка мама. — Аби, май ще трябва да повикаш и момчетата.

При тези думи двете със Самър се спогледахме ужасени.

— Но аз не мога… А и да ни видят с тези противни мрежи на главите е доста неудобно! А и ние с Бен и Марко…

— Не ме интересува какво става между вас! — прекъсна ме мама. — Всеки трябва да се включи. Грейс, обади се на Мейзи и Арън.

— Няма проблем — каза Грейс и се протегна за мобилния.

След като свърши разговора си с Мейзи, тя ми подаде телефона. Мислех отново да протестирам, но мама ме изгледа толкова страшно, че аз просто звъннах на Бен, обясних му, че ни трябва помощта им, и го помолих да измъкне Марко от леглото и да доведе и него.

Един час по-късно, когато мама беше в салона с клиентката си, а Грейс беше на рецепцията, Марко и Бен влязоха в кухнята.

Мейзи и Арън седяха на противния кафяв диван и надписваха етикети. Ние със Самър приготвяхме хидратиращия крем за лице „Ягодово лято“, а Емили и Саф приготвяха останалите скрабове за крака.

— Здравейте! — поздравиха Марко и Бен.

Опитах се да сложа фунията пред лицето си, за да скрия мрежата за коса (или поне зачервените си от срам бузи).

— Саф, ужасно е, че ме вижда в този вид! — изсъсках към сестра си. — Не мога да повярвам, че го казвам, но — помощ!

— Не се безпокой, имам план! — прошепна тя и отиде при момчетата.

— Привет, момчета, благодаря, че дойдохте. Марко, моля те, иди при Аби и започни да пълниш тези кутийки с хидратиращ крем, за да може тя да се заеме с маската за тяло от водорасли.

Саф подаде на Марко една розова раирана престилка и мрежа за коса и буквално го довлачи при мен. Хм, изглеждаше доста глупаво с това облекло. Също като мен. Саф беше гениална! Мислех, че ще се разтопя в една огромна локва от неудобство и че ще прокапя през тавана върху главата на мамината клиентка под нас. Вместо това обаче се усмихнах и показах на Марко как да си измие ръцете.

Бен получи задача да опакова готовите продукти и затова не трябваше да облича разни нелепи престилки. Саф му показа как да връзва малките лентички и розовите пъпчици на гърлата на бутилките заедно със симпатичните, ръчно написани етикети, които приготвяха Мейзи и Арън. Първият му опит не беше много успешен, но втория път се справи доста прилично.

— Не мислех, че ще се справиш с това, защото си момче, Бен, но виждам, че имаш много деликатни пръсти — каза Саф. — Завърти още малко лентичката и си готов.

— О, ти с твоите деликатни пръсти! — подразни го Марко, но Бен само се захили и каза:

— Готина мрежичка!

Слава богу, след това и двамата замълчаха и опасенията ми, че може да се разрази буря, се разсеяха.

Когато мама свърши с клиентката и се качи при нас, вече беше станало дванайсет. Бяхме свършили с хидратиращия крем и започвахме втората партида маски за тяло от водорасли. Скрабовете от морска сол вече бяха в бурканчетата си, завързани със зелена и оранжева лентичка (перфектно накъдрени от Бен), а Мейзи и Арън почти привършваха етикетите за лосионите.

Мислех, че Саф е приключила с нас с Марко, след като ни нареди един до друг, но явно тя не смяташе така, защото след около час ни изпрати долу да направим сокове за всички.

— И кажи на Грейс да се качи — добави сестра ми. — Трябва да провери списъка на съставките за скраба за крака, преди да надпишем етикетите.

Тя погледна мама и двете се ухилиха.

Нямаше какво друго да направя, освен да сляза долу с Марко и да се правя, че не знам какво са намислили.

Щом Грейс ни видя, ми се усмихна широко и изтича нагоре, без дори да съм й казала, че я викат!

Помолих Марко да нареже ябълки за сока и заговорихме за музика и за бандата му. Но когато започнах да приготвям ягодовите нектари за мама и Арън, внезапно той попита:

— Аби, може ли да говоря с теб?

Тъй като вече си говорехме, разбрах какво всъщност ме пита и честно казано, никак не ми хареса.

— Разбира се — промърморих, защото нямаше какво друго да кажа.

— Ами… виж… знаеш, че се разбираме добре и…

Усетих как цялата се стягам. Сигурна бях, че ей сега ще каже, че е чудесно, че отново сме приятели (Ъъъх!) и как вече е с някоя друга (огромна гадост!).

