Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (15)

13

— О, да! Нямаме час за лягане. Това е прекрасно — припяваше си Гази и танцуваше наоколо.

— Вижте, това, че Макс я няма, не значи, че правилата отпадат — рече Иги и се обърна към него. — Тя ви повери на мен. Възнамерявам да направя всичко, което…

Не успя да задържи сериозното си изражение повече, избухна в смях, преви се и се хвана за корема.

Ръч завъртя очи и двете с Ейнджъл се усмихнаха. Ръч взе шепа камъчета и внимателно започна да ги разпределя между вече направените няколко купчинки.

— Манкала^[1], значи? — изсумтя Тото и легна до тях. — При следващия пазар трябва да задигнем едно тесте карти. За да можем да играем на покер. Ще ви разбия!

Малкото му лъскаво носле потръпна и той се втренчи в играта.

— Добра идея — каза Ръч, докато Ейнджъл редеше своите камъчета.

Като се замисли, не можеше да си представи как точно Тото щеше да държи картите. Дали нямаше обърнат встрани палец, скрит в козината? Хм, това не беше изключено. Погледна зад себе си — имаше достатъчно място, така че тя разпъна леко криле и ги протегна с наслада.

— А-а-ах!

— И аз искам криле — каза Тото не за първи път. — Ако можех да летя, нямаше да се налага да ме носите. Щом могат да присадят криле на огромните тромави Заличители, със сигурност биха могли да сложат едни и на мен.

— Ще боли, Тото — рече Ейнджъл, съсредоточена в играта.

— Според вас Заличителите наистина ли са изчезнали? — попита ги Ръч.

Отзад се чуваше гласът на Иги:

— Не, гледай — пали се с искрата. А тя пък се получава с кремъка, виждаш ли?

— Да… А белината за какво ни е? — измърмори Гази, след което гласовете им заглъхнаха.

Ръч въздъхна. Ето затова искаше Макс и Зъба да са тук — за да се справят с подобни ситуации.

— Ей, банда? — повика ги Иги.

Ръч вдигна поглед.

— Един учебен полет? — предложи той. — Да покръжим малко, както ни научиха мишеловите? Какво ще кажете?

— Да, става — каза Ейнджъл и се усмихна на Ръч. — Така или иначе, щеше да спечелиш.

Ръч се ухили:

— Факт.

Тя се изправи, изтупа дънките си от прахоляка, прибра криле и се приближи до изхода на малкия каньон.

Едно по едно децата птици скочиха от скалата, като полетяха малко надолу, преди да разперят леките си здрави криле и да овладеят вятъра. Ръч обожаваше това усещане, чувството за сила и свобода, мисълта, че можеше да се издигне над земята подобно на ангел. Когато си поискаше.

Тя се усмихна на Ейнджъл. Когато момиченцето се обърна, за да отвърне на усмивката й, очите й внезапно се уголемиха и на лицето й се изписа ужас. Огромна сянка закри слънцето над ятото и Ръч се завъртя рязко.

Към тях се носеше огромно плътно ято Заличители. Бяха се завърнали!