Томас Енгер
Мнима смърт (46)

44

„Ломпа“, или ресторант „Олимпен“, е затворен в началото на октомври 2006 г. за ремонт, като го отварят чак през януари на следващата година. Хенинг е редовен посетител преди Онова, За Което Не Мисли. Страхотно място за хапване и пиене на бира; непретенциозна клиентела и приятелски настроен персонал.

Веднага щом влиза, Хенинг осъзнава, че атмосферата се е променила. Липсва вълшебната съставка, която създава неповторимото усещане за уют, за очарователен хаос и спокойствие. Ако махнеш тази съставка от рецептата, сосът никога няма да е същия. Мястото изглежда страхотно след ремонта, но не е същото.

Хенинг открива Бругелан на бара. Той е в цивилни дрехи. До него има изпотена чаша, в която шуми нещо газирано. Стискат ръцете си.

— Имаш ли нещо против да седнем? — пита Хенинг. — За предпочитане близо до изхода?

Не му се обяснява надълго и нашироко, затова си измисля извинение:

— От стоенето прав ме заболява глава.

— Разбира се.

Отиват до една празна маса до прозореца. През него се вижда „Грьонландслейрет“. По улицата фучат коли. На Хенинг му се струва, че всичките са сребристи. При тях идва жена в униформа на сервитьорка.

— Искате ли да видите менюто?

— Не, благодаря. Само кафе, моля.

Бругелан посочва газираната си напитка, за да й намекне, че не иска нищо. Проследява келнерката с очи, когато тя си тръгва, изчезвайки зад бара. Когато се обръща, изражението му се е променило. Продължава да мълчи, но очите му сякаш казват „Почвай да говориш.“ Хенинг разбира, че Бругелан не гори от желание да си разменя житейски истории с него от вакуума между завършването и сега.

Изважда сценария и го слага на масата.

— Случайно това да са есемесите, които Хенриете Хагерюп е изпратила на Махмуд Мархони в нощта на смъртта си?

Показва му страницата с първия есемес и внимателно наблюдава реакцията на Бругелан. Тя изобщо не е трудна за разчитане. Бругелан подскача от изненада.

— Какво, по дяволите…

— Този сценарий е бил написан от Хенриете Хагерюп и една нейна колежка от института.

Хенинг му показва следващите два есемеса. Бругелан ги прочита.

— Но тези са дума по дума. От къде взе това?

— От Анете Скопум — отговаря Хенинг и посочва името на заглавната страница. Бругелан се обляга напред. Хенинг продължава: — В сценария се разказва за жена, която е заровена в дупка в земята и убита с камъни в палатка в парка „Екеберг“. Накрая един невинен мъж е осъден за убийството.

— Мархони — казва тихо Бругелан. Хенинг кимва. Той решава да сподели повечето си теории и открития от последните няколко дни. Дръпва реч, която продължава почти пет минути. Това е целенасочена стратегия. Първо — винаги е полезно да обсъдиш идеите си с някой. Теориите и мненията ти могат да се променят, когато ги изречеш на глас. Писането на изречения има подобен ефект: едно нещо може да изглежда добре на хартия, но никога не знаеш дали е правилно, докато не го изречеш на глас.

И второ — Хенинг иска Бругелан да му е задължен. Сега, след като се е уверил, че Бругелан не е знаел за съществуването на сценария, преди да прекрачи прага на „Ломпа“, на Хенинг му се полага поне една услуга. Това е най-добрият начин за изграждане на взаимоотношения с потенциален източник.

— Къде е Анете сега? — пита Бругелан, когато Хенинг свършва.

— Не знам.

— Трябва да я открием.

— Не мисля, че това ще бъде лесно.

— Какво имаш предвид?

— Тя знае, че Хенриете е била убита заради сценария и ако аз бях Анете, щях да съм ужасена от възможността да се озова заровен в дупка до кръста.

— Мислиш, че се е скрила някъде?

— Ти не би ли го направил?

Бругелан не отговаря, но Хенинг вижда, че е съгласен с него.

— Трябва да взема сценария със себе си.

Първата мисъл на Хенинг е да откаже, но той знае, че това би означавало да попречи на разследването. Което е наказуемо деяние.

Предпочита да няма криминално досие.

— Ще ти бъда благодарен, ако ми направиш копие — казва той.

— Разбира се. Господи, Хенинг. Това е…

Бругелан клати глава.

— Знам. Обзалагам се, че очите на Йерстад ще изскочат, когато извадиш сценария на следващото заседание.

Бругелан се усмихва. Повечето хора изпитват негативни чувства към шефовете си. Може да е лош дъх, стил на обличане, акцент или хранителни навици — маловажни неща. Може и да е начинът, по който вършат работата си. Има предостатъчно лоши шефове.

