Елизабет Лоуел
Опасно убежище (51)

51.

Шей продължаваше да върти фенера, създавайки впечатлението на човек, който е изгубен, ранен или обзет от паника. Знаеше, че Ейс я преследва, защото чуваше откъслечни звуци по пътеката, прошарена от светлия лъч. И те се приближаваха все повече и повече.

Вече съм достатъчно далече — каза си тя. — Искам в капана да попадне той, а не аз.

Задъхана, уплашена и въпреки това по някакъв начин въодушевена, тя се обърна към форда и ускори крачки, сякаш беше ужасена от нещо около колата. Достатъчно бързо, но без да тича, тя започна да се провира сред гъсталака от бодливи храсти. Чупеше клоните и вдигаше колкото може повече шум, за да накара Ейс да направи необмислена стъпка. После спря, затаи дъх и се ослуша, размахвайки напосоки фенерчето.

Ето го.

Господи, толкова е близо!

Не точно там, където очаквах да е. При това вдига шум като мечка.

Изстрелът изплющя оглушително почти до ухото й.

Тя се наведе инстинктивно, приклекна и се заслуша напрегнато. Преди да се изправи, я осени подозрението, че изстрелът не беше дошъл оттам, откъдето се чуваше шумът.

Това е. Вече няма смисъл да бягам. А наистина ли ми се привидя силуетът на Кимбърли? Ако е така, тя щеше да отвлече вниманието му…

Шей захвърли включения фенер на земята и изстена силно, сякаш беше ранена. За самата нея не прозвуча много убедително, но продължи да се преструва. Скри се зад изпречилия й се храст, който беше почти на нейната височина. Насили се да диша бавно, дълбоко и безшумно, за да може да овладее емоциите си.

Лунният сърп пръскаше наоколо призрачна светлина. Отново настана пълна тишина. Вече не дочуваше шум от прекършени клони.

От съвсем друга посока долетя лек пукот, сякаш някой беше настъпил суха съчка. Затъркаляха се дребни камъчета. Отекна щракане на метал.

Ейс презареждаше пистолета си, преди да се приближи.

Тя свали предпазителя на малкия глок, вдигна го и зачака силуетът на преследвача й да се появи в осветеното пространство.

Чакаше.

Той пристъпваше предпазливо като дебнещ хищник, надушил ранената си плячка.

Ейс заобиколи в кръг захвърления фенер и изсумтя презрително. Пристъпи към него и се наведе да го вдигне. Оръжието и бръснатата му глава отразяваха бледата лунна светлина.

Шей натисна спусъка.

Пистолетът отскочи в ръката й, когато се разнесе оглушителен изстрел.

Тя примигна и се присви от отката. За няколко секунди не чуваше нищо, защото беше без наушниците, които обикновено носеше по време на упражненията в стрелба.

Вдигна ръка и стреля отново в приведената фигура. Изстрелът сякаш догони ехото на първия, отразено от надвисналите скали. Този път държеше очите си отворени и стегна тялото си, за да се прицели по-добре. Ейс сякаш се вкамени. Вторачи се в нея, а в погледа му се четеше смесица от шок, изненада и ненавист. Двайсет и два калибровият му пистолет беше паднал в нозете му. Дясната му ръка висеше неестествено.

Шей беше успяла да го рани.

Тя съвсем ясно долови шум от бързи стъпки, точно от мястото, където преди няколко минути се беше мярнала Кимбърли. Стори й се отново, че вижда силуета й. Тичаше към гората.

Ала сега повече я притесняваше Ейс. Не го беше наранила достатъчно, за да сложи край на битката.

Мъжът нададе яростен вик и налетя към нея.

Само че не се строполи, а й се нахвърли с приведена глава като разярен бик.

Шей вдигна пистолета, за да стреля, но беше твърде късно. Ейс се стовари върху тялото й като лавина. Глокът изхвърча встрани някъде в тъмнината, когато тя се хвърли на земята, претърколи се и отчаяно запълзя, за да избяга колкото може по-далече от него. Той също залитна и падна, но когато опита да се изправи, отново се просна по очи. Беше толкова близо до нея, че тя можеше да усети миризмата на потта му и да види проблясващата кръв, стичаща се по ранената му ръка.

Тя скочи на нозе, препъна се и политна напред. Болката отново скова крака й, който сякаш отказваше да поеме тежестта на тялото й. Затова тя се претърколи отново и отново е единственото намерение да се отдалечи колкото може повече от падналия мъж. Блъсна се в някакъв дънер, опита да се изправи, ала Ейс вече се беше надвесил над нея.

Той изруга яростно и вдигна крак, за да размаже лицето й, насочвайки пистолета към нея със здравата си лява ръка.

Шей присви колена и го ритна с все сила в слабините. Ейс опита да се предпази, но изрева от болка.

Преди тя да успее да го изрита отново, той насочи двайсет и два калибровия пистолет към лицето й.

— Играта свърши, кучко.