Томас Енгер
Мнима смърт (53)

51

Горящите очи на Юнас изтръгват Хенинг от съня. Псува, изправя се и осъзнава, че седи на дивана пред телевизора. Сигурно е задрямал по време на епизод на някой сериал.

Телевизорът все още работи. Русокос мъж яде сирене, докато десетина жени с различен цвят на кожата разменят местата си. Хенинг се обляга назад и си представя, че се носи по вълните. „Продължавай да дишаш — казва си той. — Продължавай да дишаш.“

Спомня си анимационния филм „Търсенето на Немо“, в който бащата на Немо се запознава с Дори — риба, която едва помни собственото си име, но обожава да пее. Хенинг чува гласа й в главата си: „Просто плувай, просто плувай.“

Сигурно са гледали „Търсенето на Немо“ над тридесет пъти, повечето от тях през онова лято, когато са посетили прекрасния датски остров Туньо. Вали през цялото време. Почти не излизат от очарователната хижа, която Хенинг е наел на острова, където не се допускат автомобили. Но Юнас се влюбва в Немо. Чуди се как са щели да прекарат ваканцията си без този филм.

Мобилният му телефон започва да вибрира на масата. Шумът го стряска. Хенинг поглежда дисплея — непознат номер.

— Хенинг Юл — казва той и прочиства гърлото си.

— Здравейте, Трулс Лайрвог се обажда. Казаха ми, че се опитвате да се свържете с мен.

Гласът е дълбок и грапав. Съдейки по произношението, Трулс е роден някъде около Берген. Може би дори в Берген. Хенинг става от дивана.

— О, здравейте. Да. Супер. Благодаря ви, че ми звъннахте.

Никакъв отговор.

— Ъъъ… да. Исках да ви питам за този сценарий, който сте купили. Сценария на Хенриете Хагерюп.

Още мълчание.

— Можете ли да ми кажете нещо за сценария, ако обичате? Защо решихте да го купите?

— Предполагам по същата причина, по която обикновено купуваме сценарии. Харесахме го. Решихме, че можем да заснемем добър филм по него — евентуално.

— За какво става дума в него?

— Казва се „Control+Alt+Delete“. В него се разказва за млада жена, която става богата и известна, но си мечтае да натисне копчетата Control+Alt+Delete на клавиатурата си и да започне живота си наново. Не харесва човека, в който се е превърнала. Използвайки специална клавиатура, тя получава шанс да изживее живота си отново. Сега въпросът е дали този път ще вземе правилните решения, или ще направи същите грешки?

— Разбирам.

— Сценарият има нужда от работа, така да се каже, но фабулата има потенциал.

Хенинг кимва на себе си.

— И Ингве Фолдвик е дошъл при вас с този сценарий?

Пауза.

— Да.

— Това обичайна практика ли е?

— Какво?

— Дипломни ръководители, които носят сценарии, написани от възпитаниците си, на бивши свои колеги?

— Не знам, защо не? Не виждам нищо нередно в това. Ако възнамерявате да напишете статия, в която ни критикувате за това…

— О, не. Няма да пиша за това. Просто съм любопитен. Доколкото разбрах, вашият копродуцент, Хенинг Енуксен, не е участвал в разискванията, довели до закупуването на сценария. Защо?

— Защото всеки от нас вярва в преценката на другия. Имате ли някаква представа колко сценария ни изпращат всеки ден, Юл? Колко събрания провеждаме, през колко бумащина трябва да преплуваме, за да направим филма, който искаме, колко трудно е…

— Знам — прекъсва го той. — С какво впечатление останахте от Хагерюп?

Хенинг чува как Лайрвог си поема дъх.

— Тя беше много привлекателна. Не мога да повярвам, че някой я е убил. Беше преизпълнена с енергия. Толкова отворена и умна, толкова доверчива. Не беше нито арогантна, нито претенциозна.

— Предполагам, че сте разговарял с Хагерюп в присъствието на Фолдвик, след като той ви е запознал?

— Да, разбира се.

— Какви бяха техните взаимоотношения?

— Какво имате предвид? Взаимоотношения?

— Нали знаете — взаимоотношения. Начина, по който се гледат, по който си контактуват. Доловихте ли сексуално напрежение помежду им?

Поредното мълчание. Което се проточва.

— Ако казвате това, което си мисля, че казвате, майната ви — отговаря Лайрвог със силен бергенски акцент. — Ингве е свестен човек. Един от най-свестните, които познавам. Опита се да помогне на един от студентите си. Какво лошо има в това?

— Нищо.

— Ходите ли по магазини, Юл?

— Да.

— Винаги ли си купувате всичко, което искате?

— Не.

— Не. Точно така.

Хенинг не се засяга от раздразнението в гласа на Лайрвог.

— Сега какво ще се случи със сценария?

Лайрвог въздъхва.

— Още не знам.

— Но той продължава да бъде ваша собственост, въпреки че авторът е мъртъв?

— Да. Струва ми се, че ще бъде тъжно, ако не завършим нещо, което тя е започнала. Тя би искала да заснемем филма.

„Добра реклама“ — мисли си Хенинг.

— Какво смята Ингве?

— Ингве? Съгласен е с мен.

— Значи вече сте го обсъдили?

— Не, аз… ъъъ… ние…

Хенинг се усмихва и се чуди дали това е било нещото, което Хенинг Енуксен искаше да му каже. Че Лайрвог вече е обсъждал бъдещето на филма без Хенриете — с Ингве.

— Благодаря ви за това, че ми се обадихте, Трулс. Нямам повече въпроси.

— Слушайте, няма да пишете за това, нали?

— За кое?

— За Ингве, филма и всичко това?

— Още не съм сигурен.

— Ок. Но ако решите да пишете, искам да одобря статията. Нали знаете — да проверя цитатите и т.н.

— Не знам дали ще ви цитирам, но ако реша да го направя, ще се свържа с вас преди пускането на статията.

— Страхотно.

Лайрвог му дава имейл адреса си. Хенинг се преструва, че си го записва, но всъщност стои пред пианото и копнее отново да посвири. Лайрвог затваря, без да се сбогува с него.