И една шега по адрес на шефа на Бругелан е добро оръжие, което човек като Хенинг може да използва, за да спечели благоразположението на източника си — ако той може да бъде спечелен, разбира се. Възможно е източникът да харесва шефа си или дори да има връзка с него или нея. Или с други думи — това взаимоотношение трябва да се изгради внимателно, тактично и търпеливо. Хенинг е много търпелив. И вижда, че Бругелан се наслаждава на образа на Йерстад с изскочили от изумление очи.

Той отпива от газираната си вода и кашля.

— В деня на убийството — казва той и оставя чашата си на масата — Мархони е видял снимка, изпратена на Хенриете по имейла.

Хенинг го поглежда.

— Снимка?

— Да.

— На какво?

— На Хагерюп с неидентифициран мъж. Прегърнати.

— Една от онези прегръдки тип „здрасти, радвам се да те видя“ или нещо по-интимно?

— Малко по-интимно. Изглежда така, сякаш го е възседнала.

— И не знаеш кой е този мъж?

— Не. Но изглежда възрастен. Над четиридесет.

— И неговата снимка е била изпратена на Хенриете по имейла?

— Да.

— Кой я е изпратил?

— Не знаем. Поне още не. Изпратена е от анонимен имейл акаунт. Компютърът, от който е била изпратена, е с IP адрес на интернет кафене в Мозамбик.

Бругелан вдига ръце.

— Но Мархони е влизал в пощата на Хенриете и е видял снимката?

— Да. Отрича, но преди това ни увери, че е единственият човек, който ползва лаптопа.

— И това е единственото нещо, което е видял?

Бругелан клати глава.

— През този ден е проверил собствената си поща и е посетил няколко сайта. Нищо странно или компрометиращо.

— В сценария Мерете пита Мона дали се е „погрижила за компютъра му“. Ето тук, виждаш ли?

Бругелан вижда.

— Яшид си е взел душ, след като правили секс, и точно тогава Мона го е направила. Погрижила се е за компютъра му.

Бругелан кимва и поглъща остатъка от водата си. Оставя чашата на масата и се оригва тихичко.

— Хенриете може да е направила същото — казва разпалено той. — Била е с Мархони в деня на убийството. И открихме недвусмислени доказателства, че някой добре се е погрижил за нея.

— Не знам — колебае се Хенинг.

— Какво има?

— Това предполага, че Хенриете е планирала всичко. Че нарочно е отишла при Махмуд, провокирала го е да правят груб секс, погрижила се е за компютъра му и по-късно същата вечер е отишла в парка „Екеберг“ да бъде убита с камъни. В това няма логика.

Бругелан се замисля, след което кимва.

— Никой няма доброволно да се остави да го убият с камъни, независимо от психическото си състояние — продължава Хенинг. — Не мога да си представя, че Хенриете би направила нещо такова, само за да изрази мнението си. Филмът е трябвало да бъде нейното послание към хората по въпроса. Може би е съвпадение, че тя е проверила пощата си в деня на убийството. В апартамента на Мархони. Или някой е искал тя да го направи, за да натопи Мархони. Какво показва телефонният й регистър за този период?

— Още не сме сравнявали регистрите, но сигурно е правила обаждания.

Хенинг му обяснява, че в сценария не се споменава нищо за шибане с камшик, електрошоков пистолет или отрязана ръка. Бругелан осмисля казаното.

— От къде знаеш всички тези неща? Тази информация не е била споделяна с пресата.

Хенинг се усмихва.

— О, хайде стига, Бярне.

— Йерстад е бесен, защото някой разкрива информация на НРК.

— И не си бил ти?

— Господи, не.

— И не е била онази руса полицайка, която изпиваш с очи?

— Изключено.

Изведнъж Бругелан осъзнава какво е казал Хенинг.

— Какво имаш…

— Никога не разкриваме източниците си — казва той. — Знаеш това. Аз също няма да разкрия твоята самоличност и очаквам от теб да не разкриваш моята.

— Не мога да ти обещая това.

— Така ли? Нямам намерение да губя следващите два дни от живота си в стаята за разпити в полицейския участък. Ако искаш да продължа да ти съдействам, ще говоря единствено с теб и с никой друг. Ок?

Бругелан размишлява над думите му. Досега Хенинг се е отнасял със същото подозрение към него, което е изпитвал като дете. Може би това ще се промени.

— Ок.

— Добре. Между другото, Тарик също го има в сценария — продължава Хенинг. — Но играе второстепенна роля.

— Не го убиват?

— Не.

— Значи убиецът не се съобразява напълно с това, което пише в сценария.

