Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (87)

85

Петимата се спогледахме ужасено под съпровода на нова вълна възгласи, след което се опомнихме и се включихме в оживлението.

Жената ни гледаше от екрана с искрената жар на човек със сериозни отклонения.

— Ще създадем нов свят! Свят без глад, болести и слабости!

— Да, като избият всички — промърморих аз.

— Поводите за война ще бъдат премахнати — продължи тя въодушевено. — Ще има достатъчно храна за всички. И достатъчно място. Хората ще престанат да се сражават за имущество, храна, богатство и енергийни ресурси.

Тълпата посрещна думите й с вик.

— Да, няма да има поводи за битка — прошепнах аз. — Освен ако не държиш на религията си. Но се обзалагам, че всички ще са толкова здрави и щастливи, че и тя няма да има значение. И без това хората не я приемат насериозно.

Завъртях очи и поклатих глава.

От време на време покрай нас минаваха хора, но не ни обръщаха внимание. Включвахме се към възгласите на останалите и се правехме на заети — оправяхме легла, подреждахме кубинки, опъвахме одеяла.

— Не забравяйте — продължи Бялата престилка, — че няма да успеем с нашата Ре-Еволюция без вас, нашите избраници. Новият строй трябва да бъде чист. Всички раси са равни! Всички полове са равни. Но болните, слабите и несъвършените трябва да бъдат елиминирани!

— „Всички“ полове? — прошепна Ръч. — Те не са ли само два? Или съм пропуснала нещо?

Повдигнах рамене.

— Нямам представа. Може да са създали и други.

Мисълта беше отблъскваща и изкривихме лица погнусени.

— И така, ако познавате някого, който заслужава да приеме славната съдба на мъченик, за да могат останалите да заживеят в рая, моля, незабавно уведомете своя надзорник — каза жената. — Това ще ви се отрази добре и ще получите похвала.

Огледах останалите ужасена.

— Боже мой! — казах тихо. — Искат да настървят хората срещу всички, които имат някакви несъвършенства. Тоест срещу всички! Никой не е съвършен!

Не бих могъл да го кажа по-точно, Макс — каза Гласът.

И сега какво? — помислих аз.

Намираш се там, където трябва да бъдеш, и правиш онова, което трябва да правиш — каза Гласът.

Толкова рядко одобряваше действията ми, че се стъписах.

Обаче сигурна ли си, че ще се справиш сама?

Ръч, Ейнджъл, Тото и Ари са с мен — помислих.

Половината ти семейство го няма — отбеляза Гласът. — Тоест и половината ти бойци.

Вината не е моя — сопнах се наум. — Не го реших аз.

Това значи ли, че проблемът не е твой и не трябва да го решаваш?

Присвих очи подозрително. Бялата престилка на екрана отново беше заговорила на немски.

Какво искаш да кажеш? — помислих.

Останалите от ятото са ти нужни. Трябва да съберем повече бойци край себе си. Върни си ги.

Изстенах. Просто… по дяволите.