Томас Енгер
Мнима смърт (57)

55

Бярне Бругелан никога преди не е имал проблеми с труповете, но напоследък не може дори да ги погледне. Особено деца и тийнейджъри. „Може би защото сега и аз самият съм баща“ — мисли си той. Всеки път, когато пристига на местопрестъпление, където е загинало дете, той винаги се сеща за дъщеря си — красивата, прекрасна Алиша. И започва да се чуди какъв би бил животът му без нея.

Ингве и Ингвилд Фолдвик сигурно са съсипани.

Бругелан влиза в апартамента на семейството. Вътре цари атмосфера на професионално безпристрастие. Това е маската, която всеки полицай си слага, за да може да върши работата си — снижените гласове и бързите погледи, изразяващи думите, които нито един от тях не може да понесе да изрече на глас. Никой не бърза. Няма непринудени разговори или остроумни забежки, както в детективските сериали по телевизията.

Бругелан влиза в спалнята. Ела Санлан е приведена над тялото. Звъннал й е на идване, защото живее наблизо. Тя го чува и се обръща.

— Самоубийство най-вероятно — казва тихо тя. Бругелан оглежда стаята. Не смее да погледне Стефан. — Следи от алкохол в чашата, най-вероятно водка.

Бругелан се приближава до нощното шкафче и подушва чашата. Нито кимва, нито клати глава.

— Оставил ли е послание?

— Още не съм видяла такова. Което най-вероятно означава, че няма.

— Може смъртта му да е била естествена.

Санлан неохотно кимва. Бругелан се обръща и оглежда цялата стая. Забелязва сценария, за който му каза Хенинг Юл. Девета сцена, точно както му е казало хитрото копеле по телефона. Над леглото на Стефан е залепен плакат на филма „Седем“. На бюрото има отворена кутийка за диск на датската група „Mew“. Празна е, но Бругелан предполага, че самият диск е в стереоуредбата до леглото. Тонколоните са закачени високо на стената зад бюрото. На стената зад стола е облегнат очукан скейтборд.

— Вече свързахме ли се с родителите му? — пита той.

— Да. На път са.

— Къде са били?

— Не знам. Фредрик се занимава с това.

Бругелан кимва.

— Горките хора, толкова ми е мъчно за тях — започва Санлан.

— Да, на мен също.

— Все пак… има няколко странни неща тук — прошепва Санлан и се приближава.

— Какво?

— Погледни го.

Бругелан кимва. Не вижда нищо друго, освен един мъртъв тийнейджър. Едно мъртво момче.

— Какво има?

— Гол е.

— Гол?

— Да.

Санлан се връща до леглото и внимателно вдига завивките. Бругелан поглежда Стефан, който е гол, както майка го е родила.

— Не си спомням някога да съм чувала за човек, който е свалил всичките си дрехи, преди да се самоубие.

— Да, права си. Звучи странно.

— И лежи в много странна поза.

— Какво имаш предвид?

— Погледни го. Притиснат е в стената.

— Това е нещо нормално. Ти да не би да спиш в центъра на леглото?

— Не, но ми изглежда така, сякаш се е опитал да пропълзи в стената.

— Дъщеря ми спи така. Повечето деца, всъщност повечето хора обичат да се свиват на кълбо, докато спят. Това не означава нищо. А може и да е станало в резултат на предсмъртните му гърчове.

Санлан гледа трупа още няколко секунди, но не казва нищо. Двамата с Бругелан започват да обикалят стаята, стараейки се да запомнят всеки детайл.

— Трябва да открием дали е страдал от депресия — продължава Бругелан, — дали е посещавал психолог или психиатър. На пръв поглед ми изглежда като самоубийство, но е възможно да е било аневризъм или пък някакъв наследствен сърдечен проблем. Въпреки това на този етап ще смятаме смъртта за подозрителна. Би ли помолила за съдебна заповед? Трябва да запечатаме местопрестъплението и да извикаме съдебните лекари.

Санлан кимва, сваля ръкавиците си и изважда мобилния си телефон.