Кели Маккейн
Ментова целувка (12)

Глава 12

В петък Марко не ми говореше, което ме устройваше, защото и аз не му говорех. Добре че беше последният ден от срока и вече нямаше да съм принудена да го гледам по цял ден. Самър няколко пъти попита какво става, но й казах, че не ми се говори за това. Бях прекалено заета да мисля за откриването на салона и всички дребни неща, които оставаха за вършене.

— Да кажем, че му беше даден последен шанс, но той го пропиля — промърморих по някое време и след това делово я заведох в библиотеката, за да направим последните етикети за продуктите.

След училище двете с Грейс веднага се прибрахме у дома, за да помогнем с последните приготовления в салона. Към шест и половина Грейс миеше пода, а Саф и мама подреждаха цветя във вазите. Тъкмо изсипах кутийките с мостри от балсама за устни, когато ме стресна почукване по прозореца.

Марко!

За миг си помислих да се скрия в кухничката, но знаех, че е по-добре да поговорим — ако не за друго, то поне заради Самър и Бен. Днес те също имаха скапан ден заради сръднята ни с него. Горкият Бен през цялото време се опитваше да го убеждава, че между нас няма нищо. Поех дълбоко въздух, опитах се да спра треперенето на краката си и излязох от салона.

Приближих се несигурно и коремът ми направи обичайното си превъртане, но успях да се овладея и да не припадна от притеснение.

— Привет — измънках.

— Привет…

Дълга агонизираща тишина.

Той дойде да ме види — мислех си аз, тогава той да говори пръв.

Виждаше се, че му е неудобно, сложил ръце в джобовете и пристъпвайки от крак на крак.

— Аз… ъъъъ… просто си помислих… предполагам, че няма да ме искаш тука утре, така че дойдох да ви пожелая успех.

Аха! Значи не е дошъл да ми се извини.

— Хубаво е, ако си с Бен — каза той, като гледаше покрай мен. — Той е много готин. А и защо да ти държа сметка с кого си, така или иначе, не сме били заедно или нещо такова…

Въздъхнах. Докога все това?

— Между мен и Бен няма нищо. Не си падам по него. Не че ти дължа обяснение — измърморих сърдито.

Марко ме погледна закачливо:

— Това значи ли, че не си ме отписала напълно?

Уф, той мисли само за себе си! Исках да му кажа да се маха (или да извикам Саф да му го каже с ботушите), но се сетих за листовете, за тенджерата и как ми олекна след това. Реших, че е време да кажа на Марко всичко, което чувствах, дори и да изглеждам задръстена и тъпа.

— Ако се беше вгледал, вместо да си тръгнеш вчера, щеше да забележиш, че Бен ме беше прегърнал, защото бях разстроена — започнах аз.

Марко ме погледна изненадано.

Аз продължих:

— Нима наистина мислиш, че това в кафенето беше номер, за да те накарам да се чувстваш глупаво, както аз се чувствах на концерта? За такава ли ме мислиш!?

— Разбира се, че не! — възкликна той. — Просто ме накара да се чувствам като пълен идиот, не знаех защо се държиш така странно с мен, а след това избяга и като те видях с Бен, предположих…

— Е, излъгал си се! — срязах го аз. — Не всичко се върти около теб, Марко! — И му разказах за обаждането на татко, за реакцията на мама и сестрите ми и за моя тотален срив.

Очаквах, че той ще направи нескопосан опит за извинение. Ясно беше, че имам сериозни проблеми. Но той мълчеше притеснено.

— Защо не ми каза още щом дойде в кафенето? — попита Марко накрая. — Аз бях пред теб. Защо отиде да говориш с Бен, а не с мен?

— Добре де, съжалявам. Не трябваше да крия, че съм разстроена. Но истината е, че мога да говоря с Бен, защото той е просто приятел, а с теб, ами… — Притесних се, знаех, че ще е неудобно да призная, но трябваше да го направя. — Исках да те впечатля. Исках да ме видиш щастлива и блестяща. Исках да съм независимото момиче, което ти мислеше, че съм, а не изплашено и пречупено същество, което си мисли, че никога повече няма да е щастливо.

Марко премигна объркано.

— Не мисля, че си такава или онакава. Мисля, че ти си ти… Но те разбирам, аз също исках да те впечатля…

Е, това вече минаваше всякакви граници.

— Да бе! Ако ме харесваш наистина, защо ме покани на концерта, а след това се държа сякаш съм празно пространство?

— Какво? — зяпна Марко.

— О, я стига! Знаеш за какво говоря. Добре че Бен и Самър бяха там, иначе щях да си седя самичка, докато моят така наречен кавалер флиртува с цяла тайфа момичета.

— О, божичко! — въздъхна той. — И ти помисли, че… Говорех с тях само защото исках да те впечатля, исках да видиш колко съм популярен… Тъпо, нали? По дяволите, май наистина се издъних! Честно, дойдох при вас, за да съм с теб, а ти излезе, и то с Бен. Нямаше те сума ти време и аз помислих, че играеш някакви игрички. Че искаш да ни настройваш един срещу друг.

— Кога най-после ще разбереш, че не съм такава? — въздъхнах аз.

— Знам! Съжалявам! — погледна ме той в очите, а после извърна поглед.

Наистина беше засрамен и му беше неудобно.

— Знам, че това не е извинение, но ти объркваш мозъка ми — тихо продължи той след малко.

Сетих се за премеждието с калиевия хлорат и четиринайсетте гумени мечета. Трябва да призная, че знам за какво говори Марко. И все пак не исках да му се размине толкова лесно.