— Затова… — продължи несигурно той.

Но аз не исках да чуя, че вече ходи с някоя друга и пуснах блендера, за да заглуши гласа му.

— Не те чувам! — викнах аз.

Той отново каза нещо, но аз все още не бях готова за удара, затова натиснах копчето на блендера до края и той забуча като центрофуга.

— Не мога да те чуя!

— Искаше ми се да не бяхме късали! — надвика адския шум Марко.

Толкова се изненадах, че се обърках и махнах капака на блендера, преди да го спра. Нектарът се разплиска наоколо. Стената, плотът и аз се покрихме с ягоди.

— Изключи го! — викна Марко.

— Опитвам се! — Ръцете ми бяха толкова непослушни, че ми отне часове да натисна копчето.

— Какво каза? — попитах аз, когато най-сетне успях да изключа блендера и да избърша нектара от очите си.

Той погледна дънките си, покрити с ягодов нектар.

— Ъъъм! Казах… искаш ли отново да сме заедно?

Стори ми се, че мозъкът ми се превърна в блендер. Искаше ми се да изкрещя „Дааа!!!!“ После си помислих: „О, той още ме харесва и няма никаква друга!“. А защо тогава всичко се провали между нас? Исках да сме заедно, но не бях сигурна дали отново няма да се провалим и дали да рискувам да опитваме отново. Едва бяхме успели да възстановим приятелството си, ами ако пак всичко се обърка и ако следващия път не останем приятели? Не можех да понеса да го изгубя напълно и завинаги…

— Е, какво ще кажеш?

Хванах го за ръка и отново почувствах онази искра между нас.

— Не знам — казах искрено.

Марко се изненада. Но аз изпитвах точно това, което казах. Знам, че се надяваше на друг отговор, но въпреки това не пусна ръката ми.

— Майка ти ме прати да ви донеса това — влетя Арън и размаха една табла пред себе си. — Леле, какво е станало тук!?

— Малка бъркотия, но ще я оправим — отвърнах разсеяно.

— Така поне се надявам — усмихна се Марко и стисна ръката ми.

Лиъм се върна от работа към пет и донесе за всички ни риба с картофки. Посрещнахме го възторжено, защото определено имахме нужда от подкрепление. После и той се включи в работата, а накрая всички пощуряхме, особено когато Саф каза на Марко, че е можело да си свали мрежичката още преди два часа, когато започна да поставя етикети.

Около девет часа вечерта всички продукти бяха подредени на кухненската маса и изглеждаха невероятно. Бяхме направили и няколко бройки за продажба в „Под дъгата“. След като всички си отидоха, мама, Саф, Грейс и аз се подпряхме на кухненския плот и дълго не откъсвахме очи от пъстрите, красиви кутийки.

— Момичета, не мога да повярвам, че направихме всичко това! — възкликна мама и ни прегърна. — Вие сте… — Гласът й пресекна и тя погледна Саф. — Може ли да продължа или ще си разваля грима? — попита тя, подсмърчайки.

— И без това скоро ще си лягаме — засмя се Саф.

— Е, в такъв случай — продължи мама — искам само да кажа, че не бих могла да се гордея с вас повече. Вие сте най-прекрасните, най-съобразителни, борбени и непредаващи се…

— Има ли такава дума? — попитах аз.

— Вече има — отсече мама, — … непредаващи се дъщери, за които само можех да си мечтая. И макар с баща ви да имаме различия, сигурна съм, че и той мисли същото. Знаете, че е така, нали?

— Дааа! — викнахме в хор със Саф.

— Да — каза Грейс тихо и аз я гушнах.

Саф се приближи до масата.

— А сега се дръжте! — наведе се тя над красивите като бижута шишенца и бурканчета и размърда пръсти, като че правеше магия. — Дарявам ви с магията на „Под дъгата“, за да я пръснете по света и да носите щастие и радост, където и да идете! — каза тя тържествено и ни направи знак да приближим.

Всички се наредихме около масата.

— Едно, две, три… — преброи тя.

— Даряваме ви с магията на „Под дъгата“, за да я пръснете по света и да носите щастие и радост, където и да идете! — извикахме ние.

После Саф духна силно, като че изпраща магията, а мама и Грейс изръкопляскаха. Аз само се усмихнах. Имах чувството, че съм се потопила в гореща вана, пълна с ароматна плодова пяна.

В събота сутринта часовникът ми иззвъня в седем. Толкова бях изморена, че не му обърнах внимание и отново затворих очи, но мама вече беше скочила и търчеше из стаята, противно жизнерадостна.

