Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (127)

125

— Иги! — извика Зъба. — Гази! След мен!

Той се залюшка из въздуха, като махаше мощно с криле, и се устреми към хоризонта над сивия океан.

Осмели се да погледне назад. Иги и Газопровода бяха зад него и го настигаха бързо.

— Бомба — каза Зъба. — По моя команда.

Газопровода погледна надолу, повдигна вежди, пое си дъх и кимна.

— За Бога! — възкликна Иги. — Помислете колко студена…

— Тук сме, за да ви унищожим — декламираха роболетите подобно на рояк разгневени механични оси.

— Едно! — започна да брои Зъба, като се отдалечаваше от брега с максимална скорост. Надяваше се морето тук да става дълбоко доста близо до брега. — Две!

— Ще се отречеш! — жужаха роболетите. — Ще се отречеш!

— Три! — завърши той и сви криле плътно зад гърба си.

Насочи се право надолу към водата. Падаше от толкова високо, че повърхността щеше да му се стори като бетон. Но нямаше друг избор.

Газопровода и Иги също се понесоха надолу и якетата им заплющяха.

— Това е ужасно! — викна Иги.

— Да! — Вятърът изскубна съгласието на Зъба от устните му.

— Няма спасение! — продължаваха роболетите. Разбира се, бяха ги последвали на мига.

Ами… — помисли Зъба. — Прави сте.

Пля-я-яс!

Ударът в студената водна маса действително е почти като удар в бетон — каза си Зъба. За щастие, беше приел аеродинамична форма и се вряза във водата като стрела. Имаше чувството, че някой бог бе забил юмрука си право в лицето му, но все пак беше жив и в съзнание.

Газопровода и Иги се гмурнаха с плясък. Зъба отвори очи, но не видя почти нищо.

Момчетата заплуваха към повърхността. Тъпанчетата им запукаха, а около тях стотиците роболети започнаха да се врязват в океана.

Оказа се, че не могат да плуват.

Оказа се също, че във водата системите им не функционират пълноценно. Електрическият заряд от късите съединения, пробягващи по телата им, загъделичка кожата на Зъба. Той направи знак на Газопровода да се омитат на мига. Малкият хвана Иги и двамата заплуваха бързо след него.

Показаха се на повърхността на около двайсет и пет метра от смайващото представление от искри и светлини. Роболетите не можеха да реагират дори при вида на десетките избухващи и даващи на късо под водата техни събратя.

Някои опитваха да овладеят инерцията, но крилете им не го позволяваха, а и следващите редици просто връхлитаха отгоре им и ги повличаха надолу със себе си.

— Жестоко! — извика Газопровода и вдигна юмрук във въздуха. — О, Иги, братле, само да можеше да видиш това!

— Чувам го — заяви Иги доволно. — И го усещам. Нищо не може да се сравни с миризмата на изгоряла електрическа система на механичен Франкенщайн!

— Какво ще кажете? — каза Зъба, като се държеше на повърхността. — Добър план, а?

— Страхотен план, човече! — възкликна Газопровода, а Иги вдигна ръка и разтвори длан.

Зъба плесна своята в неговата и тримата заплуваха към брега.