Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (64)

62

На сутринта със Зъба се разделихме.

И искам да подчертая, че аз се разделих с него. Части от секундата, след като той се раздели с мен.

Заяви, че искал да продължи сам и да последва „своята собствена мисия“, както се изрази. И щял да действа според съобщенията, които хората оставяли на блога му.

Опулих се насреща му.

— Ще основеш плана си за спасение на човечеството на някакви имейли?

Той ме стрелна с очи.

— Ти основаваш своя на Гласа, който чуваш в главата си. Глас, който при това не е твоят собствен. Нали така?

Е, поставено по този начин…

Просто се чувствах толкова объркана.

На всичкото отгоре трябваше да кажем на малките. В главата си разиграх поне сто разговора с тях. Как щяха да реагират? Какво щяхме да им обясним?

— Реших да поема по свой път — изтърси Зъба пред ятото прямо, като хвърли поглед на Ари. — Почти всеки, който иска да се присъедини, е добре дошъл.

Да се присъединят? Само през трупа ми.

— Мисля, че е по-добре да останем заедно, докато Зъба се върне — изрекох спокойно. Защото ако и един от вас предпочете него пред мен, ще го убия.

Четирите чифта очи на ятото, едно куче и Ари мърдаха между мен и него.

— По дяволите! — каза Тото.

— Недейте да го правите — каза Ръч притеснено.

Повдигнах рамене с пламнали бузи. Зъба го правеше.

— Ама че побъркани деца! — измърмори Тото.

Той закрачи наоколо на късите си крачета, накрая отиде при Ейнджъл и седна върху стъпалата й. Тя се наведе и разсеяно го погали по главата.

— Трябва да избираме, така ли? — изскимтя Гази.

Погледна Зъба, после мен. После Ари.

Мамка му — помислих си.

— Аз отивам със Зъба. — Лицето на Иги беше безизразно, но от гласа му сърцето ме заболя. Бях доволна, че не можеше да види изумлението на лицето ми.

Преглътнах онемяла.

— Аз оставам с Макс — каза Ръч опечалено и пъхна ръката си в моята.

Стиснах я, но забелязах погледа, който хвърли на Ари с крайчеца на окото си. Не му вярваше и не искаше той да остава с нас.

— Аз ще последвам избора на Ейнджъл — рече Тото. — Щом така трябва.

Газопровода и Ейнджъл мълчаха. Ейнджъл явно общуваше с него телепатично, тъй като той поклати глава със съсредоточен вид. Накрая Ейнджъл кимна решително, избута Тото от краката си, застана до мен и обяви:

— Аз оставам с Макс.

— Където кажеш — изсумтя Тото навъсено и отново се настани на краката й.

— Аз отивам със Зъба — каза Гази.

Изгледах го смаяно.

Остана само Ари, нежеланият натрапник в семейството ни.

— Очевидно е — промърмори той и застана до мен. Раните по лицето му заздравяваха доста бързо, както нашите. — Макс.

Моля, моля, моля се да не съжалявам за това решение — помолих се на висшите сили. — Искам да кажа повече, отколкото съжалявам вече.

— Добре тогава — каза Зъба и метна раницата си на гръб.

— Добре тогава — казах и вирнах брадичка, докато цялото ми същество копнееше той да не го прави, като същевременно се стремях да не разкрие този копнеж.

И така всичко приключи. Ятото се раздели на две. Нямах никаква представа дали някога щях да видя Зъба и неговата група отново.