Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Максимум Райд (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Saving the World and Other Extreme Sports, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
mladenova_1978

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Спасяването на света и други екстремни спортове

Преводач: Александър Маринов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Егмонт България“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Дедракс“ АД, София

Редактор: Вида Делчева

Коректор: Таня Симеонова

ISBN: 978-954-27-1230-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2142

История

  1. —Добавяне

83

С цялото това набиване на пети и зловещо вперени напред очи нито роболетите, нито клонингите и останалите мутанти ни чуха, когато прелетяхме над стената почти безшумно. Настигнахме отряда и замарширувахме най-отзад, последна редица последователи, готови да ознаменуват началото на Ре-Еволюцията.

Страхотно изпълнение.

Така или иначе, нали бяхме малки смелчаци, които не мигваха и в лицето на сатаната, минахме през прага на замъка заедно с останалите, с широки крачки и размахвайки отсечено ръце край тялото си. Скоро щяхме да разберем колко време им е нужно, за да ни забележат. Лично според мен нямаше да е много. Просто предчувствие.

Източихме се през високата двойна метална врата и тя се затръшна зад нас със злокобен трясък. За наша изненада вътре Маршируващата мутантска бригада начаса се разпадна. Роболетите се стопиха по един слабо осветен каменен коридор, а останалите се разделиха на няколко потока и поеха в различни посоки.

Беше като заешка бърлога — множество врати обозначаваха началото на виещи се коридори, осветени едва-едва от оранжевите сигнални лампи.

Безмълвно последвахме една от групичките през поредната двойна врата. Ситуацията беше толкова откачена, че ме напуши смях, но набързо го потиснах.

Като че ли все още никой не ни беше забелязал. Навлизахме все по-дълбоко в една от най-важните централи на „Айтекс“ и никой не заставаше на пътя ни.

Погледнах Ейнджъл.

— Клопка? — отроних с крайчеца на устата си.

Тя кимна.

— Клопка.