Томас Енгер
Мнима смърт (68)

66

Бругелан пристига бързо, заедно с екип от униформени полицаи. Хенинг разпознава Ела Санлан. Очаква да види и високата фигура на главния следовател Йерстад, почесващ мустака си, но той не е тук. Заместник-комисар Ньоклеби също я няма.

Полицаите се заемат с палатката и това, което е в нея. Санлан отвежда Ингвилд настрани. Трима полицаи започват да изравят Ингве Фолдвик. Двама санитари се заемат с Анете. Бругелан се приближава до Хенинг с вдигнати вежди.

— Признавам, че имаш добри инстинкти, Юл — казва той и слага ръка на рамото му. Хенинг не е свикнал да му правят комплименти, а и не обича да го хвалят, но промърморел едно тихо „благодаря“. Осъзнава, че дрехите му са залепнали за тялото и ги отлепя.

— Сега недей пак да изчезваш — усмихва се Бругелан. — Трябва да вземем показанията ти и този път няма да стане по телефона.

— Ще чакам отвън — отговаря Хенинг.

Когато излиза, вижда, че е спряло да вали. Вятърът е леден. Едва сега осъзнава, че бузите му горят, но се наслаждава на милувките на студения бриз по мокрото си, горещо лице. „Ще настина — мисли си той. — Мокър съм до кости. Но какво от това? Все едно има някакво значение.“

Хенинг изважда телефона си и набира Ирер Гюнешен. Той вдига веднага.

— Здравей, Ивер, аз съм — казва Хенинг.

— Здрасти.

„Гюнешен още не знае“ — мисли си Хенинг.

— На работа ли си?

— Да.

— Пред компютъра ли си?

— Аха.

— Имам сензационна новина за теб.

Тишина.

— Сензационна новина?

— Да. Сензационна новина. Искаш ли я или не? Ако не я искаш, ще се обадя на някой друг.

Хенинг чува как Гюнешен пръска слюнки от бързане да му отговори.

— Не, имам предвид да, да. Разбира се, че я искам. Къде, по дяволите, си ти? Какво се е случило?

Хенинг си поема дълбоко дъх и дробовете му се изпълват с леден северен вятър. Прекрасно.

— Това са моите условия. Можеш да задаваш въпроси, но не можеш да ме питаш защо искам статията да е написана по този начин. Ясно ли е?

— Хенинг, аз…

— Ясно ли е?

— Господи, Хенинг. Да, ясно е.

Хенинг се усмихва. Позволено му е да се позабавлява малко за сметка на Гюнешен.

— Ок, приготви се — казва той.

И започва със заглавието.

Хенинг се разхожда напред-назад, докато говори с Гюнешен. Наднича към Ингвилд и Ингве, докато Бругелан и неговите ченгета провеждат предварителните разпити пред палатката. Ингвилд и Ингве са се завили с одеяла и дори не поглеждат към полицаите, които взимат показанията им.

Не поглеждат към никого.

Минава два часа, когато Бругелан му махва да се приближи. Движението около парка вече е натоварено. Пристигнали са вестникарски и новинарски микробуси и се е събрала тълпа от зяпачи, които се чудят какво се е случило в палатката този път. Хенинг не ги вини. Той също би могъл да е любопитен в тази ситуация. „И ще се шокират още повече, когато прочетат «Новините 123» по-късно днес, ако Гюнешен има достатъчно мозък, за да подреди както трябва фактите и да не обърка хронологията.“

— Ок, да поговорим — казва Бругелан. Хенинг тръгва след него и двамата се отдалечават от тълпата.

— Какво мислиш за всичко това? — пита го Бругелан.

— Какво имаш предвид?

— Що за свят е това?

— Не знам — отговаря Хенинг.

— Аз също. Господи боже — възкликва Бругелан и клати глава. — Можеш ли да си представиш какво бъдеще ги чака тези двамата?

— Не.

