Томас Енгер
Мнима смърт (50)

48

Хенинг трябва да проучи няколко неща. Когато влиза в офиса, мисли за тях и се блъска в Коре Йелтланд пред кафе машината. Коре понечва да се извиши, но после вижда кой е.

— Хенинг.

— Здрасти, Коре — отговаря Хенинг. Коре го е зяпнал така, сякаш е Елвис.

— Как си? Господи. Господи, сигурно си изплашен до смърт?

Хенинг неохотно се съгласява, че е изплашен. Да, определено.

— Какво, по дяволите, се случи?

Хенинг прави крачка назад, надявайки се, че Коре няма да забележи. Оглежда стаята, докато му разказва, опитвайки се да не навлиза в излишни подробности. Гюнешен не е там. Но забелязва Хайди. И вижда, че тя също го е забелязала.

— Слушай, не успях да се върна навреме за общото събрание — казва той. — Чух, че Стуре е произнесъл реч?

— Да, беше много забавно, ха-ха. Нищо ново под слънцето. Имаш късмет, че не беше там. Поне си имал уважителна причина.

Коре се ухилва до уши и дясната му буза започва да потрепва.

— Какво каза?

— Нищо, което да не сме чували преди. Тежко финансово положение, имаме нужда от повече страници, които трябва да се пишат по-бързо, за да избегнем съкращения и т.н и т.н.

Коре се смее — дълго време. „Хайди с удоволствие би ме съкратила в този момент — мисли си Хенинг. Но ще прекоси този мост, когато стигне до него.“

Извинява се, като казва на Коре, че трябва да говори с Хайди, преди да тръгне. Коре се усмихва и го шляпва три пъти по рамото, след което поема нанякъде. Хенинг решава първи да удари.

— Здравей, Хайди — казва той.

Тя обръща глава към него.

— Защо, по дяволите…

— Тежко финансово положение, забавяне на растежа на рекламния пазар, трябва да пишем повече страници, съкращения.

Той сяда, без да я погледне. Чувства погледа й и се сеща за Северния полюс.

— Прав съм, нали?

Той се обръща към компютъра си. Хайди прочиства гърлото си.

— Къде беше?

— На работа. Ивер тук ли е?

Хайди не му отговаря веднага.

— Ами… не. Тръгна си.

Хенинг продължава да не поглежда към нея и се опитва да не обръща внимание на неприятното мълчание, което ги обгръща. Хайди не помръдва. Когато Хенинг най-накрая вдига глава, е изненадан от изражението й. Изглежда така, сякаш току-що е спукала гума, а най-близкият сервиз е на двадесет километра.

— Близо съм до събирането на достатъчно материал за страхотна статия — казва той с най-благия си глас и й разказва за срещите си с Ингве Фолдвик и Туре Бенджаминсен. Казва й, че полицаите съвсем скоро ще премахнат името на Махмуд Мархони от списъка със заподозрени и ще съсредоточат вниманието си върху най-близките приятели на Хенриете Хагерюп. Не споменава източниците си, но въпреки това Хайди кимва и не настоява да й ги каже.

— Звучи много добре — казва тя. — Ще бъде ли ексклузивно?

— Да.

— Страхотно.

Гласът й вече не звучи остър и студен като висулка. „Може би най-накрая я пречупих — мисли си Хенинг. — Може би спечелих битката. Или пък Хайди е като Анете Скопум. Може би е един от онези хора, които продължават да опитват, независимо от всички предишни провали.“

Десет минути по-късно Хайди си тръгва. Дори му казва: „Бъди внимателен“, на което Хенинг отвръща с „Ти също.“ След това мислите му се връщат на трите неща, заради които е дошъл в офиса. Трите неща, които трябва да проучи. Започва с „Открийте Разликата Продъкшънс“.

Готино име. Предполага, че този, който е основал компанията, е мразил грешките в монтажа и се е зарекъл в неговите филми да няма такива. Няма търпение да прочете заглавието на статията в деня, в който „Открийте Разликата Продъкшънс“ направи такава грешка. Просто предизвикват съдбата.

Хенинг чете всичко, което успява да открие за фирмата в интернет. Имат два филма, които нито е гледал, нито възнамерява да гледа. Имат сайт, чиято начална страница представлява колаж от грешки в монтажа от различни холивудски продукции. Разпознава снимки от „Гладиатор“, „Бандата на Оушън“, „Карибски пирати“, „Спайдърмен“, „Титаник“, „Властелинът на пръстените“ и „Джурасик парк“. Има и други, но Хенинг не успява веднага да познае от кои филми са. С малки букви на дъното на страницата пише: „Показваме ви това, което иначе никога нямаше да бъде видяно“. Цитатът е на Робер Бресон^[1].

