Томас Енгер
Мнима смърт (48)

46

Захирулах Хасан Минтроза вечеря. Днес, точно както вчера, яде пиле „Бириани“ с чапати^[1], но то няма вкуса на пиле, приготвено в Карачи. Винаги е така. Хасан не знае защо — съставките са същите, всеки ден има доставки от Пакистан, а ястието е сготвено в Норвегия, но от пакистанци. Може би е нещо, свързано с приборите, температурата на въздуха, влажността или любовта, с която е приготвена храната?

Хасан си спомня как Джули, най-красивата любовница, която някога е имал, една вечер е решила да го изненада, като му сготви пакистанско агнешко с ориз и ментов сос. Взела е рецептата от едно норвежко готварско предаване. Дори се е опитала да му опече хляб наан.

Получило се е добро на вкус, но това е всичко. Истинският хляб наан трябва да се изпече във фурна „Тандури“, като се държи вътре не повече от петнадесет-двадесет секунди. В агнешкото има твърде много кориандър и джинджифил и недостатъчно червен пипер.

Скъсва с нея един месец по-късно. Оттогава не позволява на любовниците си да му готвят. Те знаят какво очаква от тях и Хасан не плаща наемите им, за да му сервират вечеря.

Всички готвачи в Пакистан са мъже. Жените не стават за тази работа. Просто така стоят нещата.

Хасан гледа епизод на „Макгайвър“, когато мобилният телефон до чинията му започва да вибрира. Той поглъща голяма хапка пиле, може би твърде голяма, и я прокарва с малко кола, преди да вдигне телефона. Но когато казва „Да?“, в гърлото му все още има храна.

— Мохамед се обажда. Открихме го.

Хасан отново преглъща.

— Добре. Къде е?

Още кола.

— Ходи по улицата. В момента е на „Грьонландслейрет“. Искаш ли веднага да го очистим?

Хасан набучва малко пилешко на вилицата си.

— Посред бял ден? Ти тъп ли си или какво? И без това привличаме твърде много внимание.

— Ок.

Хасан пъха месото в устата си и започва да дъвче.

— Между другото, искам да поговоря с него, преди да умре. Искам да разбера как е получил онези ужасни белези — казва той, дъвчейки. Оставя вилицата на масата и бърше устата си.

— Ок.

— Искам да знам къде ще прекара остатъка от деня. Не прави нищо, преди да говориш с мен.

— Ок.

— И изпрати коли пред работата и апартамента му.

— Добре, шефе.

Хасан затваря и довършва вечерята си. Утре със сигурност няма да яде пиле „Бириани“. Не, може би кебап от кралски скариди, печени на грил, с лук и чушки. Да. Кралски скариди. Кралско блюдо, достойно за един крал.