Метаданни
Данни
- Серия
- Хенинг Юл (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Skinndod, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Неда Димова-Бренстрьом, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Томас Енгер
Заглавие: Мнима смърт
Преводач: Неда Димова-Бренстрьом
Издател: Персей
Година на издаване: 2014
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2144
История
- —Добавяне
57
Задрямва малко преди съмване и го буди клаксон на кола. Лежи на дивана и опитва да нагоди очите си към светлината. Часът е пет и половина. Отива в кухнята, налива си чаша вода, взима шишенцата с лекарства от нощното шкафче и глътва две таблетки. Кутийката кибрит е на обичайното си място, но тази сутрин Хенинг няма достатъчно енергия, за да отправи ежедневното си предизвикателство към войниците от ада.
Има чувството, че е бил на едноседмичен запой. Знае, че трябва да хапне нещо, но мисълта да дъвче престоял хляб и пресъхнала шунка просто го отвращава.
Замисля се за мъжете, които са проникнали в апартамента му. Какво са могли да сторят, ако той си е бил вкъщи? Дали са въоръжени? Дали са могли да се опитат да го убият?
Прогонва тази мисъл. Не си е бил вкъщи, така че тези въпроси са излишни. Хенинг решава да пропусне закуската и да се заеме с работа, въпреки ранния час.
Чака да измине още един час, преди да се обади на Бругелан. Един детектив никога не спи повече от два-три часа по време на важно разследване, а Хенинг иска да му зададе няколко въпроса. Гласът на Бругелан звучи изморен, когато полицаят най-накрая вдига.
— Здравей, Бярне, аз съм — казва Хенинг, стараейки се гласът му да звучи приятелски.
— Здрасти.
— Буден ли си?
— Не.
— Станал ли си?
— Какво означава „станал“?
— Как мина вчера?
— И аз не знам.
— Какво имаш предвид?
Бругелан не отговаря.
— Да не би момчето да не се е самоубило?
Хенинг стиска телефона толкова силно, че кокалчетата му са побелели.
— Не. Не, не съм казал такова нещо. Мина добре, в смисъл че свършихме работата си на местопрестъплението. За какво искаш да говорим? Защо ми звъниш толкова рано?
Хенинг се смущава от раздразнението в гласа му.
— Ами… аз…
— След малко имам среща, а трябва да свърша и една работа. Така че ако не ми звъниш за нещо конкретно…
— Да, за нещо конкретно ти звъня.
— Ок, казвай.
На Хенинг му отнема известно време да събере и организира мислите си.
— Трябва да знам нещо.
— Знаех си.
— Имало ли е разменени имейли между Хенриете Хагерюп и Ингве Фолдвик в дните преди убийството?
— Защо питаш? Защо искаш да знаеш?
— Просто искам. Ок? Струва ми се, че имам право да зная.
— Право?
— Да. Доста ти помогнах с това разследване.
— Знам.
Бругелан въздъхва дълбоко.
— Имейли? Не знам. Не си спомням. Твърде изморен съм да помня неща.
— Господи, Бярне, не може да си твърде изморен да помниш неща. Синът на един от потенциалните ти заподозрени е мъртъв. Не знам защо изведнъж си решил да се държиш като задник след всичко, което направих за теб, но както искаш. И без това не искам да говоря с теб.
Хенинг се кани да затвори, когато Бругелан се прозява.
— Ок, извинявай. Просто към много изморен. И Йерстад, той…
Още прозевки.
— Какво за Йерстад?
— О, забрави. Да, Хагерюп е изпратила няколко имейла на Ингве Фолдвик и той й е отговорил — казва Бругелан и издиша шумно.
— Тези имейли за сценария ли са били?
— Да, един от тях. Но не за съдържанието. Фолдвик я моли да му изпрати сценария, когато го завърши.
— Помниш ли горе-долу кога е бил изпратен този имейл?
— Преди известно време. Не помня точната дата.
— Ами есемеси? Откри ли кой е изпращал есемеси на Хенриете в деня на убийството? По времето, когато е била с Мархони?
— Получила е два или три есемеса през този период. Един от тях е бил „Провери пощата си“.
— Кой го е изпратил?
— Не знаем. Точно както имейла със снимката, този есемес е бил изпратен от Мозамбик, от един от онези анонимни сайтове.
— Добре. Ок. Благодаря ти.
— Между другото, днес трябва да дойдеш в участъка, за да дадеш показания. Снощи Йерстад кипна, когато му казах, че сме говорили само по телефона.
— Кога?
— В десет отново ще разпитваме Махмуд Мархони, значи след това. Да го направим в единадесет, какво ще кажеш?
— Ще се опитам да дойда.
— Трябва да дойдеш.
— Преди малко каза „местопрестъплението“. Това означава ли, че смятате смъртта на Стефан за подозрителна?
Бругелан изстенва.
— Нямам време да говоря с теб. Трябва да тръгвам. Ще говорим по-късно.
— Значи наистина смятате, че смъртта е подозрителна.
— Не съм казал такова нещо. И не смей да правиш подобни догадки във вестника си.
— Никога не правя догадки по отношение на едно самоубийство.
— Ок. Ще се видим по-късно.
Бругелан затваря. Хенинг зяпва в празното пространство. „Открили са нещо — мисли си той. — Или липсата на нещо е събудила подозренията им. Иначе Бругелан щеше да отрече категорично.“