Вал Макдърмид
Изгорени мостове (48)

48.

Приемната на участъка беше лишена от всякакви удобства. Необяснимо защо, тук миришеше на стари сандвичи с кренвирши и на гнили плодове. Зад изподраскания и потънал в безпорядък плот на преградата седеше мъж на средна възраст с тонзура, оградена от набола кестенява коса, и бяла риза, опъната до пръсване върху едрото му тяло. Лицето на дежурния сержант беше цялото в гънки, като на боксер, с провиснала от челюстите плът. Карол почти очакваше той да проточи лиги, докато оглеждаше Бронуен Скот от горе до долу.

— Късничко идвате тази вечер, госпожо Скот — изръмжа той. — Не можахте ли да почакате до сутринта?

— Времето тече, както ви е известно, сержант Фаулър. На клиента ми са повдигнати много сериозни обвинения и се налага да започна работа по възвръщане на доброто му име.

— Странно, той не е споменавал, че има адвокат. Пък и не се е обаждал по телефона, след като го заведохме долу. Да не би телепатията да е едно от многото ви умения?

Скот се облегна на плота и му отправи заплашителна усмивка.

— Струва ми се, че начинът, по който поддържам връзка с клиентите си, не ви засяга. Искам да видя клиента си незабавно. При това в стая за разпит, не в някоя гадна килия, където мирише на урина и повръщано.

Карол си каза, че представлението е впечатляващо, припомняйки си всички онези случаи, когато номерата на Бронуен Скот я бяха изкарвали от кожата. Да бъдеш от една и съща страна на барикадата с нея беше далеч по-забавно.

Сержант Фаулър демонстративно погледна часовника и го свери с големия часовник на стената зад себе си.

— Да видим сега… главен инспектор Фийлдинг иска да проведе разпит в девет, клиентът ви има право на осем часов сън, а вече е единайсет и половина. Което ще рече, че разполагате най-много с един час за разговор с него.

— Ще разговарям с него толкова дълго, колкото е необходимо. Ако това означава, че главен инспектор Фийлдинг ще трябва да промени програмата си утре сутрин, такъв е животът, сержант Фаулър. Е, ще доведете ли доктор Хил?

— Момент — произнесе той бавно и челото му се набръчка. Почеса се под мишницата, после посочи Карол, която стоеше малко по-назад, близо до вратата. — Тя с вас ли е?

Скот хвърли небрежен поглед през рамо.

— За моята стажантка ли питате? Разбира се.

— Вие за глупак ли ме имате? Стажантка, а? — той се приведе напред, устата му се движеше така, сякаш дъвчеше тютюн. — Това е главен инспектор Джордан — бивш главен инспектор, нали?

— Обърнете внимание на определението „бивш“, сержант Фаулър. Не мисля, че пътищата ни са се пресичали, докато работех в полицията — Карол пристъпи напред с възможно най-чаровната си усмивка.

— А как всъщност да се обръщам към вас? — попита той Карол.

— „Госпожо Джордан“ е напълно задоволително, сержант. Това е името ми. Вече нямам чин.

Той почеса венеца от набола коса на главата си и се смръщи.

— Е, госпожо Джордан, не мога да допусна да присъствате на разговор между арестуван и неговия адвокат. Вие сте цивилна, няма причина да бъдете тук.

— Помагам на госпожа Скот. Подготвям се за кариера в областта на правото, сержант Фаулър. Би било жалко да похабя опита, който натрупах при преследването на престъпници. Ролята ми в случая е само на наблюдател.

— Но вие го познавате. Нали преди работехте с него — той вдигна ръце във въздуха, застрашавайки с този жест копчетата на ризата си. Беше ясно, че търси основателна причина, поради която Карол да не бъде допусната в ареста. — Това не е… подходящо.

— О, дръжте се нормално, сержант. Човек би казал, че сте някакъв неопитен новак — каза Скот. — Аз винаги работя с хора, които познавам отпреди. Днес си свидетел на защитата, утре обвиняем. А кой според вас защитава корумпирани ченгета? Адвокати по криминални дела като мен. Затова престанете да си придавате важност и проявете уважение към госпожа Джордан, задето е избрала нова, интересна кариера.

— Нали не бих могла да предам поверителна информация на защитата?

Карол се запита дали не прекалява, но сержант Фаулър бе видимо облекчен от казаното.

— Ще доведете ли доктор Хил? Колкото по-бързо започнем, толкова по-бързо ще приключим и толкова по-доволна ще бъде главен инспектор Фийлдинг утре сутринта — каза Скот с тон, отхвърлящ всякакви противоречия.

Фаулър се изправи тежко и излезе иззад преградата.

— Можете да ползвате стаята за разпити в дъното на коридора с килиите. Последвайте ме, дами.

Той отвори стоманената врата и тръгна по коридора. Скот се обърна към Карол и й намигна.

— Увертюра и начални акорди — промърмори тя под нос. — Хайде, Карол, да свършим това, за което сме дошли.

Вече нямаше път назад. Месеци наред беше полагала усилия буквално да изчисти Тони Хил от системата си. Сега предстоеше да разбере дали е успяла.