Томас Енгер
Мнима смърт (63)

61

Бярне Бругелан крачи неспокойно из кабинета си. Преди малко на екрана на компютъра му е изскочило изнуреното лице на съдебния лекар Ан-Мари Сара, за да му докладва за най-новите открития, свързани с лаптопа на Мархони. „Сега разпитът ще бъде още по-интересен. Но точно в този момент не искам да съм тук — мисли си Бругелан. — Какво, по дяволите, става с Ингве и Ингвилд Фолдвик? Защо никой не може да ги открие?“

Бругелан клати глава. Санлан чука на вратата му и пита дали е готов. „Готов съм — мисли си той. — Никога не съм бил по-готов през живота си.“

Както обикновено, Ларш Индрехауг е възмутен от името на клиента си, когато Санлан и Бругелан ги канят в стаята за разпити и се заемат с формалностите.

— И така, каква е днешната тема? — пита саркастично Индрехауг, когато Бругелан свършва. — Любимият цвят на клиента ми? Любимата му кола?

Адвокатът кимва на Мархони. Бругелан се усмихва. Вече не чувства никаква умора, а думите на гнусния Индрехауг карат кръвта му да закипи. Плъзга лист хартия по масата и го оставя по средата между тях, за да могат и двамата да го прочетат. Мархони се навежда и поглежда към листа, но веднага извръща поглед. Поклаща глава. Бругелан забелязва жеста.

— Какво е това? — пита Индрехауг.

— Не е ли очевидно? — отговаря Бругелан. — Но може би искате да ни обясните, господин Мархони?

Мархони не реагира по никакъв начин.

— Добре тогава, ще го направя вместо вас — казва Бругелан, обръщайки се към Индрехауг. — Вярвате или не, клиентът ви има силно развито чувство за ред. Иска всяко нещо да е на мястото си. Може би сте бил в апартамента му? Чист и подреден. Документът пред вас е принтирана таблица „Excel“, която открихме в лаптопа на клиента ви — този, който се опита да изгори. Може би разбирате защо?

Индрехауг внимателно разглежда документа. Вижда имена, телефонни номера и имейл адреси.

— Една бърза проверка ще ви разкрие, че това са много лоши хора. Наистина лоши. Мъже, които наводняват улиците ни с дрогата, с която се друсат децата ни и която ги превръща в лоши хора.

Индрехауг бута документа обратно към Бругелан и изсумтява.

— Това не доказва нищо. Клиентът ми може да има редица легитимни причини да държи тази информация в компютъра си. Това, че си посетил страницата на „Рема 1000“ не означава, че пазаруваш там. Имената, които сте открили в компютъра на клиента ми, със сигурност не доказват, че той е убил някого.

— Да, прав сте за това — отговаря Бругелан и се усмихва. — Но как ще обясните това?

Плъзга друг лист към Индрехауг и Мархони.

— Тази снимка също бе открита в компютъра на клиента ви. Всъщност открихме няколко интересни снимки.

Индрехауг дръпва листа към себе си. Мархони не поглежда към снимката, на която е в компанията на мъж с кожено яке. На гърба на якето има емблема от пламъци. Лицето на мъжа се вижда ясно.

— Това е клиентът ви, в компанията на мъж на име Абдул Себрани. Ако проверите списъка, който ви показахме, ще видите, че името му фигурира там. Снимката е направена по време на доставка на кокаин от ЛМО, „Лошите момчета на огъня“, на клиента ви рано тази пролет. Направена е във „Випетанген“. Виждате ли водата на заден фон?

Индрехауг изучава снимката. Образът е ясен, тъй като снимката е била направена с телеобектив от голямо разстояние.

— Помните ли къде е трябвало да занесете наркотиците, господин Мархони? — пита Бругелан.

Никакъв отговор.

— Имаме още такива снимки. Предполагам, че вашият клиент е искал да се застрахова, в случай че бизнес партньорите му решат да се отърват от него. Или вече са започнали да ви заплашват, господин Мархони?

Мархони не обръща внимание на въпроса.

