Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хенинг Юл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Skinndod, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna(2015)
Разпознаване и корекция
Egesihora(2015)

Издание:

Автор: Томас Енгер

Заглавие: Мнима смърт

Преводач: Неда Димова-Бренстрьом

Издател: Персей

Година на издаване: 2014

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2144

История

  1. —Добавяне

6

Разстоянието от улица „Уртегата“ до полицейски участък „Грьонланд“, където ще се проведе пресконференцията, не е голямо. Хенинг не бърза, разхождайки се из района, който Стуре Скипсруд, неговият главен редактор, е описал като „Мека за пресата“, когато „Новините 123“ са се преместили тук. Според Хенинг това е едно много подходящо описание. Тук е централата на „Нетависен“, а „Дагенс Нерингслив“ има ултрамодерна офис сграда наблизо. Ако се пренебрегне пътната настилка от чакъл, залят с катран и температурата, този район на града спокойно може да се намира в Могадишу. Въздухът ухае на смесица от различни екзотични подправки.

Хенинг си припомня последния път, когато е минал по този път. Мъж, който е интервюирал, се е самоубил няколко часа по-късно. Полицията и роднините на мъжа са искали да знаят дали нещо, което Хенинг е казал, е отворило наново стари рани и е тласнало мъжа към самоубийство.

Хенинг си го спомня много добре. Паул Ерик Холмен, малко над четиридесетте. От компанията, в която Холмен е работил, са изчезнали два милиона крони и Хенинг е предположил, че луксозната ваканция, от която Холмен току-що се е върнал, и ремонтът на семейната вила в Егедал биха могли да обяснят къде са отишли липсващите пари. Разбира се, източниците му са надеждни. Гузната съвест на Холмен, както и страхът от затвора, са му дошли твърде много и поради това Хенинг се озовава в една от многото стаи за разпити в полицейския участък.

Не след дълго са го пуснали да си ходи, но неколцина завистливи репортери преценяват, че историята заслужава два-три параграфа. Хенинг разбира, че случилото се е новина, въпреки че най-вероятно Холмен и без това е щял да се самоубие. Лошото е, че подобни истории е трудно да пренебрегнеш.

Човешката памет е избирателна в най-добрия случай и неточна в най-лошия. Когато съмненията се посеят, не отнема много време, преди догадките да се превърнат във факти, а подозренията — в присъда. Хенинг е отразявал безброй убийства, при които заподозреният, обикновено близък роднина (или с други думи съпругът на жертвата), е извикан за разпит (или с други думи арестуван) и всички доказателства сочат към него. По-късно полицията открива истинския убиец. Междувременно медиите правят всичко възможно, за да разкрият лични подробности от живота на заподозрения, които да очернят името му. Медийна практика.

В краткосрочен план истината е добър приятел, но съмненията никога не се разсейват. Не и сред хората, които не знаят. Хората помнят това, което искат да помнят. Хенинг подозира, че има такива, които не са забравили ролята му в смъртта на Пол Ерик Холмен, но това не го тревожи. Той няма нищо против да живее с тази роля, въпреки че полицаите са го нахокали за това, че се е опитал да свърши тяхната работа.

Свикнал е с това.

Или поне е бил.