— Хайде, Аби, ставай! — извика тя. — Вчера следобед се обадиха още няколко жени, така че всички часове за днес са запълнени. Това е нашият шанс да вдигнем на крака „Под дъгата“.

— Ако искаш да съм фантастична, трябва първо да изпия чаша чай — измърморих аз. Но въпреки че ми се спеше, също бях развълнувана. Всеки момент нашите продукти щяха да се появят на лондонския пазар, а и тук нещата потръгваха добре.

Слязох в салона в розовата си униформа и грижливо направени коса и грим и заварих Саф на улицата пред вратата, изправена пред черна дъска с тебешири в ръка и с дяволита усмивка на лицето.

На дъската пишеше: „… божествено и прекрасни, ръчно приготвени продукти и комфортна обстановка“ — рецензия от Джинива Грант, „Ехото на Тотнес“.

— Не можеш да напишеш това! — викнах аз. — Тя не казва това!

— О, да, казва го! — Саф бутна оскърбителната статия в ръцете ми.

Плъзнах очи по редовете и открих фразата, която Саф беше извадила (напълно извън контекста).

— Е, добре, наистина го е казала — съгласих се аз, — но смисълът е съвсем различен…

Саф се ухили още повече и изправи дъската на тротоара, а аз реших да не споря.

За днес имахме пет клиентки, включително две жени, които Триш, една от нашите постоянни клиентки, беше изпратила. След като отворихме, звънчето на вратата не спря да звъни — постоянно някой влизаше за сок или нектар или за да си купи нещо. Дойде и онова момиче със синята рокля, с което Грейс говори, когато раздавахме листовките. Грейс много се зарадва и я поздрави като стара приятелка. Някъде към три часа влетяха Ришана и приятелките й — хилеха се и искаха да им се направи маникюр.

— Не си направихме резервация, защото не бяхме сигурни дали ще съберем парите — обясни Ришана на Саф, която тъкмо свърши с една клиентка.

— Няма проблем! — успокои я сестра ми. — Ще измисля нещо, за да ви вместя. Искате ли всички да дойдете заедно на масата за маникюр.

— Как сте? — усмихна им се Грейс и уверено тръгна към тях.

— Екстра! — отговориха момичетата.

— Ако искате, сложете якетата на закачалката — предложи Грейс, — а това е менюто на соковете и нектарите, за да си изберете по едно безплатно питие.

Всички се усмихнаха и благодариха и аз се почувствах много горда с Грейс. Тя постепенно рушеше стените около себе си и намираше път към хората, но най-вече към себе си.

Денят вървеше прекрасно. Грейс се усмихваше, Саф слушаше внимателно клиентите, а аз ходех спокойно, а не като стресирано същество. Серията „Красавицата и морето“ се продаваше като топъл хляб, което беше добър знак и за продажбите й в лондонските магазини.

На рафтовете бях подредила красиво новите ни продукти и около мострите скоро се струпа малка групичка. Клиентките пробваха с удоволствие продуктите, обменяха мнения, но най-важното — купуваха. Някои ги вземаха за подарък и аз им предложих да направя комплекти от по пет продукта, опаковани в красива жълта хартия, с повече панделки и розови пъпчици. Това се оказа такъв хит, че направих мостра и я сложих на рафта, за да видят хората колко добре изглежда и да им покажем, че могат да направят чудесен подарък.

Това свърши работа и продажбите се увеличиха чувствително.

Самър и Емили дойдоха към четири часа и ни помогнаха да почистим и пооправим салона. Емили помогна и на Саф, защото сестра ми малко изоставаше с клиентите си, но ако изключим това, през целия ден графикът се спазваше стриктно (оказа се много полезно да оставяме по 10–15 минути между клиентките).

Когато изпратихме последната клиентка за деня и сложихме табелката „Затворено“, всички заръкопляскахме.

— Направихме го! — извика мама. А после погледна притеснено Грейс: — Справихме ли се?

Грейс се втренчи в страниците с цифри и зачука по калкулатора.

— Е, ако всяка събота е като тази и ако успеем да увеличим резервациите през седмицата с двайсет процента… не, задръж… — и тя отново засмята и задраска някакви цифри. — Нека да са двайсет и пет процента, ако поръчките от Лондон продължат да постъпват в същия ритъм и ако ние продължим да имаме креативни идеи, ще сме добре.

— Слава богу! — зарадва се мама.

— Уррааа! — извика Саф.

А аз засиях и имах чувството, че ще се пръсна от щастие.

