Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (95)

93

Пръстите на Майк препускаха по клавиатурата на лаптопа на Зъба.

— Само трябва да напиша един код тук — мърмореше той. — Ще отворим няколко задни вратички. Хората обичат да си слагат защити, най-различни пречки, но с това би трябвало да преодолеем огромната част.

Той отвори главната страница на блога на Зъба и я прегледа набързо.

— Така… Ще се опитам да осигуря достъп през IP-адресите, тъй като повечето посетители не са оставили имейл — обясни той. — Сложна работа, но все пак ще пробвам.

— Ти си криминален гений — възхити се Газопровода.

— Старая се — отвърна Майк.

— Чакай — каза Зъба, надничайки през рамото му. — Влез в мейлите за момент. Мярнах някакво съобщение долу на екрана.

— Да, сложили са му три червени флагчета за спешност — посочи Майк.

Пулсът на Зъба се ускори.

ТОВА Е ОТ МАКС. ПРОЧЕТИ ГО ВЕДНАГА!!!

 

В Германия сме. В град Лендехайм. Има голям замък, главната централа на „Айтекс“. Куп сериозни неприятности. Ела възможно най-бързо. (Здрасти, Зъб! От Ръч. Липсваш ми!) НЕ пренебрегвай съобщението. Ела!!! Имаме дни, а може би часове. Сериозно. Идвай веднага. Макс.

Хм. Зъба се отпусна в стола си и кимна на Майк да продължи.

Виж ти. Значи Макс искаше да се върнат, така ли? Не споменаваше дали още са с Франкенптиц. Ако беше така, Зъба не искаше да има нищо общо с тях.

От друга страна, беше преглътнала честолюбието си, за да го помоли да отиде. Като цяло се отнасяше снизходително към идеята за блога, а сега беше влязла специално, за да го помоли да се върне. Така де, да му нареди. Което беше най-близкото до молба, на което беше способна.

Какво правеха в Германия? Как бяха стигнали до Европа? И как очакваше от тях да стигнат до Европа?

Погледна датата на имейла. Рано тази сутрин. А времето в Германия беше с около десет часа напред…

И какво разбираше Макс под „куп сериозни неприятности“? Повече от обичайните неприятности? Неприятности, които я бяха накарали да преглътне честолюбието си и да се обърне към него за помощ?

Явно беше нещо невъобразимо ужасяващо.

— Готово, успях — каза Майк и се облегна назад. На лицето му грееше горда доволна усмивка. — Действа малко като вирус, което означава, че ще се изпрати и до други адреси през имейл адресите на посетителите, но няма да им вреди. — Той повдигна вежди. — Надявам се. Все едно. Напиши съобщението и го пусни през този специален прозорец за изпращане. Да видим какво ще излезе.

Зъба преглътна. Часът беше ударил. Това беше шансът му да накара младежите да приемат нещата сериозно и да им разкаже какво се случваше. Съобщението щеше да обиколи целия свят.

Това беше неговият шанс да спаси света. Започна да пише.