Томас Енгер
Мнима смърт (24)

22

„Проучване“ е хубава дума. А за някои хора е професия. Във всеки сериал има персонаж, който се занимава с това. Проучващ. А ако сериалът е за телевизионен канал или вестник, обикновено тези персонажи са повече от един.

Докато чака останалите си колеги да дойдат на работа, Хенинг прави проучвания. Това е важен процес — може би най-важната задача на един журналист, когато няма какво друго да прави. Трябва да ровиш, да ровиш и пак да ровиш. Жизненоважна информация за случая може да бъде открита в някой странен текст или архивен документ.

Хенинг си спомня един случай, върху който е работил преди години. Тогава още е бил неопитен и това е неговият десети или единадесети смъртен случай. Един свещеник на име Олав Йорстад изчезва в морето, близо до крайбрежието на Сьорланд. Всички знаят колко много Йорстад обича да лови риба, но той познава морето и никога не би излязъл с лодка в лошо време.

След време намират лодката му обърната. Самият Йорстад така и не е открит и всичко сочи към трагичен нещастен случай. Течението най-вероятно е отнесло тялото му в открито море.

Хенинг отразява случая за „Афтенпостен“ и написва стандартна статия, което означава интервюта с членове на семейството, съседи, приятели и богомолци. След като обсъжда статията с редактора си, Хенинг решава да продължи да рови, защото долавя нещо нередно в картината, която всички обрисуват по отношение на Йорстад. В очите на своите богомолци Йорстад е прекрасен свещеник, отличен духовен деец и талантлив оратор; някои дори твърдят, че ги е изцерил, но Хенинг решава да не включва това в статиите си. Подозира, че някои от тези хора просто искат да видят името си във вестника.

Въпреки всички тези хвалби хората рядко споменават ролята на Йорстад като хормайстор и диригент. Всяка църква има хор и всеки свещеник трябва да бъде отличен хорист. Йорстад е бил мъж, който обича дисциплината и това прави хора му добър. Няколко дни след изчезването му и след като пресата е загубила интерес, Хенинг разговаря със сина на Йорстад, Лукас. Обсъждат хора и Хенинг го пита дали е бил член. Лукас му отговаря, че не е бил.

Няколко седмици по-късно Хенинг се опитва да се свърже с член на хора — жена на име Сузане Опсет, която според полицията е един от последните хора, видели свещеника жив. Хенинг я проучва и открива няколко изрезки от вестници, където се споменава нейното име. След това я забелязва на една снимка от началото на 90-те, преди интернет. Пее в хора, а Йорстад дирижираше. Това, което Хенинг отначало не вижда в снимката, но после забелязва, е Лукас, който пее в хора на задния ред.

Лукас го е излъгал, когато му е казал, че никога не е пял в хора. Защо го е излъгал за нещо толкова прозаично? Отговорът е очевиден. Има нещо, свързано с хора, което Лукас не иска Хенинг да разбере.

Така че той започва да рови. Интервюира останалите членове на хора и не след дълго открива, че Лукас е напуснал хора, за да се противопостави на баща си и да го унижи публично. Хорът не е единственото място, където Йорстад е налагал желязна дисциплина. Строгостта му е намирала израз в стотици правила и изисквания, рецитиране на Библията и никакви явни прояви на бащина обич. Освен това Йорстад е сложил край на взаимоотношенията между сина му и едно момиче на негова възраст — Агнес. Йорстад не я одобрявал и не е искал Лукас да си губи времето с нея.

Една вечер, когато баща му го завежда на риболов, Лукас най-накрая освобождава събиралия се през годините гняв. Удря баща си с греблото по главата и го изпраща извън борда. След това преобръща лодката и доплува до брега.

Бил е издръжлив плувец и не се страхувал да посрещне последствията от действията си. Бил е готов да направи всичко, само и само да се освободи от потисничеството на баща си. Но Лукас изважда късмет, защото тялото на баща му така и не е открито.

Хенинг влиза в сътрудничество с местния полицейски участък и публикува статия за случая в деня на арестуването на Лукас. Не е проверявал, но доколкото сега знае, той все още излежава присъдата си. И всичко това заради една-единствена снимка в местния вестник, отпечатана преди много, много години.

