Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (107)

105

— Чудесно — казах, а в гърдите ми отново се надигна негодувание. — Тогава ни измъкни от тази проклета тъмница!

— Какво изпитание премина? — надигна глава Ръч.

Джеб се обърна към нея.

— Непокварена е.

Точка за мен.

— Поне не и от властта — вметнах аз. — Не си опитал със сникърс или хубави обувки.

Джеб ми се усмихна. Сърцето ми все още се свиваше в подобни случаи.

— Не искаш Директора да бъде твоя майка, независимо каква власт би получила от това.

— Не искам Директора да ми бъде майка, защото тя е откачена вещица — троснах се аз.

Усмивката му стана още по-широка, а аз едва потиснах желанието си да му забия един.

— Директора не ти е майка.

Правилно ли бях чула? Пързаляше ли ме? Ръч и Ейнджъл застинаха, а Ари се надигна тромаво и разтърка очи. При вида на Джеб премигна, но остана безмълвен.

— Какво искаш да кажеш? — казах подозрително. — Това някакъв номер ли е? Няма ли най-сетне да решиш на чия страна си, да те вземат мътните?

— Директора, Мариане Янсен, ръководи твоето проектиране и развитие — обясни Джеб. — Беше отговорна за целия проект. За нея това явно е равносилно на майчинство.

— Боже, а аз си мислех, че не може да стане по-нелепо!

Заля ме облекчение, че тази гнусна, отвратителна жена все пак не ми беше предала гените си.

Трябваше да съм сигурна.

— И не е дарила своя яйцеклетка?

Джеб поклати глава.

— Генетически нямате нищо общо.

Отпуснах глава и промърморих:

— Това ме радва изключително много.

Разбира се, пак се бях върнала в положение „загадъчна майка“, но, повярвайте ми: който и да е друг би бил по-добрият избор в сравнение с нея. Не беше за вярване с каква лекота беше доприпкал Джеб, за да ми го съобщи. Очакваше се той да осъзнава повече от всеки друг какво означава за мен да разбера коя е майка ми. Или коя не е.

Погледнах го.

— Е? Ще ни гръмнеш ли с още нещо, преди да си идеш? Още някоя глуха линия, по която да ме засилиш?

Джеб се поколеба.

— Спомняш ли си, че когато уби Ари в Ню Йорк, извиках след теб, че си убила брат си?

Погледнах Ари несигурно. Той се стегна, впил очи в Джеб.

— Да. За твой късмет той не умира лесно.

Ари ми се усмихна бегло.

— Той действително ти е брат, Макс — каза Джеб. — Поне наполовина.

Дъхът ми секна. Какво знач… Какво…

— Аз съм твой баща, Макс — рече Джеб простичко.