Елизабет Лоуел
Опасно убежище (25)

25.

Заместникът отряза още едно парче месо и внимателно го поля със сос.

— Имаше ли слана в Мейърс снощи? — попита той.

— Какво си се вкопчил в този Мейърс? — раздразни се Танър.

Полицаят сдъвка внимателно хапката и я преглътна.

— При тях сланата винаги пада по-рано, отколкото при нас. Само исках да разбера дали вече се е появила.

— Тогава влез в някой от сайтовете за времето — предложи му Танър.

— Искам да знам колко от онова, което те интересуваше, научи от Тони Руа? — попита Огъст, като го гледаше изпитателно.

На Шей не й бяха необходими силните пръсти на Танър върху бедрото й, за да й напомнят, че трябваше да държи всезнаещата си уста затворена.

— Никога през живота си не съм разговарял с Антонио Руа — нехайно отвърна Танър.

— Но знаеш кой е.

— О, да. Той е негодникът, продал няколко от златните монети на „Брилиант Моментс“.

— Ако си подозирал, че ги е откраднал от Лорн, би трябвало да ме уведомиш — равно заяви заместникът.

— Ако изобщо успея да го докажа. Иначе разговорът по темата би била загуба както на твоето, така и на моето време. А на шерифа изобщо не му дреме.

Шей отпиваше доволно от кафето си, сякаш се радваше, че не тя беше тази, която Огъст въртеше на шиш за закуска.

— Затова ли отиде да се срещнеш с него миналата нощ? — попита Огъст.

— И кой ти каза, че съм го направил?

Сервитьорката се върна с поръчката учудващо скоро, носейки в ръце две плата. Танър би се обзаложил, че бързото обслужване беше нещо като отдаване на почит към присъствието на заместника на шерифа, още повече че клиентите, дошли доста по-рано от тях, продължаваха с надежда да поглеждат към кухнята. По всичко личеше, че Огъст често закусваше тук и си беше спечелил доверието на добър и редовен клиент.

Шей погледна към храната и реши, че ще бъде прекалено заета с ядене, за да говори. Затова грабна ножа и вилицата и се съсредоточи върху закуската.

Огъст се усмихна оскъдно само с краищата на устните си.

— Намери си спасение — отбеляза той.

Танър не му обърна внимание.

Още по-малко пък Шей.

Заместникът започна да унищожава храната в чинията със скоростта, с която го правеше и Танър. Шей реши, че това сигурно си вървеше с полицейската значка. Двамата мъже приключиха почти едновременно, оставяйки я да яде на спокойствие.

— Дойдох тук в свободното си време — заяви Огъст, като избърса устни със салфетката. — Шерифът не се интересува от нищо друго, освен от блясъка на значката и ботушите си. Обикновено се опитвам да правя същото.

— Иска ми се да се бях научил да съм толкова разумен — нехайно подметна Танър. — Да, не се съмнявам. Новият ви капитан, изглежда, е истински задник.

Шей стреснато погледна приятеля си.

— Никой не обича клюките повече от ченгетата — отбеляза Танър. — Да не би да си дошъл, за да ми пробутваш евтини слухове?

— Тук съм, защото снощи някой е изстрелял три куршума в Тони Руа.

Шей рязко вдигна глава от препълнената чиния. Танър беше благодарен, че се беше вторачила в заместника, а не в него.

— По дяволите, това ще ми попречи да поговоря с него — Отбеляза той, като поклати енергично глава.

— Направо е невъзможно. В момента е в моргата.

Танър се облегна на облегалката на стола си и зачака.

Шей дъвчеше и преглъщаше, изцяло отдадена на заниманието си. Имаше вълчи апетит след безсънната нощ.

А и вече нямаше търпение да научи повече. Досега никога не си беше давала сметка какво беше пропуснала по отношение на секса.

— Само това ли ще ми кажеш? — меко попита Огъст.

Танър отпи от кафето си. И дори за миг не отмести поглед от лицето на събеседника си. Заместникът се огледа предпазливо наоколо, видя, че наблизо няма никой, който би могъл да го чуе, и заговори с приглушен, нисък глас:

— През повечето време мога да се спогодя с шерифа и наистина го правя, защото липсват престъпления, за които си струва да се споменава. Разправяме се с пияници, правим живота на наркопласьорите труден и се стараем жителите на града ни да са щастливи и спокойни. — Танър кимна, като продължаваше да го наблюдава. — Но убийствата направо ме изкарват от кожата… — продължи Огъст. — Твоят чичо Лорн, Руа и златните монети буквално ми заседнаха.

— Разбрах те — каза сериозно Танър. — Кой е открил Руа? Къде? Да не е било пиянско сбиване?

