Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (121)

119

Ами, да, явно не беше достатъчно зле, че всички се биеха. Затова защо да не включим и кръвожадните роботи? Тъкмо имаха и оръжие.

Продължихме да се блъскаме в тълпата, опитвайки се да стигнем до някоя от стените на замъка. Роболетите закрачиха между озверелите биещи се мутанти.

— Защо се бият помежду си? — попита Ръч, долепена плътно до рамото ми. — По-добре е да се обединят срещу роболетите.

Ейнджъл се сепна.

— Да!

Смръщи вежди съсредоточено и застина за около минута. Изведнъж навред около нас мутантите забавиха темпото на боя, огледаха се и се насочиха към роболетите.

Сграбчих Ейнджъл за ръката и отново заблъсках през тълпата, като се стараех да не се набивам на очи.

— Ти си едно много, много страшно дете, да знаеш — рекох.

Тя ми се усмихна.

Едва не се врязах точно в една гъста редица роботи. Вдигнах очи и съзрях суровите им заличителски лица със светещи червени роболетски очи.

— Трябва да спрете — избоботи един от тях.

— Не мисля.

Мигом се хвърлих срещу него и се опитах да го съборя. Този беше от предпоследния модел и успях да избия оръжието от ръцете му, но не и да преваря друг роболет, който ме фрасна в главата с приклада на своята карабина. Зад ухото ми избухна заря от болка и залитнах. След секунда по врата ми потече топла кръв.

Ятото се хвърли в атака. Ръч скочи високо във въздуха, разпери криле и увисна под електрическата мрежа, над мелето отдолу. Тото впи зъби в глезена на един роболет и те застъргаха по метала под тънкия слой кожа.

— В основата на гръбнака! — чух нечий глас зад себе си.

Обърнах се. Джеб крачеше към нас през тълпата, като избягваше юмруците и ритниците.

— Удряйте ги в основата на гръбнака — повтори той. — Там е слабото им място.

Нямаше причина, поради която да му вярвам, освен потока излияния, че е мой баща, дрън-дрън-дрън. Но и не губех нищо. Завъртях се, измъкнах се на роболета пред мен и скокнах към един друг в гръб. Прицелих се и забих със засилка и двата си крака странично точно в опашката му.

Хряс! Краката му се подкосиха и той се килна, неспособен да помръдне. След няколко секунди червената светлина в очите му угасна.

Я! Виж ти, колко интересно!