Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (20)

18

В този момент нямах мнение, за да го променям или да го правя каквото и да било. Мозъкът ми изключи в мига, щом устните на Зъба докоснаха моите. Бяха топли и плътни, а ръката му лежеше нежно на шията ми.

Бях го целунала веднъж, на плажа, когато бях решила, че умира. Но онази целувка продължи само миг. Докато тази… не спираше и не спираше.

Осъзнах, че главата ми се замайва, след което се усетих, че е защото още не си бях поела въздух. Имах чувството, че докато се разделим измина цял час. И двамата се бяхме задъхали. Втренчих се в очите му, сякаш там ме чакаха отговорите на всичките ми въпроси.

Което, разбира се, не беше така. Видях единствено играещите пламъци на малкия ни огън.

Зъба прочисти гърло. Изглеждаше не по-малко изненадан от мен.

— Остави мисията — каза той с едва чут глас. — Хайде просто да потърсим безопасно място за всички ни.

И изведнъж, ей така, идеята ми се видя страхотна. Щяхме да сме като Тарзан и Джейн, да се носим през джунглата, да късаме банани направо от палмите и да живеем в едно с природата, уа-и-ха-а…

Тарзан, Джейн и бандата им весели мутантчета!

Ръката на Зъба описваше бавни нежни кръгове по гърба ми между крилете. В съчетание с хипнотизиращия огън и напрегнатия ден това ме накара да се поддам на умората. Не можех да мисля трезво.

Какво иска от мен? — помислих си.

Отчасти се надявах Гласът да се включи — бях убедена, че не беше пропуснал тази притеснителна сцена.

Зъба разтриваше шията ми. Бях изтощена, но в същото време изключително напрегната и когато той се наведе към мен — за да ме целуне отново? — скочих на крака.

Той ме погледна.

— Аз… не съм сигурна, че е добра идея — измрънках.

Същински виртуоз на словото, нали? Подчертано драматично изтичах до входа на пещерата и се метнах в нощта. Разперих криле, усетих хлад по пламналото си лице и оставих свистенето на вятъра да ме погълне.

Зъба не ме последва. Все пак, когато се обърнах, видях високия му източен силует на входа на пещерата, очертан на светлината на огъня.

Намерих тясна скална ниша, скрита в тъмнината недалеч, сринах се на нея и избухнах в плач, объркана, разстроена, развълнувана, обнадеждена и ужасена.

Ех, радостите на подрастващия мутант беглец!