— Било е анонимно обаждане в полицията в Тахо. Руа е бил убит в дома си в Мейърс. Мислиш ли, че продадените от него златни монети са принадлежали на чичо ти?

— Поне бяха от същата емисия като изчезналите от семейното скривалище. Това е единственото, което знам със сигурност.

— Ако ми казваш истината, вероятно онзи, който се е обадил, е бил самият убиец — заяви Огъст.

— Да. Опитай се да убедиш и шефа си — предложи Танър.

— Не съм чак толкова тъп, че да хукна да гася пожар с чаша вода. За това ще ми трябва поне градински маркуч за поливане. — Огъст допи кафето си и много внимателно постави чашата на масата, но имаше вид на човек, който с удоволствие би я смачкал. — Виж, винаги съм смятал, че Лорн може и да е бил убит. Просто не можех да си представя как, още по-малко пък защо.

— Не е било заради златото — увери го Танър. — Никой не знаеше за тайника, освен членовете на семейството ми.

Огъст изсумтя недоволно.

— Изобщо не ми помагаш. Надявах се, че Руа е убиецът, а именно златото е било мотивът му. Сега ме докара до задънена улица. И трябва да се радваш, че шерифът не проявява никакъв интерес. Ако пресата или влиятелните институции го притиснат, можеш да бъдеш сигурен, че ще направи връзка между теб и Руа и ще вземе погрешното решение, единствено защото трябва да вземе някакво.

— Какво намекваш? — попита Шей, като отмести чинията си.

— Твоето ново приятелче — обърна се към нея Огъст — има лична причина да търси откраднатото злато. А пък Ейс… Спомняш ли си го?

— Да — отвърна тя нетърпеливо. — Говорихме с него вчера.

— Тогава помисли. Ейс държи шерифа на къса верижка, когато в града се появят дебютанти като Руа. А неговото лице лъсна тази сутрин по факса като евентуален пласьор на крадени вещи или дори крадец. Когато на шефа ще му се наложи да нареди пъзела, той ще направи няколко тъпи неща, като например да арестува новия ти приятел по подозрение в убийство, а теб ще те държи като свидетел, ако не и нещо по-лошо. Вие двамата снощи сте ходили да се срещнете с Руа, нали?

— Звучи ми така, сякаш трябва да се обадя на адвоката си — заяви Танър, преди тя да бе успяла да заговори.

— Ако смятах, че си видял сметката на Руа, вече щях да съм ти сложил белезниците и да съм те натоварил в буса. Само че нямам намерение да върша работата на шерифа. Докато нещата не се усложнят достатъчно, шефът едва ли ще прояви интерес към вас за нещо друго, освен че сте нещо като трън в задника му.

— Твоят и моят шеф биха си допаднали.

— Е, ние тук знаем всичко за ЦЕЛУВКАТА, макар да сме затънали насред тръстиката — сухо каза Огъст. — Точно както съм сигурен, че няма да избиеш зъбите на брат ми, след като го изхвърлиш от тренировка на любителски футболен отбор.

— Какво? — надигна глас Танър, чудейки се дали е чул всичко правилно. Неговата футболна кариера в гимназията се беше оказала доста кратка, тъй като се беше занимавал сравнително малко с този спорт. Но през нея се беше случило едно-единствено сбиване.

Огъст вдигна примирително ръка.

— Не се впрягай. По онова време майка ми беше омъжена за друг мъж, а после прие отново предишното си име. Затова познаваш брат ми като Уилям Стюарт.

— Изглежда си написал домашното си.

Огъст се усмихна леко.

— Всъщност Уили сам започна всичко. Дявол да го вземе, искаше ми се да ти стисна ръката след мача. Тогава мама му каза: „Сега, след като ти звънна предупредителната камбанка, може би ще се научиш, че не си нито толкова силен, нито имаш физическите възможности за това“. Гледах снимката ти в албума на класа, след като наминахте двамата вчера. Помислих си, че може да си ти, но не бях сигурен.

Сервитьорката се появи с още кафе и прекъсна разговора. След като се отдалечи, Огъст продължи:

— Освен това съм сигурен, че ако семейството ми беше избито, щях да искам да разбера защо — каза той, обръщайки се към Танър. — Твърдиш, че не е било заради златото. Нещо друго липсва ли? Мястото изглежда ли да е било претърсвано?

Танър поклати отрицателно глава.

— Не, поне доколкото видях. От Лорн нямаше какво толкова да се вземе.

— Колко жалко, че момчето, което е продало монетите, вече не може да проговори. Много ми е интересно какво ли щеше да ни каже.