— Не мога да повярвам, че казвам това, което ще кажа — започна мама, — но реших да предложа работа на баща ви. Смятам да го натоваря със задачата да се занимава с лондонските дела — нови поръчки, продажби… нали разбирате? Само на процент, естествено. Може да съм луда, но…

— О, мамо, това е чудесно! — извиках аз и я гушнах.

Очевидно и Грейс, и Саф мислеха същото, защото и те се хвърлиха върху нея.

— Като стана дума за нови идеи, какво ще кажете да направим подаръчни комплекти и от други продукти — попитах аз. — Смятам също така да отделя една маса, на която да аранжирам красиво, като за фотосесия, част от продуктите ни. Днес това се превърна в истинско дискусионно студио и доведе до много продажби.

За моя изненада всички се разсмяха.

— Какво? — погледнах ги обидено. — Ще го направя!

— Знам, мила — погледна ме топло мама, — само дето…

— Не можеш да спреш да мислиш за салона нито за секунда, нали? — стрелна ме Грейс.

— Добре де, отдадена съм на салона и какво?

— Това е страхотно, миличка, но не позволявай да обсеби живота ти, това е.

— Днес се справихме отлично и сега е време да празнуваме! — каза Саф и ми намигна. — Защо не се обадиш на Марко, покани го да дойде.

— Не съм сигурна, че ще иска — измънках аз. — Не и след като го отблъснах вчера.

— Ти го отблъсна? — втренчи се в мен Саф. — Кога? Защо?

Всички се ококориха, включително и Самър, която веднага ме попита защо не съм й казала какво се е случило.

— Ами, той беше тук до девет — как да ви кажа пред него, а после всички се разотидохте, а и бяхме толкова изморени…

— Извинението ти не се приема — заяви сестра ми. — Хайде, разказвай!

И аз им разказах всичко — какво каза Марко, докато правехме нектарите (и как ягодовият нектар се оказа по стените) и как иска отново да сме заедно. Всички пощуряха, дори Самър, а Саф ми каза, че съм луда да му откажа.

— Много съм заета със салона! — обясних аз. — А и започнах да свиквам да сме само приятели…

Мама и Самър ме гледаха невярващо, а Саф клатеше глава. Погледнах умолително към Грейс да ме подкрепи, но тя само каза:

— Мисля, че имаш нужда от повече забавления. Марко те кара да се смееш. Цялата сияеше след срещите с него.

— Не мога да повярвам! — възкликнах драматично. — Грейс ми казва да се отпусна. Грейс! Толкова ли съм зле, че ти трябва да ми кажеш това?

Грейс се разсмя.

— А може и да си права — въздъхнах. — Но така или иначе, нищо не може да се промени, аз го отблъснах и той няма да се върне, за да бъде отблъснат отново, нали?

— О, миличка, но ако му обясниш… — започна мама.

Погледнах Самър.

— Не, доколкото познавам Марко, няма да се върне — каза притеснено тя.

Мама и сестрите ми смениха темата, аз също се опитах да забравя за това и да се насладя на вечерта. Саф беше права — сега беше време за празнуване, а не за тъга и съжаления. Пуснахме си музика, поръчахме пици и направих сокове за всички, за да използваме плодовете, които бяха останали. Бен се появи скоро след Мейзи и Арън — Самър сигурно им беше изпратила съобщение, дойде и Лиъм с бутилка шампанско в ръка, точно когато пристигна любимата му пица с шунка и ананас.

Марко обаче не се появи, въпреки че Самър накара Бен да му изпрати съобщение. Бях заобиколена от приятелите и семейството си, бъбрехме, смеехме се и танцувахме, но нещо ми липсваше. Много, много, ама много исках Марко също да е тук. Сякаш съм си направила вана с прекрасна ароматна пяна, но без аромата на сандалово дърво…

Не беше хубаво без него.

Когато мама спомена, че ни трябват още ягоди, предложих да изтичам до магазина. Всички се забавляваха страхотно и не ми се искаше да ги прекъсвам, а и аз имах нужда от свеж въздух.

Пред магазина имаше малка маса с плодове и зеленчуци. Избрах пет кошнички с ягоди, сложих ги една върху друга и понечих да вляза в магазина. Но не успях, защото се блъснах в някого.

Марко!

— О, извинявай! — притесних се аз. — Смятах да правя сок за мама и…

И в този момент кошничките се килнаха и се опряха на гърдите му. Трябваше да промуша ръката си между кошничките и тениската му, за да ги изправя. И за да е пълен кошмарът, няколко ягоди бяха паднали на земята, без да ги забележа, аз стъпих отгоре им и за малко не паднах.

