Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (58)

56

Представяте ли си? Значи все пак не бяхме сънували. Освен това по някаква причина вече можех да движа ръката си. Така че точка за мен.

Първото, което направихме, беше да опишем широк кръг и да вземем нещата, които бяхме събрали със Зъба преди да ни заловят в пустинята. След това полетяхме през хладния нощен въздух на север, а после на североизток. Не мога да обясня как разбирах накъде трябваше да летим — явно имах нещо като вроден компас. В Училището, когато бяхме малки, бяха правили стотици експерименти в търсене на магнитните ни сензори, които ни указват накъде е север.

Не ги бяха открили.

С напредването ни на север планините ставаха все по-високи и с все повече сняг. Още декември ли беше? Или януари? Бяхме ли пропуснали Коледа? Трябваше да проверя във вестниците при следващия ни досег с цивилизацията.

От Зъба все още струеше гняв — не ме поглеждаше, летеше пред всички и не говореше с никого. Ръч, Гази и Иги също страняха от мен, Ейнджъл и Ари. Въздъхнах.

Дългият полет е чудесна възможност да обмислиш нещата. Предполагам, че същото се отнася и за хората в самолетите. Пуснах автопилота си — крилете ми махаха мощно в студа, дробовете ми вдишваха и издишваха. От време на време намирахме по някое течение и се оставяхме да ни носи, като помръдвахме с криле едва забележимо, колкото да направляваме породеното от природата движение.

Бях родена да летя. Знам, че стотици хора преди мен също са го казвали и са го мислили.

Но аз буквално бях родена да летя, създадена да летя, направена с целта да мога сама да се нося във въздуха с лекотата на птица.

И се справях отлично, повярвайте ми.

— Макс?

Ръч ме беше изчакала, но все още избягваше да ме гледа в очите и се държеше възможно най-далеч от Ари.

— Да?

— Гладна съм. Изядохме всичко от раниците. Мисля, че и останалите са гладни. Тото непрекъснато скимти — знаеш какъв е.

— Аха.

— Така че… планирала ли си да спрем някъде? За храна?

Погледнах я.

— Винаги планирам.

И — пуф! — направих план ей така.