Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (22)

20

Преди Зъба да отнесе компютъра със себе си и преди Заличителите роботи за една бройка да ги попилеят, Ръч беше издирила няколко къмпингарски рецепти онлайн — беше й втръснало от готови шоколадови кексчета и наденички на огън. Откри, че човек може да постигне чудеса, например да сготви цяло ястие, увито във фолио и заровено в жаравата на огъня. Реши да се снабди с тиган при първия удобен случай. Едно малко тиганче нямаше да ги затрудни толкова, нали? А наличието му щеше да позволи на Иги да им приготвя почти всичко. От самата мисъл стомахът й закъркори.

— Мирише добре — каза Ейнджъл и приклекна до огъня. — За това ли ти беше фолиото?

— Аха — рече Ръч и бодна пакета с пръчка.

В следващия момент слабото слънце угасна.

Двете вдигнаха поглед изненадани, а Гази и Иги зарязаха играта на морски шах.

Ейнджъл си пое въздух толкова рязко, че направо изсвири. Каменна буца заседна в гърлото на Ръч. Не можеше да издаде нито звук, не можеше и да помръдне.

Стотици роботи — Иги ги беше нарекъл роболети — покриваха небето над каньона им и се приближаваха и от двете им страни. Ръч прецени, че явно малцината оцелели след предишното нападение бяха извикали подкрепление. Този път бяха поне десет пъти повече.

Ятото беше в капан.

— Вечерята е готова — обяви Ейнджъл. — Ние сме основното ястие.