Хенинг бързо открива страницата с информация за контакти. „Открийте Разликата Продъкшънс“ разполага с двама продуценти и режисьор. Хенинг решава да позвъни на първия човек в списъка, само заради страхотното му първо име. Набира номера на мобилния телефон на Хенинг Енуксен. Той вдига след няколко иззвънявания.

— Здрасти, аз съм Енок.

Гласът е дълбок и гърлен, но приятелски.

— Здрасти, аз съм Хенинг Юл.

— Здравей, Хенинг — отговаря Енуксен, сякаш двамата са стари приятели.

— Работя за онлайн вестник „Новините 123“. В момента пиша статия за Хенриете Хагерюп.

Тишина.

— Разбирам. Как мога да ви помогна?

Хенинг бързо му обяснява, че се интересува от сценария, написан от Хенриете Хагерюп, който „Открийте Разликата Продъкшънс“ е купила.

— Хагерюп, да — въздъхва Енуксен. — Истинска трагедия.

— Да, така е — казва Хенинг и чака Енуксен да добави нещо. Той не го прави. Хенинг прочиства гърлото си.

— Можете ли да ми кажете нещо за сценария?

— Ще пишете за него във вестника?

— Съмнявам се.

— Тогава защо искате да знаете? Не казахте ли, че сте репортер?

Хенинг е впечатлен от дедуктивните му способности.

— Имам предчувствие, че сценарият може да е важен.

— Защо?

Нещо му подсказва, че Енуксен е бил голям досадник в училище.

— За да открия какво се е случило. И кой я е убил.

— Разбирам.

— Така че, ако обичате, можете ли да ми кажете нещо за сценария, който очевидно сте харесал, след като сте го купил?

Хенинг чува кликване с мишка и пръсти, набиращи текст на клавиатура.

— Да ви кажа честно, моят копродуцент Трулс се занимаваше с нея.

— Значи не сте чел сценария?

— Е, очевидно…

— За какво става дума в него?

Още кликване.

— В него става дума за…

Енуксен прочиства гърлото си.

— В него става дума за… ами всъщност не знам за какво става дума в него. Както ви казах, Трулс се занимаваше с Хенриете Хагерюп и Ингве…

— Ингве?

— Да?

— Ингве Фолдвик?

— Точно така. Познавате ли го?

— Ингве Фолдвик се е занимавал със сценария?

— Той ръководеше проекта, доколкото си спомням.

— Да, но аз си мислех, че тя е написала сценария от свое име? И че той не е бил курсова работа или нещо такова?

Енуксен се колебае.

— Не знам нищо за това.

Хенинг решава, че трябва отново да говори с Ингве Фолдвик.

— Двамата с Трулс често ли купувате сценарии, които не сте обсъждали?

— Не, това беше специален случай.

— Защо?

— Трулс и Ингве са бивши колеги. Ингве ни насочи към сценария на Хагерюп.

— Разбирам.

— Но не забравяйте, че ние просто го купихме.

— Какво означава това?

— Означава, че според нас сценарият има потенциал и ние искаме да развием идеята, за да видим дали от него може да излезе добър филм.

— Значи не сте задължени да направите нищо повече от това?

— Точно така.

Този въпрос се появява автоматично в главата на Хенинг, докато мозъкът му смила информацията, която току-що е получил. Ингве Фолдвик се е занимавал активно с проект, който е можел да даде начален тласък на кариерата на Хенриете Хагерюп. Хенинг се чуди дали Фолдвик се интересува толкова живо от всичките си студенти или ентусиазмът му е запазен само за красиви млади жени, които се държат предизвикателно и нямат задръжки.

— Дали ще е възможно да говоря с Трулс? — пита Хенинг, влиза в страницата с контакти на фирмата и прочита, че фамилията на Трулс е Лайрвог.

— Ами… в момента е малко зает — бързо отговаря Енуксен.

— Ок.

Хенинг нарочно изчаква няколко секунди. Но Енуксен не пояснява думите си.

— По-късно ще му позвъня на мобилния телефон. Ще съм ви признателен, ако му кажете, че искам да говоря с него.

— Дано не забравя.

— Благодаря ви.

Хенинг затваря, чудейки се какво е нещото, което Енуксен не е посмял да му каже.