— Аз също.

— Как е Анете?

— Ще се възстанови напълно.

— Ще трябва ли да ходи в болница?

— Не.

Продължават да вървят. Облаците препускат по небето. Става все по-студено. Дрехите му вече не са залепнали за тялото.

— Открихте ли от какво е умрял Стефан? — пита Хенинг. Насочват се обратно към палатката. Бругелан клати глава.

— Твърде рано е да се каже, но по всичко изглежда, смъртта е била причинена от свръхдоза хапчета, смесени с алкохол.

— Значи смъртта му вече не е подозрителна?

— Струва ми се, че не.

— Това означава ли, че не сте поръчали да направят всички възможни тестове?

— Това не е мое решение, но да. Предполагам, че ще се нареди на опашката.

— Мм.

Хенинг се оглежда. Оператор от ТВ2 вдига камерата на рамото си. Репортер преглежда бележките си, след което репетира това, което след малко ще каже пред камерата.

— Не е ли малко странно, че Стефан беше гол? — отбелязва Хенинг, когато репортерът свършва. Бругелан се обръща към него.

— А?

— Според теб защо Стефан беше гол?

— Не съм напълно сигурен. Разбирал е от символизъм. Може би така е искал да каже, че кръгът се затваря.

— Роден гол, умрял гол, така ли?

— Да.

„Логична интерпретация“ — мисли си Хенинг.

— Но от къде Стефан е знаел, че Хенриете ще бъде в палатката в нощта на убийството? Имало ли е регистрирани обаждания помежду им?

— Не си спомням. Струва ми се, че не.

— Тогава как е разбрал?

Бругелан се замисля:

— Може би са имали устна договорка?

— За какво? Стефан не е участвал в снимките на филма на Хенриете.

— Да, знам. Нямам представа. Както и да е — някак си е научил. Едва ли някога ще разберем как.

Хенинг бавно кимва. Въпросът не му дава покой. Не обича, когато някое парче от пъзела липсва. Не може да откъсне поглед от зеещата дупка.

— Какво завръщане, а? — казва Бругелан, докато вървят.

— Какво имаш предвид?

— Този случай. Точно като за теб. Обичаш да работиш сам, нали?

Хенинг поглежда Бругелан, чудейки се каква е причината за тази рязка смяна на тона.

— Какво намекваш?

— Йерстад ми каза за проститутките от Нигерия — обявява Бругелан. Вече не се усмихва. — Разказа ми за статията, която си написал и за интервюто ти с убиеца.

Хенинг кимва и се усмихва. Господи, Йерстад!

— Цялата история ли ти разказа?

Чака реакцията на Бругелан, но такава няма.

— Каза ли ти, че интервюирах убиеца и написах статията за него при едно условие?

— И какво е било това условие?

— Да спре да убива проститутки или когото и да било. Лудост е да се мисли, че полицията може да ликвидира проституцията в Осло. Все едно да кажеш на децата, че трябва да спрат да ядат сладко. Неслучайно това е най-древната професия. Йерстад каза ли ти колко жени уби той след моето интервю?

Бругелан не отговаря.

— Точно така. И нямаше как да го предам на полицията, защото не сме се срещали. Говорихме по телефона, два пъти. И двата пъти той ми позвъни. Не се опитах да разбера от къде звъни, защото знаех, че ще е загуба на време. Освен това два месеца по-късно го арестуваха за нещо друго.

Хенинг си представя Арилд Йерстад, спомня си няколко от караниците им, както и явната антипатия и презрението, изписани в очите му. „Може да съм предубеден — мисли си той, — но съм ангел в сравнение с Йерстад.“

— Ок, аз…

— Забрави.

— Но аз…

— Йерстад не обича журналистите, Бярне, а аз съм най-омразният му човек. Просто така стоят нещата.

— Разбирам, но…

— Майната му. Не е важно.

Бругелан го поглежда, след което кимва мълчаливо.