Проучване. Дори най-малката прашинка може да събори кулата от карти.

Хенинг обича да прави проучвания и да открива информация за различни хора. Особено ако тези хора са интересни или са направили нещо интересно. Мрежата е най-доброто място за правене на проучвания. Отначало Хенинг не харесва мрежата. Всъщност направо я мрази, но сега не може да си представи живота без нея. Щом караш „Мерцедес“, какъв е смисълът да си купуваш колело?

Проучването, което прави в момента, не му дава никакви идеи относно това как да прекара остатъка от деня си. Когато Хайди Шус и Ивер Гюнешен влизат заедно, той още не си е съставил план за действие. Хенинг не може да чуе за какво си говорят, но ушите му веднага се наострят. Гюнешен се усмихва и изглежда доволен от нещо. „Най-вероятно от себе си“ — мисли си Хенинг. Но Хайди е сериозна, както обикновено. Поведението й винаги излъчва едно и също послание към колегите й: „Да запрятаме ръкави и да се захващаме за работа“.

Хайди рядко се усмихва, защото смята това за слабост. Когато е започнала работа за „Нетависен“, тя често излиза с останалите от отдела на по бира. Може да бъде приказлива и общителна, но никога не се напива. Днес Хенинг просто не може да си представи Хайди в бар. Сега тя е Шефът.

А шефовете винаги контролират нещата. Ако е изморена, никога няма да го покаже. Потиска смеха си, ако някой се пошегува. Да се отдаде на чувството си за хумор по време на работа би било недопустимо, защото ще навреди на концентрацията й.

Хайди поглежда към Хенинг, докато разговаря с Гюнешен. Развълнувана е от нещо и жестикулира разпалено. Гюнешен кима. Хенинг забелязва, че изражението му се променя, когато вижда, че вече е седнал зад бюрото си. Сякаш по самоувереното му, арогантно и самодоволно лице избиват тийнейджърски пъпки и то се подмладява с петнадесет години.

— Рано си дошъл — отбелязва Гюнешен и поглежда към него.

Хенинг кимва, но не отговаря и хвърля поглед към Хайди. Тя сяда, без да каже нищо.

— Как мина вчера? — пита Гюнешен. Хенинг го поглежда.

„Идиот — мисли си той. — Защо не си прочел статията ми?“

— Добре.

— Хората бяха ли словоохотливи?

Гюнешен сяда и включва компютъра си.

— Горе-долу.

Гюнешен се усмихва накриво и поглежда към Хайди. Хенинг знае, че тя ги слуша, дори и да се преструва, че не го прави. Той отново се обръща към монитора.

Вълни. Солени вълни.

Ох, колко забавно!

Малко по-късно Хайди включва шефския си глас и заявява, че е време за планьорка. Нито Гюнешен, нито Хенинг й отговарят, но въпреки това стават и тръгват след нея. Гюнешен прережда опашката и чака двадесет и девет секунди, за да си вземе чаша прясно кафе. Това означава, че Хенинг остава насаме с Шефа. Той се подготвя за ново хокане, но Хайди казва:

— Статията е добра, Хенинг.

Той вече знае това. Но не знае, че Хайди има достатъчно кураж, за да го признае. Иска му се да й отвърне, че следващия път ще бъде по-бърз, но не го прави. Нищо чудно тя да е като един от онези Смъртожадни от книгите за Хари Потър. Може би утре ще бъде напълно различна или се променя само ако луната е пълна? Последният път, когато е бил на планьорката с Хайди, той е оценявал нейните статии, за бога. Не обратното. Представете си Кристиано Роналдо, който учи осемгодишно момче да играе футбол, и няколко години по-късно същото момче го потупва по гърба за добро извеждащо подаване.

Е, това не е най-добрата метафора, но все пак. Хенинг е сигурен, че Хайди може да прочете мислите му, но Гюнешен го спасява, влизайки в съвещателната зала.

— Само ние тримата? — пита той.

— Да.

— Ами Йорген и Рита?

— Днес Йорген е дежурен, а Рита ще работи нощна смяна.

