Томас Енгер
Мнима смърт (73)

71

Вече няма и помен от приятното чувство, на което се е наслаждавал само допреди няколко часа. Въодушевен, доволен от себе си и щастлив от това, че е открил нов източник и че е направил услуга на Ивер Гюнешен.

Сега има чувството, че краката му са от олово.

Достига блока си, чудейки се дали Анете е излъгала Стефан, че и тя ще се самоубие. Затова ли той се е сгушил до стената? Защото тя е лежала до него на тясното легло?

Но защо?

Отново се сеща за Туре Бенджаминсен, според когото Анете е лесбийка, въпреки че е имала връзки с мъже. „Може би наистина е толкова просто“ — мисли си Хенинг. Хенриете е флиртувала с Анете и тя е повярвала, че Хенриете наистина я обича. Но после Хенриете я е отблъснала. Анете сигурно е била зарязвана и преди, както повечето хора, но никога не е била отблъсквана. Не и от човек, когото е обичала. И за първи път е изпитала тази болка. Тънката, опасна линия, разделяща любовта от омразата.

„Умна жена“ — мисли си той, спомняйки си какво е казала в палатката: „Нейният сценарий правеше нещата очевидни.“ Това го кара да се запита дали и самият сценарий не е бил по идея на Анете. Може би именно тя е настояла да бъде включена сюжетната линия със семейство Гордер, за да може после всички да си помислят, че Ингве Фолдвик е имал връзка с Хенриете. От Фолдвик знае, че сценарият е бил написан от Хенриете, но несъмнено и Анете е участвала в процеса.

„Но кога е започнало всичко това? — чуди се той. — Кога е съставила своя план?“

Спомня си това, което му е казала за срещата си със Стефан, след като той спечелил онова състезание. Може би е задвижила плана си още през онази вечер? Предлагайки му да режисира филм по неговия сценарий, за да се сближи с него, за да го манипулира? Обещавайки му да реализира неговата най-съкровена мечта. И всичко в киноиндустрията отнема време. Има срещи, на които се уточняват други срещи, посветени на уреждането на още срещи. Сигурно й е било лесно да накара Стефан да играе по свирката й, а нали и без това е възнамерявала да го убие преди излизането на филма?

Какво ли му е казала? Какви ли думи е използвала, за да провокира яростта му? Дали му е казала, че жени като Хенриете превръщат мъжете в изнасилвани, които разбиват семейства? Сигурно й е било много лесно да разпали гнева на Стефан с подобна логика, след това, което е преживяла майка му. Колкото повече Хенинг разсъждава върху това, толкова повече се убеждава, че Анете е манипулирала Стефан през цялото време. Като един истински режисьор.

Освен това е сигурен, че именно Анете е опитала да инкриминира Махмуд Мархони, изпращайки му есемеси от телефона на Хенриете, точно както в сценария. Намеците за изневяра и снимката в имейла на Хенриете са щели да бъдат трудни за обясняване. И никой не би имал проблем с това да повярва, че Хенриете му е изневерявала. Все пак тя е флиртувала с всички. Момичето, което всички желаят. Включително и Анете.

Хенинг вижда бледото лице на Стефан, лежащ в леглото си, притиснат в стената. Дали Анете му е обещала да го последва? Дали са се заклели, че ще умрат заедно? Как е успяла да го измами? Може би Стефан не е забелязал, че нейните хапчета са различни? Защо…

Чакай малко. На Хенинг му хрумва нещо. И в мига, в който мисълта се появява в главата му, той сякаш се подмладява с десет години. Бързо отключва вратата на входа. Не обръща внимание на пощата, а веднага тръгва нагоре по стълбите, пренебрегвайки болката, която пронизва хълбоците и краката му. Отваря вратата на апартамента и оставя лаптопа на кухненската маса. Възможно най-бързо се покатерва на стълбата и сменя батериите, след което сваля якето си и отваря едно от чекмеджетата на шкафа в коридора. Там е пълно с касови бележки, менюта на ресторанти, свещи, кутийки от кибрит и визитки, но той търси нещо друго. Напипва бутилка ром „Бакарди“. Ужас. Още няколко менюта и най-накрая открива нещото, което търси, под една програма за хокей, която незнайно защо още не е изхвърлил. Прочита името на доктор Хелге Бруунсгорд на бялата, релефна картичка.

