Томас Енгер
Мнима смърт (67)

65

Ако има Бог, значи той току-що е натиснал бутона за пауза. Челюстта на Хенинг увисва. Анете влиза в палатката и го поглежда, след това очите й се насочват към Ингвилд, а накрая спират на Ингве, заровен в земята.

— Извинявай, Юл — казва тя и отново се обръща към него. — Любопитството ми ме надви.

Хенинг я гледа, без да мига.

— К… коя си ти? — пита Ингвилд.

— Аз съм жената, с която съпругът ти е правил секс.

Казва го без заобикалки, без смущение и без гняв. Просто един факт. И Хенинг знае, че не е единственият, който е втрещен.

— Но… — започва Ингвилд с немощен глас.

— Разбирам защо Стефан е решил, че е Хенриете. Погледнете ме. Не мога да се сравнявам с нея. А и нейният сценарий правеше нещата очевидни, струва ми се.

Анете поглежда към Ингве. Той е забил поглед в земята, а лицето му е почервеняло от срам. Рядката му коса е влажна от пот.

— Хенриете обичаше да флиртува, всички знаят това. Можеше да завърти главата на всеки, ако си наумеше да го направи.

Всички поглеждат към Ингве, който въздъхва и клати глава.

— Не ни беше никак лесно, след това… което се случи с Ингвилд. И преди не беше толкова добре, но след това… беше напълно невъзможно да живеем като мъж и жена. Всеки път, когато те докосвах, ти се дръпваше. Почти се разтреперваше всеки път, когато аз, твоят съпруг, те докосвах.

Ингве я поглежда.

— Физическият контакт беше немислим. А след това се запознах с Хенриете…

Той отново клати глава.

— Тя беше красива, пълна с живот, умна и… да, обичаше да флиртува. Няма да отричам, че събуди чувства в мен, които не подозирах, че все още тая в сърцето си. Но не исках да унищожа доверието помежду ни. Все пак бях неин дипломен ръководител, неин наставник и просто не можех да…

Фолдвик поглежда жена си, след това Хенинг, а накрая очите му се спират на Анете. Хенинг вижда съжаление, дори разкаяние в погледа му.

Анете прави още една крачка към тях. И нейните дрехи са подгизнали. Хенинг се чуди какво я е накарало да се върне. Разбира любопитството й, но не и защо е решила да хвърли такава бомба.

Но разбира се. За да разубеди Ингвилд. Ако тя убие съпруга си заради връзката му с Хенриете, а по-късно истината излезе наяве, това напълно ще я съсипе. Как можеш да живееш със знанието, че синът ти е убил грешната жена, а ти си убила съпруга си, защото той го е принудил да го направи?

Ингвилд изглежда така, сякаш са я ударили с юмрук в корема. Раменете й са увиснали, гърбът й е превит, очите й са подути. Хенинг поглежда Анете. „Много по-умна е, отколкото си мислех.“

— Съжалявам, Ингвилд — продължава момичето. — Не исках това да се случва. Но се случи. Работих върху идеята си много време и написах добра история, но исках Ингве да каже мнението си. Знаех, че бе помогнал на Хенриете да продаде сценария си на „Открийте Разликата Продъкшънс“ и си помислих, че ще може да помогне и на мен. Трябва да призная, че алкохолът също изигра своята роля. Бяхме в неговия офис и от дума на дума…

— Анете, недей…

Ингве затваря очи. Анете вдига ръце.

— Няма да продължавам. Просто искам да се извиня. За всичко, което ви причиних. Ако знаех до какво ще доведе това…

Тя не успява да довърши изречението, защото и от нейните очи рукват сълзи. Пристъпва към Ингвилд, навежда се и слага ръка на гърба й. В този миг ръката на Ингвилд се изстрелва към нея. Хенинг вижда мобилния телефон в последния момент, но вече е твърде късно. Ингвилд го притиска във врата на Анете. Зззззззт! Момичето се строполява на земята. Хенинг решава да се хвърли върху Ингвилд, за да й попречи да си го изкара на Анете, която лежи в несвяст на тревата. Но Ингвилд става и вдига ръце. Не казва нищо. Очите й са замъглени и далечни. Тя пуска телефона да падне на земята. Приземява се до Анете.

— Можеш да се обадиш в полицията — казва тихо Ингвилд. Поглежда го с пустите си, изцъклени очи. Хенинг дълго време се взира в нея, след което изважда телефона от джоба на якето си, избърсва дисплея и вижда, че има сигнал.

Набира номера на Бярне Бругелан.