— Може би просто го адаптира. Или иска да е сигурен, че е премахнал всички, които знаят какво се е случило.

— Не знам.

— Какво имаш предвид?

— Струва ми се, че има повече от един убиец.

— Защо?

— Мислиш, че Ясер Шах е убил Хенриете Хагерюп и Тарик Мархони? Това не ми звучи вероятно.

— Може да е убил двамата, за да нарани Махмуд?

— Възможно е, но не ми се вярва. Защо ще се старае толкова при убийството на Хенриете, само за да се отърве от Тарик с два изстрела в гърдите и един в главата?

— Може би Тарик е знаел самоличността на убиеца? Може да е бил убит заради това, което е знаел или подозирал.

— В такъв случай Тарик е знаел повече, отколкото предполагахме. А това означава, че той и брат му са били замесени в нещо неприятно.

— Тарик не ми изглеждаше като такъв човек. Беше фотограф. И ми се стори свестен.

— Е, ти знаеш по-добре от мен. Все пак ти си разговарял с него малко преди да го убият.

— Да. И не си спомням да ми е казвал нещо, което да ми подскаже, че някой се опитва да му затвори устата. Но не искаше да ми каже какво работи брат му, което ми се стори странно.

— Точно така.

— А вие още не сте открили Ясер Шах?

— Не. Не си е вкъщи, не е ходил на работа и не се е появявал в някое от заведенията, в които ходи. Няма активност и на кредитната му карта. Не е пресичал никакви граници.

— Мислиш ли, че все още е жив?

— Какво? Ти смяташ, че някой го е убил?

— Да. Изглежда ми вероятно, при положение че аз го разпознах и полицията го издирва. Доколкото мога да съдя по криминалното му досие, Ясер Шах е дребна риба. Има присъди само за дребни престъпления. Изчезването му ми подсказва, че са му платили за покушението или някой му е наредил да го извърши. И ако този някой се опитва да заличи всички следи, водещи до него, Шах потенциално може да се превърне в голям проблем. Знае твърде много. Може би дори знае защо Хагерюп и Тарик са убити.

— Да, но бандите обикновено се грижат за своите членове. Знаят как да скриват хората си, когато стане твърде напечено за тях.

— Може би. Но мислиш ли, че са готови да поемат такъв огромен риск? Тук говорим за убийство.

— Възможно е. Не знам много за ЛМО. Започнахме да ги разследваме, след като спрях да работя като цивилен полицай и след като започнахме операция „Лов на банди“.

Хенинг се замисля. Колкото повече размишлява над аргументите, толкова повече се съгласява с Бругелан. Убийството на Тарик не е свързано с убийството на Хенриете. Тарик е бил косвена жертва. Не е бил играч. Просто е правил снимки.

Изведнъж му идва идея. А след нея идват още много: Тарик Мархони е бил убит като предупреждение за Махмуд. Именно затова Махмуд продължава да не казва нищо. Това го е накарало да запали лаптопа си. На компютъра му има нещо, което инкриминира други хора. Хора, готови да убиват, за да не попадне тази информация в ръцете на полицията. И Хенинг дори за миг не си помисля, че тази информация е снимка на Хенриете Хагерюп, прегърнала неидентифициран мъж.

Споделя идеите си с Бругелан, който дълго време мълчи. Когато отново започва да говори, гласът му е много тих. И безкрайно сериозен:

— Ако това, което казваш, е вярно, значи трябва сериозно да се захванем с ЛМО. И това ще има последствия за теб, Хенинг — казва той и го пронизва с поглед. — Трябва да си много внимателен от сега нататък.

— Какво имаш предвид?

— Ако тези хора са като останалите банди в Осло, значи става дума за закоравели престъпници. Хора без съвест и скрупули. Ако ти си единственият човек, който може да свидетелства срещу Ясер Шах, значи те със сигурност ще се опитат да те премахнат. Както вече казах, те се грижат един за друг. По-лошото е, че благодарение на теб полицията се интересува от тях и от техните дейности, което може да прекъсне източниците им на приходи. Или да ги ограничи. Тези хора се интересуват най-вече от приходите си. Получава се един смъртоносен коктейл.

— Казваш, че искат да ме убият?

Бругелан го поглежда сериозно.

— Много вероятно.

— Може би — отговаря Хенинг и поглежда през прозореца. Вижда мъж, който пуши на отсрещния тротоар. Хенинг го поглежда, а мъжът отвръща на погледа му. Гледат се дълго време.

Хенинг се замисля над това, което Бругелан му каза. Лицето му е по всички вестници. Няма да им отнеме много време да разберат къде работи, къде живее… и къде живеят близките му.

„Проклятие — мисли си Хенинг. — Мама“.