Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (116)

114

Добре дошли в Блога на Зъба!

Датата днес: Вече е твърде късно!

Вие сте посетител номер: Броячът още не работи.

 

Пазете се, хора, идваме!

 

Часът е около пет сутринта. Скоро трябва да се промъкнем на борда на товарния самолет. Оставих другите да се наспят колкото могат — и, разбира се, в момента съм толкова скапан, че не мога да мисля трезво. Ще опитам да похъркам в самолета. Издигнем ли се във въздуха, няма грижи. Вероятно сме единствените хора на света, които не се тревожат дали самолетът няма да катастрофира. Ако нещо се случи и машината се понесе към земята, просто ще му пожелаем приятно падане… отстрани!

Надявам се Макс да е добре. Слушайте, ако някой от вас се намира около Лендехайм, Германия, нека иде в местния замък и да забърка колкото може по-голяма суматоха. Става ли?

 

 

 

Зъба долови лек шум и спря да пише. Заслуша се. Все още не се беше съмнало — оранжевите отблясъци на дежурното осветление проникваха през прозорците на хангара. Дали товарачите не бяха подранили?

Не. Зъба не беше наивен като новородено бебе.

Той затвори лаптопа си тихо и го прибра в раницата, примъкна се до останалите и ги пипна по краката. Те се събудиха на мига, без да издават нито звук, както бяха обучени.

Газопровода го погледна. Зъба доближи пръст до устните си, а малкият кимна.

Пресегна се и потупа Иги два пъти по опакото на ръката.

Той се надигна полека и също кимна.

И изведнъж светът около тях избухна — огромните метални врати на хангара се отвориха с пронизително скърцане, стъклената врата към служебното помещение се пръсна на парчета, последвана от двата високи прозореца от другата страна. Отвсякъде подобно на разярени зли оси започнаха да нахлуват роболети.

— Излизайте! — нареди Зъба на момчетата. — Иги, има отворена врата право напред, на дванайсет часа!

Номерът да накараш някое дете да ти се подчинява безпрекословно е другият му избор да е смъртта — помисли си Зъба и се спусна към прииждащите роболети.

Бяха десетки — някои тичаха по земята с насочени оръжия, други летяха и се спускаха отгоре като противни насекоми. Откриха огън и куршумите зарикошираха по металните врати, мотокарите и малките багери.

Зъба прелетя през рояка роболети. Няколко успяха да го ударят и той стегна тяло, но остана във въздуха и успя да излезе навън. В същия момент един куршум одраска рамото му. Зъба изсъска, увери се, че раната е повърхностна, и се изстреля нагоре. Добре! Газопровода и Иги също бяха успели да излязат. Отлично. Трябваше само да се съберат и да намерят начин да се отърват от тези смотаняци… но как?

Стрелкаше се наоколо с полусвити криле, както се беше научил от мишеловите. Маневрираше нагоре-надолу ловко и се движеше далеч по-бързо и по-пъргаво от роболетите.

От вътрешността на хангара все още долитаха изстрели. Тъкмо си помисли, че не е разумно да сипят куршуми толкова близо до резервоара на самолета, когато… БА-АМ! Металният покрив на хангара излетя нагоре, последван от огромно огнено кълбо. Наоколо се разлетяха криви парчета метал. Един нагорещен къс удари Газопровода през лицето. Той изстена, залепи ръка на бузата си, но не пропусна да забие и двата си крака в гърдите на най-близкия роболет и да го обърне настрани.

Роболетите не се справяха добре със страничния полет и онзи се стовари на земята, преди да успее да се извърне.

Около тях се сипеха парчета взривени роболети. Зъба се понесе надолу, грабна един изоставен автомат и отново се издигна. Опита спусъка, освободи предпазителя, след което изстреля един откос по десетина роболета. Куршумите ги покосиха, а Зъба сериозно се усъмни в смислеността на правилото на Макс — „без оръжия“.

— Ще умрете днес — заплашиха няколко роболета с металическите си гласове. — Изпратени сме да ви убием: теб и останалите. Макс и другите от ятото вече са мъртви. Сега е ваш ред.