Изважда мобилния си телефон и вижда, че батерията е пред изтощаване, но решава, че ще му стигне за едно обаждане.

Телефонът звъни дълго време, преди доктор Хелге да вдигне. Дишането на Хенинг се учестява в мига, в който чува пълния с оптимизъм и ентусиазъм глас на доктора.

— Това ти ли си, Хенинг?

— Здрасти, Хелге.

— Как си? Какво е чувството отново да си на работа?

— Ами… добре съм. Слушай. Не ти звъня толкова късно в петък вечер, за да обсъждаме моите проблеми. Имам нужда от помощта ти. Професионалната ти помощ за една статия, над която работя. Ще ми отделиш ли няколко минути? Предполагам, че си на път за вкъщи?

— Да, но няма нищо, Хенинг. В момента съм в ужасно задръстване заради някаква катастрофа, така че казвай. Какво искаш да знаеш?

Хенинг се опитва да подреди мислите си.

— Това, което ще те попитам, може да ти прозвучи странно. Но ти обещавам, че не става дума за мен, така че не се притеснявай.

— Какво има, Хенинг? Какво има?

Хенинг не долавя внезапната загриженост в гласа на доктор Хелге. Той вдишва дълбоко.

И задава въпроса си.

 

 

Компютърът се зарежда с неохота и както обикновено, изключително бавно. Хенинг крачи неспокойно из дневната, докато чака всички предварително инсталирани програми да се заредят, въпреки че не възнамерява да ги използва. Когато сяда и кликва на FireCracker 2.0, часовникът в горния десен ъгъл на екрана вече показва 21:01. Отново на програмата й трябва цяла вечност, за да се зареди и тръгне. 6tiermes7 е онлайн и Хенинг кликва върху името. Изскача прозорче.

МакаПака: Танц.

Търпеливо чака отговора. Дори 6tiermes7 не може да бъде пред клавиатурата през цялото време.

6tiermes7: На смъртта. Не трябва ли да празнуваш?

МакаПака: Вече го направих. Не беше особено забавно.

6tiermes7: Предпочиташ да си чатиш с мен. Напълно разбираемо.

МакаПака: Чудя се нещо.

6tiermes7: Шегуваш се. Сега?

МакаПака: Повече от всякога.

6tiermes7: Звучи сериозно. Какво има?

МакаПака: Един от есемесите, изпратен на Хенриете Хагерюп в деня на смъртта й, е дошъл от Мозамбик. Знаеш ли къде в Мозамбик?

6tiermes7: Един момент, чакай да проверя.

Хенинг свива и разпуска пръстите си над клавиатурата. Минават няколко минути. 6tiermes7 се връща.

6tiermes7: Място, наречено Инхамбане.

Още едно голямо парче от пъзела си идва на мястото. Сякаш бездънната пропаст, която го тормозеше през целия ден, изведнъж се затваря с трясък.

МакаПака: Случаят не е приключен.

6tiermes7: Какво?

МакаПака: Стефан Фолдвик не се е самоубил. Анете Скопум го е убила.

6tiermes7: Какво те кара да мислиш така?

МакаПака: Много неща. Твърде много неизяснени подробности. Имам нужда от няколко услуги.

6tiermes7: ?

МакаПака: Пробите, които сте взели от стаята на Стефан — предполагам, че вече се считат за маловажни?

6tiermes7: Да.

МакаПака: Това не бива да се случва.

6tiermes 7: Защо смяташ, че мога да променя това?

МакаПака: Знам. Просто ти казвам какво трябва да стане, за да разрешим случая.

6tiermes7: Щом тези проби могат да разрешат случая, защо трябва да бързаме?

МакаПака: Защото Анете може да избяга. Всеки момент започва лятната ваканция. Господ знае накъде ще отпраши този път. Вече е била на най-затънтените и отдалечени места на света. Докато обработите уликите, доказващи вината й, тя вече ще е заминала.

6tiermes7: Разбирам проблема, но не мога да направя много по въпроса. Трябва да се обърнеш към Йерстад или направо към Ньоклеби. Трябва да се опиташ да ги убедиш. Винаги мога да ти помогна след това.

МакаПака: Ок, ясно. Но има две други неща, за които съм сигурен, че можеш да ми помогнеш.

6tiermes7: Кои са те?

Хенинг си поема дълбоко дъх и започва да пише. Това изобщо не успокоява препускащия звяр в гръдния му кош.