Томас Енгер
Мнима смърт (36)

34

Хайди тихо крачи нагоре-надолу, докато Хенинг мълчаливо отпива от кафето си. „Сигурно има важни срещи — мисли си той. Всеки път, когато седне, тя поглежда към него, но очите й бързо възвръщат коравия си професионализъм.“

Става осем часа, а Негово величество Рипсено кадифе още не ги е озарил с присъствието си. Сигурно е стоял до късно снощи. Може би е зает с нещо? Или вече е изпратил статията си? Хенинг решава да му се обади въпреки недружелюбния начин, по който е приключил последният им разговор. Понякога трябва да протегнеш ръка към някого, които ти има зъб и т.н. Хенинг знае, че това нему се отдава, но все пак решава да пробва.

Гюнешен вдига бързо, но гласът му звучи сънлив.

— Здрасти, Хенинг се обажда.

— Добро утро.

Хенинг не чува други хора при Гюнешен. Това е добре.

— Къде си — пита той, въпреки че не иска да знае.

— Вкъщи. Вече обсъдих това с Хайди.

— Не се обаждам за това.

— Така ли?

Гюнешен вече звучи нащрек, но в последвалото мълчание Хенинг добива усещането, че и двамата имат нещо за казване, но нито един не иска да го каже пръв.

Като двама пъпчиви тийнейджъри.

— Зает ли си? — пита най-накрая Хенинг. — Имаш ли някакви планове за днес?

Чува как Гюнешен сяда в леглото. Гласът му звучи далечен. Пали цигара и издишва дима право в слушалката.

— Говорих с Емил Хаген — казва той и вдишва дълбоко.

— Кой е той?

— Полицай, който участва в разследването. Изглежда ми малко зелен. Наостри уши, когато споменах електрошоковия пистолет.

Хенинг преглъща.

— Какво каза?

— Не искаше да коментира. Махмуд продължава да отрича, че е извършил нещо нередно, но не е казал нищо, с което да докаже невинността си, така че полицаите общо взето тъпчат на едно място. Няма алиби за вечерта на убийството. Вчера си говорил с единствения човек, който можеше да му предостави такова.

— Мислиш ли, че Тарик е бил убит заради това?

Пита инстинктивно. Но веднага след като изрича думите, Хенинг осъзнава, че въпросът му е доста добър.

— Не знам. Възможно е.

Хенинг кимва. Наистина е възможно. В такъв случай убиецът е някой, който няма нищо против Махмуд Мархони да остане в ареста. Но защо Мархони не казва нищо?

— А ти? На работа ли си?

Хенинг поглежда към Хайди.

— Да, в офиса съм.

— Нали щеше да си вземеш двудневна отпуска?

— Възнамерявах. — Хенинг не е в настроение да обсъжда умственото си здраве с Гюнешен, така че продължава: — Емил Хаген каза ли нещо за издирването на Ясер Шах?

— Ясер кой?

— Мъжът, който стреля по мен вчера. Намерих го в полицейските архиви.

— Попитах го докъде са стигнали с издирването на убиеца, но Хаген ми каза, че не знае. Не ми направи впечатление на особено умен човек. Имам предвид Хаген.

Хенинг кимва и се чуди дали издирването на Шах е било поверено на отдела за борба с организираната престъпност заради връзката му с ЛМО.

— Днес имам среща с дипломния ръководител на първата жертва. Не знам дали ще ми каже нещо полезно, но ще видим. После ще се опитам да говоря с други нейни приятели. Има нещо нередно в този институт.

— Звучи добре. Може би по-късно ще се видим — отвръща Гюнешен, като думите му звучат като въпрос.

Хенинг няма представа какво ще се случи след срещата му с Фолдвик, но въпреки това отговаря:

— Да, сигурно.

След това затваря. Добива странното усещане, че това е първият им цивилизован разговор. Или първият им разговор, който е продължил повече от две изречения.

— Не забравяй, че имаме общо събрание на колектива в два часа.

Гласът на Хайди е леден. Дори не поглежда към него.

— Общо събрание на колектива?

— Да. Стуре ще ни говори за общото състояние на вестника. В момента сме в затруднено финансово положение.

Не е ли винаги така?

— Казвам ти, защото чух, че по-късно днес имаш среща. Присъствието е задължително.

Хенинг си мисли: „Да, обзалагам се, че е задължително“, но не казва нищо на глас.

Стуре Скипсруд. Основател и главен редактор на „Новините 123“. Стуре и Хенинг са работили две години заедно в „Капитал“. Преимуществото да работиш за специализирано списание, който не излиза всеки ден, е това, че имаш време да разследваш всяка история в дълбочина. Да интервюираш няколко източника и да представиш по-балансирана картина. Добрите статии се раждат в такава атмосфера. Статии, които просто се нуждаят от малко повече време.

Стуре е страхотен разследващ журналист. В началото на деветдесетте той е награден с най-високото отличие в професията, наградата „СКУП“, за една разобличителна статия, довела до оставката на министъра на търговията. Наградата изстрелва кариерата му във висините и Стуре използва репутацията си, за да си издейства по-добър договор. След това започва работа за „Дагенс Норингслив“, написва две книги за двама финансови гении и се прехвърля за известно време в ТВ2, преди да основе „Новините 123“ в края на деветдесетте. Много хора тогава започват да се чудят защо човек, направил име като разследващ журналист, изведнъж иска да се занимава с пълната противоположност на тази професия.

Но Хенинг винаги е вярвал в най-простото обяснение — Стуре просто иска да предизвика реакция. Нещата не се случват достатъчно бързо за него. Иска резултати. Възможно най-скоро.

— Аз тръгвам — съобщава Хенинг. Иска да закуси преди срещата си с Ингве Фолдвик.

— Няма ли да дойдеш на сутрешната планьорка?

— Вече знаеш какво ще правя днес.

— Да, но…

— Ще се опитам да дойда на общото събрание.

— Трябва да дойдеш.

— Ще си спомня това, когато опрат пистолет в челото ми.

Ок, тази последна реплика е твърде мелодраматична, но действа. Хайди не казва нищо и го оставя да си тръгне. „1 на 1“ — мисли си Хенинг.