Томас Енгер
Мнима смърт (49)

47

Наближава четири часа, но Хенинг решава да се отбие в редакцията. Няма готови статии, защото още не е открил нещо, за което иска да пише, но въпреки това работи. И не си е показвал лицето от същата сутрин. „Трябва да докладвам на Хайди или Коре — мисли си той. — Да си поговоря с Гюнешен, може би. Ако е някъде наоколо.“

Поема риск и пресича улицата при парка „Ватерландс“, на двадесетина метра от пешеходната пътека, избягвайки огромната тълпа от минувачи. Изведнъж вижда кола от другата страна на кръстовището. Не е сребърен мерцедес, а „Волво“, което е твърде далече, за да различи модела. Но веднага след като светва жълто, волвото рязко потегля към него. Шофьорът е принуден да натисне спирачката, когато колата отпред блокира пътя му. Чува скърцане на гуми, клаксон. Нещо нормално в Осло по време на час пик. А всъщност и през целия ден.

Шофьорът на колата пред волвото също натиска клаксона си. Хенинг очаква двамата да излязат и да започнат да се бият, но това не се случва. Прозорецът на волвото се спуска и мъжът, който седи до шофьора, подава главата си навън. Хенинг е твърде далече, за да различи чертите му. Вижда единствено чифт лъскави тъмни очила „Рейбан“ със златни рамки, въпреки че днес е облачно.

Хенинг забелязва това, защото веднага добива усещането, че мъжът се оглежда за него. „Ако всичките носят такива очила — мисли си Хенинг, — може би няма от какво да се страхувам.“ Но някои идиоти носят пистолети и ако дадеш пистолет на един олигофрен, можеш да го накараш да направи почти всичко.

Тази мисъл го кара да ускори крачка и той решава да отиде до редакцията по заобиколен път. Районът между „Грьонсландслейрет“ и „Уртегата“ може да изглежда малко негостоприемен, независимо от часа, така че Хенинг се насочва към „Бругата“, смесва се с тълпата на спирката и се качва на трамвай №17, когато той пристига няколко минути по-късно. Трамваят завива по „Трондхеймсвей“ и Хенинг слиза на спирката пред супермаркет „Рими“. Тръгва надолу по „Херслебсгатен“ и не след дълго отново вижда голяма жълта постройка на края на „Уртегата“. Коли профучават покрай него в двете посоки. Час пик е и ако някой иска да го убие или отвлече, това няма как да се случи тук. С един милион свидетели и без лесен маршрут за бягство. Хенинг се чувства спокоен. Или поне сравнително спокоен.

„Може би ставам параноик — мисли си той. — Може би отсъствах от играта твърде дълго и съм забравил, че тези неща са напълно нормални. Може би нищо няма да ми се случи.“ Но има нещо в думите на Бругелан, което е привлякло вниманието му. Бругелан е разтревожен. Познава тази банда. И както казва Нора: те не са добри хора.

Хенинг осъзнава, че се чуди как ще свърши всичко това. Дали ще го убият, както му е намекнал Бругелан, защото може да свидетелства срещу Ясер Шах. Вероятно няма да се спрат пред нищо, докато не го ликвидират.