— Клиентът ви е бил дребна риба. Но когато приятелката му беше отрита мъртва и ние почукахме на вратата му, той е осъзнал, че лаптопът му може да го инкриминира. Както и ЛМО. Затова се опитахте да го изгорите, нали? За да унищожите доказателствата.

Бругелан първо поглежда към Мархони, а после към Индрехауг. Адвокатът не му обръща внимание, а вместо това се навежда към клиента си. Прошепва му нещо.

„Право в десетката“ — мисли си Бругелан. Поглежда Санлан, надявайки се, че тя споделя мнението му, но както винаги изражението й е трудно за разчитане.

— Брат ви беше фотограф, нали? — пита тя. Мархони се обръща към нея, но не отговаря.

— Той е направил снимките, нали? Той ги е качил на лаптопа ви.

Мархони продължава да мълчи, но няма нужда да казва каквото и да било.

— Къде са другите ви роднини, Махмуд?

Мархони гледа Санлан право в очите, но изведнъж свежда поглед и прошепва:

— Пакистан.

— Какво ще се случи с тях?

— Какво имате предвид?

— Кой ще им изпраща пари сега?

Мархони отново свежда глава.

— Знаем, че всеки месец сте им изпращали големи суми. Баща ви има тежко заболяване на мозъка. Парите са за лечението му. Сумите варират, но смятам, че това се дължи на валутния курс. Вие живеете с това, което изкарвате от таксито, а парите, които ви плащат, за да пренасяте наркотици и да карате членове на бандата из Осло, изпращате в Пакистан. Така стоят нещата, нали?

Мархони не отговаря.

— Искате ли да промените показанията си, Махмуд? — вмъква Бругелан. — Искате ли отново да ви питам дали познавате Захирулах Хасан Минтроза? Или Ясер Шах?

Мархони мълчи. Бругелан го чака да се пропука.

— Ще ги убият — прошепва Мархони след дълга пауза.

— Кои са те, Махмуд?

— Хасан и неговите хора.

— Кого ще убият?

— Семейството ми. Ако ги предам. Исках да се откажа, от много време търся начин да се измъкна, но те започнаха да ме заплашват.

— И в отговор сте решил да снимате сделките?

Мархони кимва.

— И те са разбрали?

Кимва два пъти.

— Отговорете на въпроса.

— Да.

— Значи убийството на брат ви е било послание? Дръж устата си затворена или ще избием всичките ти роднини?

Той кимва три пъти.

— Отговорете на въпроса, ако обичате.

— Да.

— От кога сте в играта, господин Мархони? Кога започнахте?

Той въздъхва.

— Малко след като взех лиценза си за такси. Започнах да карам за Омар, тъй като вече се познавахме и след време той ме попита дали искам да припечелвам допълнителни пари. Казах, че искам, защото баща ми беше болен и отначало трябваше само да карам и да правя доставки. Но след това започнаха да искат повече неща. Накрая се опитах да напусна.

— Но сте знаел твърде много и не са могли да рискуват, нали?

— Да.

Бругелан поглежда Индрехауг, който прокарва пръсти през косата си. Опитва се да я махне от очите си, но тя все влиза в тях.

— Какво искате? — пита адвокатът.

— Какво искаме? Искаме голямата риба. Искаме да знаем кой снабдява бандата с наркотици и как те влизат в страната. И това е само началото. Сигурен съм, че можете да си представите останалото.

Индрехауг кимва.

— Смятате, че клиентът ми ще свидетелства срещу ЛМО?

— Разбира се.

— Въпреки заплахите срещу семейството му в Пакистан?

Бругелан поглежда адвоката и въздъхва. След това се обръща към Мархони.

— Знаем, че не сте убил Хенриете Хагерюп.

Мархони вдига глава и поглежда Бругелан.

— Има голяма вероятност съвсем скоро да ви освободим, но само ако ни съдействате.

Мархони изглежда заинтригуван. Обръща се към Индрехауг, който поглежда Бругелан.

— Предлагате сделка на клиента ми?

Бругелан поглежда към Санлан, усмихва се и отново връща поглед към Индрехауг.

— Можете да се обзаложите, че ще го направим.