Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (68)

66

Добре дошли в Блога на Зъба!

Датата днес: Вече е твърде късно!

Вие сте посетител номер: 972 361 007

 

Потрошеният Холивуд

 

До всички, намиращи се в района на Ел Ей: трябва да ви призная, че големият надпис „Холивуд“ е сериозно помлян. Знам, че той символизира бъдеща кариера в киното за хиляди хора, така че искрено се извинявам, че беше разрушен.

Но вината не беше моя.

Газопровода, Иги и аз кротичко се занимавахме с наши си работи някъде около Ел Ей (между Тихуана и плажа Пизмо), когато изведнъж върху нас от нищото се изсипаха към двеста роболета. Как бяха разбрали къде сме? Бях убеден, че досега ни бяха издирвали или по чипа на Макс, или по кучето на Ейнджъл.

Които, както вероятно сте научили, вече не са с нас.

Е, как тогава бяха разбрали къде сме?

Дали някой от нас не ни беше издал?

Което не беше възможно, разбира се.

Все едно. Вече ви писах, че в Училището Макс беше видяла хиляди роболети да се зареждат, увиснали в редици. Явно днес бяха пуснали няколко за полеви изпитания. Повярвайте ми, хора, тези неща са доста бързи. И силни. И доста издръжливи.

Но имат ли ум? Не особено.

Газ, Иги и аз се изстреляхме бързо нагоре от мястото, на което бяхме спрели. Винаги сме се справяли по-добре във въздуха. Разбира се, при внезапното разтваряне на крилете и излитане очите на околните щяха да изскочат — повечето зяпнаха, децата се разпищяха и прочее. Явно се набиваме на очи дори в Ел Ей.

Ние тримата срещу близо двеста роболета? Не мисля. Разбира се, ако бяха шейсет и дори осемдесет, имахме шансове. Но не и с двеста. Дори и Макс да беше с нас.

Добре де, може би щяхме да се справим, ако и тя беше с нас. Може би… и с двеста. Но нея я нямаше.

Все едно. Тримата с Гази и Иги инстинктивно приложихме добре изпитания метод на действие план „Делта“ — използвали сме го много пъти и сме го усъвършенствали до небесата.

Принципно се състои в „бягай с всички сили“. Или по-скоро „лети с всички сили“.

И полетяхме. Изстреляхме се нагоре като светкавици. Роболетите явно нямат трудности с височината — последваха ни без проблем до нивото, на което летят самолетите Боинг 747, където дори аз се задъхах леко. Подобно на Заличителите, и те не са особено пъргави, но са ужасно бързи и дяволски силни.

Една от последните бомби на Иги очисти към петдесетина от тях. Извинения на всички на купона на MTV на плажа, засипани с метални парчета от роболети и изкуствена кожна тъкан. Останалите продължиха да ни гонят. Нямаше измъкване.

И изведнъж съзрях хълма Холивуд. Устремихме се право към надписа и съвсем, съвсем в последния момент се изстреляхме отвесно нагоре. Дори токата на колана ми одраска една от буквите. Но и тримата се справихме и се понесохме като ракети.

Роболетите не извадиха този късмет.

Забиха се един след друг право в надписа сред порой от искри и къси съединения, които ги обезвредиха. Доста от тях запукаха като някакви гигантски пуканки от метал и козина. Ако от това сравнение ви става гнус, благодарете се, че не сте били там — парченцата щяха да ви покрият отгоре до долу. Мисля, че само шест-седем успяха да избегнат сблъсъка. Нямам представа какво се случи с тях.

След като се успокоихме от дивия си кикот, се ометохме. Сега сме в скривалището си. Отново.

За нас: близо 200 точки. Трудно ми беше да преценя сред всички летящи парчета.

За тях: нула.

На ви, проклети Бели престилки. Дължите на Калифорния нов надпис „Холивуд“.