— Вероятно щеше да се посъветва с адвокат и да мълчи — подхвърли Шей, преглъщайки последния залък от закуската си. — Или пък щеше да разбие с ритник вратата и да избяга. Проверих в „Гугъл“, след като си взех душ сутринта. Руа е бил състезател по бойни изкуства в ММА. Или е искал да стане. Но не е бил картотекиран, или както там се казва и каквото и да означава това.

— Втора категория — поясни Танър. — Колкото до монетите, открих една в жалка заложна къща в калифорнийската част на Тахо. Можеш да изтръгнеш нещо полезно, ако притиснеш старата дама, която го държи, но се съмнявам. Вече имаме Руа. А и аз съм пуснал пипала на няколко места.

— Калифорния е извън моята юрисдикция — каза Огъст. — Ала миналото му на ММА боец обяснява изявите му в „Граунд енд Паунд“^[1].

— Това пък какво е? — попита тя.

— Свърталище за амбициозни, но не реализирали се побойници.

— Е, няма как да го намериш в „Гугъл“ — кимна Шей. — Спечелил е девет мача и е изгубил десет. Освен това има цял списък за редовни дребни схватки в различни малки казина.

— Доста труден начин да си изкарваш прехраната — отбеляза Огъст. — Едва ли можеш да натрупаш пари, като се оставяш да те пребият заради кефа на малка тълпа пияни комарджии.

— Какво унижение — каза с отвращение Танър. — Много хора биха искали поне замалко да приличат на лошите момчета.

— Усмихни се — обърна се към него заместникът. — Това е добрата новина. Лошата е, че щом на шерифа на калифорнийската част на Елдорадо му свършат заподозрените, ще се обърне за помощ към нашия в Рефюдж.

— Като се има предвид близостта на Мейърс до границата — възрази Танър, — ми се струва странно, че все още никой не е говорил с теб.

— О, напротив, обадиха ми се. Само че техният шеф е като нашия — един проблем няма да представлява проблем, докато не се намери някакво лесно обяснение. Имам приятели там, които ме уведомиха за убийството на Руа, но няма да мине много време, преди някой, на когото наистина му пука, да погледне по-задълбочено и на него, и на вас двамата. Ейс изпраща сигнали от казиното си на ченгетата в Мейърс, защото е забутано място за онези момчета, които имат намерение да играят и залагат от страната на Невада.

— Ако това наистина се случва, ще бъде много полезно да имаме на своя страна приятел с полицейска значка в Невада — отбеляза Танър.

— Ще направя каквото мога. Междувременно, сигурно бихте искали да проверите лично онази спортна зала. Намира се покрай магистрала 395 и се държи от Стъбс Джаспър, също бивш боец. Може да се окаже полезен източник на информация. Но това е само предположение.

— Благодаря. Аз ще…

— Не, ние ще го направим — прекъсна го Шей.

Танър понечи да възрази, но веднага си даде сметка, че ще изгуби спора и се отказа.

Мисълта да я остави сама го притесняваше по много причини. Лорн беше сам. Руа също.

И сега и двамата бяха мъртви.

Усмивката на Огъст стана голяма като чиниите, в които бяха сервирали закуската им.

— Уведомете ме, ако се натъкнете на нещо полезно, мис Таунсенд. Виждам, че сте стъпили на врата на полицая от Лос Анджелис по начин, който не бих искал да се случи на мен.

Танър не им обърна никакво внимание, извади пари от портфейла си и ги пъхна под празната чаша от кафе.

— Ако продължаваш да плащаш храната ми, скоро ще се разориш — подхвърли Шей. — Аз се радвам на добър апетит.

— После ще се погрижа за отслабването ти. Извинете ни, заместник Огъст, но трябва да посетим онази спортна зала.

С едва забележима усмивка заместникът отвърна:

— Аз бих заложил за дамата. — После стана сериозен и допълни, понижавайки глас: — Докато се ровите в кошера, бъдете изключително предпазливи. Шей, ти би могла да преглътнеш феминистките си убеждения и да си останеш у дома. Ще е по-безопасно.

Тя понечи да му отвърне с нещо смразяващо, но той размаха ръце:

— Не, не. Вече двама души са мъртви. Нужен е само един куршум, за да станат трима. Помисли си за това.

— Вече го направих — намеси се Танър.

— Не говорех на теб — погледна го право в очите Огъст. — Но и ти остани жив. Стой си вкъщи.

— Руа сам ли живееше?

— Да.

— Оказва се, че стоенето у дома може да се окаже смъртна опасност.

Огъст го погледна, но това не помогна с нищо.

— По дяволите — измърмори тихо той. После се обърна отново към Танър: — Ако нещо се случи с нея, жив ще те одера.

— Ако нещо се случи с нея, това ще означава, че аз вече отдавна съм одран…