— Имаше куп възможности да поговориш с мен. Дойдох при вас и стоях до теб около петнайсет минути, но ти се държеше така, все едно ме няма. Дори не ме представи на приятелите си.

— Знам как изглежда, но тъкмо щях да го направя и… видях, че всички са очаровани от теб. Ти изглеждаше зашеметяващо и… ами, Деклан има страхотен глас, Тей е толкова талантлив поет, а Шаз е просто страхотен… Колко време щеше да ти отнеме да решиш, че предпочиташ да си с някого от тях, вместо с мен?

— Това е тъпо! — извиках аз. — За толкова лекомислена ли ме смяташ? Аз отидох там с теб, защото наистина те харесвах.

— Харесваше ме? В минало време? — попита тихо той.

Не казах нищо.

— Виж, всичко, което казах за себе си, е вярно. Толкова исках да те впечатля, че накрая се получи точно обратното. Голям глупак бях, знам. Но работата е там, че искам да съм с теб от първия миг, когато те видях по време на бурята. От тогава не мога да мисля за никой друг. Досега не съм имал такова чувство към никого и не знаех как да се държа. А сега обърках всичко…

Той ме хвана за ръка. Усетих как между нас прескочи искра, точно както през първия ден. Това ме върна обратно на земята. Да, той не ме беше преценил правилно, но и аз не бях права за него. Бях видяла само суетната му, високомерна фасада, но не и чувствата, които се криеха под нея.

— Моля те, Аби, дай ми още един шанс!

Погледнах го в очите и разбрах, че иска точно това, разбрах как се чувства. Откакто го видях, се бях надявала да ми каже точно това.

Но сега поклатих глава.

— Не мога… — Думите заседнаха в гърлото ми, но трябваше да ги кажа. — Сега разбирам, че не си искал да объркаш нещата и ти се заклевам, че и аз не го исках. Но всеки път, когато се опитаме да бъдем заедно, резултатът е провал. В момента животът ми е пълен хаос и толкова много неща се случват, че ако отново нещо се обърка между нас, не мисля, че ще мога да се справя.

Заставих се да отдръпна ръката си.

Марко само ме гледаше — изглеждаше съсипан. Аз също се чувствах ужасно, като че имах голям камък в стомаха си. Не можех да понеса погледа му, но трябваше да съм силна. Веднъж вече сърцето ми беше изтръгнато от татко. Ако и Марко направи същото, нямаше да се справя. Трябваше да запазя самообладание и да се съсредоточа върху салона в името на семейството.

— Провалих се, нали? — каза той най-после.

— Не ти! Тоест — не само ти. Просто моментът не е удачен. Виж, може ли да останем приятели? Харесва ми да излизам с вас. Днес беше ужасен ден за всички ни. Не искам пак да се повтаря.

Стегнах се, като очаквах да ми каже какво да направя с това приятелство. Знам колко е горд, а аз току-що го отблъснах. Но чух едно тихо:

— Добре… Приятели… става, предполагам…

И после си тръгна, без да каже довиждане. Усетих как сърцето ми тръгна с него.

Когато се качих в апартамента, мама правеше от нейните вкусни хапки за откриването (този път ни перваше по ръцете, когато се опитвахме да вземем някоя). Саф и Грейс слагаха продуктите в кутии, за да ги свалят надолу. Аз казах „здрасти“ и започнах да вадя продукти, за да приготвя последните две свежи маски за лице.

— Е? — не се стърпя Саф.

Мама и Грейс също ме погледнаха с любопитство.

— Какво, е? — измънках аз. Но си знаех, че няма начин да мине, без да им кажа за разговора с Марко. Всъщност бях учудена, че не се бяха залепили за прозореца да подслушват. Казах им всичко почти дума по дума…

— О, това е убийствено романтично! — възкликна Саф. — Любов от пръв поглед, точно като Ромео и Жулиета.

— Убийствено романтично е много точно — изсмя се Грейс. — И Ромео, и Жулиета накрая глътнаха отрова.

— Защо винаги разваляш всичко, Грейс? — погледна я смразяващо Саф.

— Всичко това ми напомня малко на Елизабет Бенет и мистър Дарси — каза мама замечтано.

— Това не са ли онези двамата от стария сериал, дето си го гледала поне милион пъти? — попита Саф. — Там, дето този готин мъж излиза от езерото с мокра риза?

Мама кимна с отнесен поглед.

— Първо е книга, тъпачке! — стрелна я Грейс. — „Гордост и предразсъдъци“! Това подсеща ли те? Току-що положи матура по английски!

Но Саф не й обърна внимание, а изпадна в същия транс като мама.

— Хей!? — викнах им аз. — Никой ли не чу какво казах? Ние не се събираме. Казах му, че всичко свърши, каквото и да беше то. Занапред ще си бъдем само приятели.

— Е, добре — промърмори мама, като дойде на себе си и ме прегърна. — Добре ли си, миличка?

Свих рамене.

— Да… Не… Не знам.

Саф ми заприлича на четиригодишна, хваната за ръката на Грейс.

— Но вие все пак ще се съберете накрая, нали? — изохка тя с широко отворени очи.

— Слез на земята, Саф! — сряза я Грейс. — Животът не е приказка.

— Искаш ли да си поговорим за това? — попита мама.

Поклатих глава. Нямах какво повече да кажа, така че само въздъхнах, сложих си престилката, ръкавиците и една красива мрежа за коса и започнах да меря боровинки.