Томас Енгер
Мнима смърт (2)

Пролог

Мнима смърт (анабиоза): Състояние, в което жизнените функции са силно отслабени и пациентът изглежда мъртъв. Състоянието е рядко и ако пациентът не получи медицинска помощ (изкуствено дишане, загряване на тялото, стимулиране на сърдечната дейност), настъпва смърт.

Септември 2007 г.

Мисли си, че е тъмно, но не е сигурен. Не може да отвори очите си. Може би земята под него е студена. Или може би мокра.

Смята, че вали, но не е сигурен. Нещо докосва лицето му. Ранен сняг. Първият сняг.

Юнас обича снега.

Юнас.

Сбръчкани моркови, забити в главите на снежни човеци, буци пръст и трева. Не, не сега. Това не може да е снежен човек, нали? Нали?

Опитва се да повдигне дясната си ръка, но тя не помръдва. Ръце. Още ли има ръце? Палецът му помръдва.

Или поне така си мисли.

Кожата му е хрупкава и разпадаща се на тънки люспи. Пламъци навсякъде. Толкова горещо. Лицето му се плъзга надолу като масло върху нагорещен тиган.

Юнас обича палачинки.

Юнас.

Земята се тресе. Гласове. Тишина. Прекрасна тишина. Закриляй ме, моля те! Ти, който ме наблюдаваш!

Всичко ще се оправи. Не се бой. Ще се погрижа за теб.

Смехът заглъхва. Остава без дъх. Стисни здраво ръката ми.

Но къде си?

Там. Ето те. И двамата сме тук. Аз и ти.

Юнас се радва, че има „аз и ти“.

Юнас.

Хоризонти. Проливен дъжд върху безкрайна синя повърхност. Цопване нарушава гладкостта, кордата и стръвта потъват.

Студено дърво под краката му. Очите му продължават да бъдат затворени.

Всичко ще се оправи. Не се бой. Ще се погрижа за теб.

Усеща балкона под краката си. Стъпил е здраво.

Така смята.

Празни ръце. Къде си? Превърти назад, ако обичаш — моля те, превърти!

Стена от мрак. Всичко е мрак. След това чува сирени.

Успява да отвори едното око. Не е сняг. Нито дъжд. Има само мрак.

Никога преди не е виждал такъв мрак. Никога не го е виждал, както и нещата спотаени в него.

Но сега ги вижда.

Юнас се страхува от мрака.

Той обича Юнас.

Юнас.