Лорън Миракъл
Светецът покровител на прасетата (10)

Десета глава

Пуснах съда в мивката и завъртях кранчето. Докато нетърпеливо чаках да се напълни, се обърнах и се подпрях на мивката. Забарабаних с пръсти по металния й ръб.

— Мейзи каза, че трябва да забравя за себе си — казах. — Какво означава това според теб?

— Не питай мен — отвърна Кристина. Беше с гръб към мен и изпускаше парата от кафемашината, за да не се задръсти дюзата, а аз гледах как облакът пара се издига над раменете й.

— И приятелката ми Дори, познаваш Дори, тя каза почти същото — разсъждавах на глас. — Каза, че винаги съм правела така, че да става въпрос за мен.

— Е, няма да споря с теб по този въпрос.

— Ха, ха — казах. Ставах все по-несигурна. — Шегуваш се, нали?

Кристина погледна през рамо и се усмихна. Очите й се отвориха широко от тревога и тя посочи разгневена.

— Ади, а… а…

Обърнах се и видях водата да прелива над ръба на мивката. Отскочих назад и извиках:

— Аххх!

— Спри водата! — кресна Кристина.

Започнах да въртя кранчето, но водата продължи да прелива през ръба на мивката.

— Не работи!

Тя ме отблъсна встрани.

— Донеси парцал!

Втурнах се към задната стаичка, а после и обратно. Кристина все още въртеше кранчето, а водата продължаваше да се стича на пода.

— Виждаш ли? — казах.

Тя ме изгледа гневно.

Вмъкнах се между нея и мивката и притиснах парцала към ръба на мивката. Само след секунда той бе прогизнал и си спомних времето, когато бях на четири и не можех да спра водата във ваната.

— По дяволите, по дяволите, по дяволите — каза Кристина. Отказа се от опитите си да спре водата и приложи натиск върху крана, от който бликаше водата. Водата се промъкна покрай пръстите й и образува арка, наподобяваща чадър.

— Нямам представа какво да направя!

— О, господи. Добре, хм… — Огледах набързо магазина. — Джон!

И тримата Джоновци, седящи до масата в ъгъла, вдигнаха погледи. Видяха какво става и побързаха да дойдат.

— Можем ли да минем зад барплота? — запита Джон номер две, защото Кристина беше установила твърдото правило клиентите да не прекрачват зад бара. Политика на „Старбъкс“.

— Разбира се! — извика Кристина. Премигна, когато водата опръска тениската и лицето й.

Тримата Джоновци поеха командването. Джон номер едно и две дойдоха до мивката, а Джон номер три тръгна с огромни крачки към задната стаичка.

— Отдръпнете се, дами — каза Джон номер едно.

Ние се подчинихме. Престилката на Кристина бе прогизнала, а също и тениската й. Лицето й също бе мокро. И косата й.

Извадих няколко салфетки от салфетника.

— Ето.

Тя ги взе, без да каже нищо.

— Ъм… много ли си ядосана?

Тя не отговори.

Джон номер едно клекна до стената и започна да прави с тръбите разни неща, изискващи мъжка сила. Бейзболната му шапка се клатеше в такт с движенията му.

— Не съм направила нищо, кълна се — казах.

Веждите на Кристина се вдигнаха чак до ръба на бретона й.

— Е, добре, забравих да спра водата. Но това не би трябвало да причини повреда в цялата система.

— Трябва да е от бурята — каза Джон номер две. — Вероятно е спукана някоя от външните тръби.

Джон номер едно изсумтя.

— Почти успях. Ако можех само… — още изсумтявания. — … да стигна до този вентил… и да го врътна!

Струя вода го удари между очите и аз притиснах длани към устата си.

— Не мисля, че успя — отбеляза Джон номер две.

Водата течеше от тръбата. Кристина изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

— О, господи, толкова съжалявам — казах. — Моля те, нека лицето ти отново има нормалното си изражение. Моля те?

— Господи, вижте това — каза Джон номер две.

Клокоченето на водата стана по-бавно. Капка вода затрептя в края на тръбата, после падна на пода. И след това — нищо.

— Спря — казах удивена.

— Затворих главния кран — обяви Джон номер три, като се появи от задната стаичка с хавлия в ръка.

— Така ли? Това е страхотно! — възкликнах.

Той хвърли хавлията на Джон номер едно, който започна да попива водата от панталоните си.

— Предполага се да избършеш пода с това, а не панталоните си — каза Джон номер две.

— Вече избърсах пода — измърмори Джон номер едно. — С панталоните си.

— По-добре да се обадя на водопроводчик — каза Кристина. — И Ади… Мисля, че трябва да си вземеш почивката.

— Не искаш ли да ти помогна да почистим? — попитах.

— Искам да си вземеш почивката — каза тя.

— О! — възкликнах. — Ъм, да, разбира се. Това щях да направя преди, но после се появи Лудия Травис, а после и Лудата Мейзи…

Тя посочи задната стаичка.

— Само дето ти ме помоли да остана. Искам да кажа, на кого му пука, нали? Но беше…

— Ади, моля те — каза Кристина. — Може би този път не става въпрос за теб, но със сигурност изглежда така. Искам да вървиш.

Гледахме се втренчено една друга.

— Веднага.

Скочих и тръгнах към задната стаичка.

— Не се тревожи — каза Джон номер три, когато минах покрай него. — Ще й е минало, когато следващия път счупиш нещо. — Намигна ми, а аз се усмихнах тъжно.