Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (63)

61

Спорът със Зъба ме остави разтреперана. Не че не се бяхме карали и преди — правехме го непрекъснато. Но не и по този начин. Никога не го бях виждала толкова бесен. Останах навън още около минута, след като той излетя, за да успея да залепя на лицето си фалшива усмивка. Нямаше смисъл да тревожа останалите.

Вътре заварих ятото, Ари и Тото пръснати по мебелите и по пода. Бяха придобили онзи блажен вид на хора, които най-сетне са успели да погълнат колкото храна искат. Огледах Ари, който седеше сам на един от столовете. Останалите се бяха разположили встрани от него. Дрехите му все още бяха покрити с кръв.

Прерових гардероба и му подхвърлих една блуза. Той ме погледна учудено.

— Благодаря.

— Е, добре. Кой ще поеме първата стража? — попитах.

— Къде е Зъба? — попита Гази.

— Излезе за малко. Ще се върне — казах лаконично.

Разбира се, че щеше да се върне.

— Аз ще поема първата стража — рече Ари.

Проявих благоразумие.

— Не, няма нужда. Остави на мен. Останалите може да поспите.

Не погледнах Ари.

Докато другите спяха, прегледах какво има в хладилника и в килера и извадих всичко, което нямаше да се развали и не беше прекалено тежко. Преопаковах багажа в раниците ни и ги подредих близо до вратата. Обиколих къщата тихо, угасих лампите, излязох навън и подхвръкнах на покрития със сняг покрив.

Кацнах до тухления комин, от който струеше топлина.

Всичко беше притихнало.

Зъба се върна след цяла вечност. Потиснах облекчената си въздишка. Не че се бях притеснила чак толкова. Той долетя, видя ме и кацна, като запази равновесие с криле, докато се закрепи на покрива.

И двамата не си падахме особено по извиненията и сърдечните прегръдки. Погледнах го, след което се върнах към стражата — оглеждах се на 360 градуса, наострила слух в очакване.

— Двайсет и осем милиона души са посетили блога ми — каза той.

Боже мили.

— М-м.

— Пиша всичко, което знам за случващото се — продължи той. — Може би ако достатъчно хора бъдат подготвени, ще успеят да попречат на онова, което се задава — каквото и да е то.

Това е твоя задача, Макс.

— Мислех, че ние трябва да му попречим — обадих се.

— Как, с едната ти ръка, вързана зад гърба? — рече той с насмешка. — Не си задължена да спасяваш света, Макс, независимо какво са ти казали.

По някаква причина от думите му ме заболя — сякаш се съмняваше, че ще се справя. Винаги бях смятала, че е готов да подкрепи всяко мое решение.

— И какво, сега ти и твоят блог ще им попречите, така ли? Значи мога да легна да се наспя? — Думите ми прозвучаха по-язвително от замисленото.

Зъба ме стрелна с поглед. Очите му бяха непроницаеми. Повдигна рамене и се извърна.

А аз внезапно се ядосах отново. Ненавиждах да се карам със Зъба, но ненавиждах още повече това, че смяташе, че… че не мога да спася света сама.

Сигурна съм, че и вие, момичетата, които четете това, често изпадате в подобни ситуации, нали?

— След малко сигурно ще ми кажеш, че имаш и Глас в главата си — казах саркастично и се изправих.

Разперих криле, за да запазя равновесие, както правят катериците с опашките си. Размахът ми беше едва три метра и деветдесет.

— Може би — каза той хладно, без да ме поглежда.

Не знаех какво да кажа. Което се случваше доста рядко, както сте забелязали.

— Хубаво. Ти поемаш втората стража — промърморих и скочих от покрива.

Приземих се в мекия сняг и се върнах на верандата.

Вътре Ари не беше прегризал гърлата на останалите в съня им. Припомних си, че Ейнджъл притежава телепатични умения и би доловила, ако той намисли нещо лошо.

Не че имах нужда от потвърждение.

Направих проверка — обиколих спящото ято и се настаних във фотьойла точно до Ари, който спеше тежко на пода. Ако се раздвижеше, щеше да ме събуди.

Зъба ме побъркваше. Ама че самовлюбен хлапак! Той и блогът му. Чудесно! Нека те да спасят света! Това не обезсмисляше моята мисия.

И двамата сте изправени пред трудни решения, Макс. Решения, които ще повлияят на целия свят и на бъдещето ви. Бъдещето на всички.

Колко мило! Изобщо не ме притискаш — помислих си аз.

Потупах възглавницата, за да стане по-удобна, и затворих очи.

Нямаше да заспя и за секунда.