Томас Енгер
Мнима смърт (61)

59

Ивер Гюнешен изглежда дори по-уморен, отколкото Хенинг се чувства. Надява се, че недоспиването му се дължи на яростна кавга с Нора. Гюнешен се насочва към новинарския отдел и му казва „здрасти“. Дъхът му смърди на чесън и алкохол. Оставя чашата си с кафе на масата.

— Прибрал си се късно снощи, а? — пита Хенинг.

— По-късно, отколкото трябваше — отговаря Гюнешен, навежда се и включва компютъра си. След това се изправя, прави гримаса и започва да разтрива слепоочията си с пръсти.

— Готвят много вкусно в „Деликатесен“ — казва той. — Една бира води до втора, втората до трета и т.н., особено когато се забавляваш.

„Забавлявал се е — гневи се Хенинг. — Мамка му.“ Би му разказал за вчера, но след като е твърде зает с това да се забавлява, Хенинг решава да не го прави.

— Какво става? — пита Гюнешен и сяда. Тялото му потъва в стола. Прокарва пръсти през косата си. Хенинг подозира, че дори не се е изкъпал, преди да дойде на работа. Но това е част от неговия имидж — грубоват диамант.

Какво вижда Нора в него?

— Нищо особено — отговаря Хенинг. — Някакви вълнения при теб?

— Може би — отвръща Гюнешен и помръдва мишката си. — В дванадесет имам среща с адвоката на Махмуд Мархони. Тази сутрин ченгетата отново ще го разпитват и се надявам да науча подробности за най-новите развития. Поддържам приятелски отношения с Индрехауг. Хайди спомена, че според теб полицаите ще махнат Мархони от списъка със заподозрени.

Хенинг тихо псува, докато Гюнешен отваря браузъра си.

— Да, така ми се струва.

— Защо?

— Факти и доказателства — отвръща той. Твърде рано е за сериозна дискусия. Може би Гюнешен не може да прави две неща едновременно — да чете вестник и да пие кафе, да чете друг вестник и да пие още кафе. Може би му трябва време, за да включи на скорост.

— И това означава? — пита Гюнешен и отпива от горещото си кафе. Хенинг въздъхва и се чуди откъде да започне. Спасява го мобилният телефон на Гюнешен. Той прочита есемеса и се мръщи.

— Знаеш ли кой е Фолдвик? — пита той.

— Фолдвик?

— Да. Ингве и Ингвилд Фолдвик?

— Да, знам кои са те — отговаря Хенинг, изведнъж останал без дъх. — Работят в института, където е учила Хенриете Хагерюп. За какво става дума?

— Полицията ги издирва.

— Какво имаш предвид — „издирва“? Изчезнали ли са?

— Така изглежда.

— Сигурен ли си?

Хенинг вече е станал от стола си. Гюнешен изсумтява.

— Просто чета това, което пише тук.

Хенинг профучава покрай него с най-голямата бързина, на която са способни краката му.

— Какво има? — провиква се Гюнешен след него. Объркването в гласа му е очевидно, но Хенинг го игнорира. Няма време. Излиза навън, мята се на своята „Веспа“ и потегля към института „Вестердал“.