Гюнешен кимва. Хайди сяда в единия край на масата и изважда лист хартия. Преглежда днешните статии. Съвсем набързо. Хенинг знае, че тя изобщо няма нужда да го прави, защото екипът, който отговаря за пускането на новинарските статии, може да се справи с повечето проблеми. Мотивът на Хайди е друг: тя иска да им покаже, че е Шефът. Иска да разберат, че ръководи отдела.

Най-накрая стигат до същината на въпроса:

— Къде сме по отношение на убийството с камъни? Днес ще пускаме ли нещо?

Хенинг поглежда към Гюнешен. Той му връща със същото. Хенинг отново е в ролята на новобранец, така че прави път на звездата. Гюнешен сръбва малко от кафето си и се обляга напред.

— Полицаите са почти сигурни, че извършителят е Мархони. Имам надежден източник в участъка, който може да ми предостави информация за разпита.

Хайди кимва и си записва нещо на листа.

— Нещо друго?

— В момента не. Ще се свържа с източника и ще чакам развития.

Хайди отново кимва. След това поглежда към Хенинг.

— Хенинг, какво имаш за мен днес?

Тя е приготвила химикалката. Хенинг не е свикнал да докладва на началник и се колебае няколко секунди, преди да прочисти гърлото си и да отвърне:

— Още не съм сигурен.

Хайди понечва да си запише нещо, но спира.

— Още не си сигурен?

— Не. Имам няколко идеи, но не знам дали ще доведат до нещо.

Истината е, че не знае дали ще успее да открие хората, с които иска да разговаря, и дали те ще му кажат нещо полезно. Не иска да обещава нещо, което впоследствие да се окаже, че не може да изпълни. По-добре да не казва нищо.

— Какви идеи, Хенинг? — пита тя. Чува съмнението в гласа й. И забелязва как двамата с Гюнешен бързо се споглеждат.

— Искам да разговарям с няколко човека от института на Хагерюп — ако днес отидат на лекции.

— Вече пуснахме статия за опечалените приятели.

— Това е нещо друго.

— Какво по-точно?

Той отново се колебае. Иска да й каже за очите на Анете и за това, че теорията за наказанията „худуд“ не му звучи смислено, но още не е сигурен, че може да се довери на Хайди или на Гюнешен. Още не. Знае, че са негови колеги и трябва да работи с тях, но първо трябва да спечелят доверието му. Това няма нищо общо с професионалното съперничество или неговото его.

— Струва ми се, че изпускаме нещо важно по отношение на живота и обкръжението на Хагерюп. Нещо, което променя историята — казва накрая той. — Надявам се приятелите й от института да ми помогнат да разбера що за човек е била и защо някой я е зашеметил с електрошоково оръжие и е хвърлял камъни по нея, докато е умряла.

Доволен е от отговора си, докато не осъзнава какво е казал току-що.

— Електрошоково оръжие?

Гюнешен го поглежда. Хенинг се проклина.

— А?

Жалък опит да спечели време.

— Не си спомням някой да е споменавал електрошоково оръжие.

Хенинг не казва нищо. Чувства как двата чифта очи го пронизват като карфици. Бузите му почервеняват.

— Кой ти каза това, Хенинг? — пита Хайди.

— Стори ми се, че някой спомена, че е било използвано електрошоково оръжие — казва той и веднага осъзнава колко неправдоподобно звучи обяснението му. Разбира по израженията им, че не му вярват. Но не казват нищо. Просто го зяпат.

„Солените вълни няма да ти помогнат сега, Хенинг“ — мисли си той. Чува собственото си тежко дишане. След това казва:

— Свършихме ли тук?

Става и се запътва към вратата, без да поглежда към тях. Очаква Хайди да му нареди да се върне. Хенинг лабрадорът. Ела тук! Седни! Но той грабва дръжката, натиска я надолу, бута вратата и излиза.

Тишината, която оставя зад гърба си, е като самолетна катастрофа в главата му. Може само да си представи какво си казват Гюнешен и Хайди в негово отсъствие. Не че това има значение.

Просто е благодарен, че вече не е там.