— Това да не е някакъв старомоден начин за правене на нектари — засмя се Марко, — както навремето са тъпчели гроздето за вино? А защо са го тъпкали с крака?

— Защото гъбичките по краката им карали гроздето да ферментира — чух се да казвам.

Леле! Кога ще се науча да не дрънкам всичко, което ми мине през главата! Защо изобщо говорех за гъбички по краката?

— Чакай, дай да взема кошничките, докато ти… — посегна към ягодите Марко.

— Благодаря — подадох му набързо кошничките и се наведох да събера падналите ягоди. Т.е. онези, дето не бях успяла да смачкам. Когато се изправих, аромат на ягоди изпълваше всичко около нас, а въздухът беше зареден с електричество.

Марко ме погледна, аз сложих ягодите в най-горната кошничка и… се чух да казвам:

— Питай ме пак.

— Какво, за гъбичките ли?

— Не, аз… — Но усмивката му ми показа, че се шегува.

— Искаш ли отново да сме заедно?

— Да! — казах аз.

Той се усмихна с бавната си усмивка и ме хвана за ръка. Почувствах искрата между нас. Знам, че и той я почувства, защото стисна лекичко пръстите ми. После очите ни се срещнаха и… може да се сетите какво последва.

Да. Целунах го.

И беше прекрасно!

Беше чудесно, вълшебно, удивително! Толкова удивително, че след това бях на друга планета и забравих да платя за ягодите, а господин Травис трябваше да ме догонва на улицата.

Когато стигнахме пред салона, Марко се поколеба дали да влезе, но аз му се усмихнах и го дръпнах вътре. Връчих ягодите на Грейс. Хванах Марко за ръка и го поведох към Самър и Бен, без да обръщам внимание на подмигванията и шушуканията наоколо (е, поне се правех, че не им обръщам внимание!).

Когато казах, че пак сме заедно, Самър ме стисна в най-силната прегръдка на света и ми пошушна, че винаги е знаела, че отново ще се съберем. А Бен направи онова сложно ръкостискане с Марко, после добави:

— Добра работа, приятелю!

Мама и Лиъм направиха няколко ягодови коктейла с газиран сок от бъз за нас и с шампанско за тях, а Саф ми се усмихна широко, когато ми поднесе моя (и изтананика тихичко сватбения марш). Улових погледа на Грейс, за да се оплача от Саф, но тя само ми се усмихна.

— Тост! — извика мама и почука с лъжичка по чашата си. — Искам да благодаря на всички ви, че ни помогнахте да вдигнем на крака „Под дъгата“. Нямаше да се справим без вас и сме ви много благодарни!

Грейс вдигна чаша. Ние със Саф също вдигнахме своите. После и трите се прегърнахме. Мама дойде при нас и се уплаших, че всеки момент ще се разреве, но на лицето й грейна сияйна усмивка.

Лиъм се изправи пред всички и заговори тържествено и сериозно:

— Искам да кажа на Ким, Саф, Грейс и Аби, че започването на собствен бизнес, особено след като са били в много трудно положение, иска смелост, сила и малко лудост. Но те успяха! Направиха един чудесен салон, толкова чудесен, колкото са и самите те!

Всички заръкопляскаха, Саф се поклони, както правят истинските актриси, когато получават Оскар, а Грейс, аз и мама се изчервихме до един милион градуса и се усмихнахме до уши.

— Искам да кажа нещо — надвиках шума. Поех си дълбоко въздух и потърсих думи да изразя чувството, което напираше вътре в мен. — Когато дойдохме тук, бяхме без пукнат грош, наранени и нека си го кажем честно, ужасени от бъдещето. Не знаехме, че сме толкова смели. Добре де, знаехме, че сме малко луди… — Всички се засмяха. — Това, че сме тук и че започнахме живота си отначало, е благодарение на вас, които ни подкрепихте. И освен от малко лудост, имахме нужда и от малко магия, която ни помогна да вървим напред. Магията на приятелството, надеждата, вдъхновението и радостта!

— Точно така, сестричке! — извика Саф и всички заръкопляскаха отново.

— Добре го каза, Аби. — Мама вдигна чаша. — За нашето ягодово лято!

— За нашето ягодово лято! — извикахме всички и чукнахме чашите си.

После Саф пусна „Момичетата искат само да се забавляват“ и магията на „Под дъгата“ се завихри около нас и ние се смяхме, бъбрихме и танцувахме цяла нощ.