Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (130)

128

След като всичко с изключение на виковете приключи, единственото ми желание беше да се насоча обратно към вкъщи. Разбира се, обаче загубих с три на един гласа. Дори и когато заявих, че техните се брояха за половин глас, пак имаха предимство.

След часове попаднахме на място по техен избор.

— Дай да видя екрана! — каза Ейнджъл и се наведе по-близо.

Да, бяхме в интернет кафене във Франция. Защо там? Заради храната! И обувките! И защото Тото можеше да влиза по заведенията и магазините!

— Така не виждам — оплака се кучето и стъпи с предните си лапи на масата.

— Кафе! — Ръч доволно засърба от чашата си. — Обожавам го-о-о!

— Моля те, кажи ми, че е безкофеиново — изстенах аз.

Екранът примигна и на него изплува лицето на Зъба. И на Гази. И на Иги. Тримата се бяха скупчили около техния компютър в Щатите.

Зъба! Имах чувството, че откакто се бяхме разделили, са изминали години. В последните три дни бях прехвърлила през ума си всички спомени с него. Онова, което ми бе вдъхнало сили в тъмницата, беше мисълта за него. А после — бележката от мутанта в Лендехайм, в която пишеше, че идва. Това беше един от най-прекрасните мигове в живота ми.

— Къде, по дяволите, беше! — настоях аз. — Мислех, че си на път към нас.

— Малко усложнение с роболетите — отговори той. Гласът му звучеше смешно през колонките. — Знаеш ли, че не могат да плуват? Потъват като камъни. Водата определено не им е по вкуса.

При вида на сериозното му лице и очите, които познавах по-добре и от моите, в тялото ми се разля облекчение. Засмях се и се почувствах цяла и завършена. Осъзнах, че ятото нямаше да се раздели повече, независимо от всичко.

— Недейте да идвате — казах. — Ние ще дойдем при вас.

— Няма проблем — каза той и сърцето ми се разтопи.

— Да ми донесете нещо от Франция! — изписка Гази иззад него.

— Добре — обещах аз.

— И на мен! — обади се и Иги. — Например някоя французойка!

Изпуфтях. Може ли пак да използвам „сексистка свиня“?

Но си беше моята сексистка свиня и съвсем скоро щях да видя него и останалите. Нямах търпение.