Томас Енгер
Мнима смърт (37)

35

Отбива се в магазин „Де Лука“ в Торвалд Мейерсгатен и си купува пиле и калцоне с песто. Купува и два таблоида и чаша кафе и сяда на една пейка срещу обществената библиотека „Дейкманске“. Твърде късно е за сутрешни задръствания, но по улицата пред сградата все още фучат коли, претъпкани трамваи и хора, закъсняващи за работа.

Хенинг внимателно отпива от кафето и зачита „VG“. Заглавната страница е посветена на нова смъртоносна бактерия върлуваща из Дания. Според Норвежкия здравен институт бактерията може да се появи в страната още тази есен. В горния десен ъгъл има негова снимка, а под нея пише: „Опитаха да убият журналист“.

Хенинг псува. Не само защото наистина има негова снимка, а и защото Хайди Шус е права. Открива статията на четвърта страница. Неин автор е Петер Стангхеле. Хенинг зачита текста и не след дълго попада на следния цитат:

„Юл е имал късмет да избяга от убиеца. Открихме, че освен трите куршума, убили Тарик Мархони, са били изстреляни още четири. Нито един от тях не е улучил репортера“ — каза за „VG“ главен следовател Арилд Йерстад, който оглавява разследването.

„Четири изстрела“ — мисли си Хенинг. Не си спомня да са били толкова много. Продължава да чете:

„VG не успя да се свърже с Хенинг Юл, но Хайди Шус, неговият редактор, направи следното изказване за тези драматични събития: Всички много се радваме, че Хенинг е добре. Ужасявам се при мисълта какво е могло да се случи“.

Хенинг се усмихва.

Винаги можеш да разчиташ на Хайди.

В следващите редове Стангхеле изказва предположението, че има връзка между покушението срещу Мархони и убийството на Хенриете Хагерюп, но полицията отказва да коментира подобно предположение.

Нищо чудно.

„Дагбладет“ също е отделил място на убийството на Тарик Мархони на заглавната си страница, но не споменава Хенинг. Според автора на статията става дума за екзекуция, извършена от професионалист. Само че Хенинг е успял да избяга.

Тъкмо се кани да стане от пейката, когато сребристо такси „Мерцедес“ намалява, минавайки по улицата пред него. Колата спира на червения светофар. Вътре има двама мъже, седнали отпред. Те привличат погледа му, защото го гледат. Продължават да го зяпат и след като светва зелено.

Трамваят зад таксито бибитка с клаксона си и мерцедесът бавно потегля. Очите на Хенинг проследяват пътя му надолу по улицата. Колата завива по „Нордрегатен“ и изчезва зад библиотеката. „Разбира се, това може да е нищо — мисли си той. — Но може и да е точно обратното.“ Хенинг поглъща остатъка от кафето си, хвърля чашата в преливащото от боклуци кошче и се насочва към кръстовището. Оглежда се за мерцедеса, който е завил наляво по Тофтесгате, но не успява да различи нито регистрационния му номер, нито номера на колата, изписан на покрива.

Хенинг се опитва да престане да мисли за таксито, но това не е лесно. Забелязал е приликата между двамата мъже в колата. Тъмна кожа, черна коса, черни бради. Може би братя?

И освен това бяха имигранти.

Съвпадение?

Може би трябва да се отдалечи от мястото, преди сребристият мерцедес да се върне? Хенинг се насочва към стръмния склон между „Марквайен“ и „Фреденсборгвайен“, където река Акешелва сънливо се носи под моста, но изведнъж променя решението си и се запътва към магазина за алкохол. За първи път от много време това няма нищо общо с майка му.

Застава до прозореца на магазина, криейки се зад гърбовете на останалите клиенти. Прави се, че чете една листовка, но всъщност оглежда пътя. Вижда много мерцедеси, някои сребристи, но в нито един от тях не вижда двама мургави мъже.

След известно време излиза навън, поглежда наляво и надясно и потегля в посока към Института за информационни технологии „Вестердал“, крачейки доста бързо. Дишането му е по-учестено от обикновено. И твърде често гледа назад пред рамо.

Когато най-накрая оставя шумните улици зад гърба си и влиза в кампуса на института, дишането му се нормализира. Решава, че ако двамата от мерцедеса наистина го следят, значи не са особено добри в следеното, след като е успял да им се изплъзне толкова лесно. Разбира се, има и друга възможност: да са толкова добри, че той да не може да ги види. Нищо чудно да са намалили, просто за да го зяпат. Хенинг решава да забрави за случилото се. Наближава десет часа. Време е за разговора му с дипломния ръководител на Хенриете Хагерюп.