Томас Енгер
Мнима смърт (52)

50

„Откога искам да направя това“ — казва си Бругелан и чука на вратата на Йерстад. Дълбокият глас на главния следовател му казва да влезе. Бругелан се подчинява. Йерстад говори по телефона, но му прави знак да седне на стола пред бюрото. Бругелан сяда. „Само ако Санлан беше тук сега — мисли си той. — Може би тогава…“

Йерстад слуша и от време на време казва „Хмм“. Разговорът се проточва. Най-накрая главният следовател кимва и казва:

— Ок. Значи така ще го организираме. Дръж ме в течение.

Той затваря и поглежда към Бругелан.

— Да? — казва той с въздишка. В гласа му има умора, но на Бругелан не му пука. Това е неговият миг. Той слага сценария на Хагерюп на бюрото и поглежда очаквателно към Йерстад. Главният следовател го взима и го разлиства.

През следващите няколко минути Бругелан обобщава това, което му е казал Хенинг. Когато свършва, Йерстад не го поглежда с признателност. Точно обратното.

— И си взел това от Хенинг Юл?

— Да. Юл е…

— Ще ти кажа нещо за Хенинг Юл — изръмжава Йерстад и се изправя. Започва да крачи нагоре-надолу. — Преди няколко години някакъв мъж убиваше проститутки в Осло. Не беше Джак Изкормвача, но уби няколко момичета от Нигерия и заплаши, че ще убие и други, ако не ги изгоним от града. Свърза се с полицията, за да обяви намеренията си.

— Спомням си случая. Ако…

— Разбира се, нямаше как да направим това, дори и да искахме. Първо, не можем да се поддаваме на подобни заплахи, и второ, момичетата често променят местоположението си, а сводниците им ги защитават.

Йерстад погалва мустака си и спира точно пред Бругелан.

— Хенинг Юл откри, че убиецът се е свързал с нас и че ни е предупредил за бъдещи нападения. Когато открихме следващото момиче от Нигерия с четиридесет и седем прободни рани в гърба, стомаха, гърдите и лицето, Юл започна наказателна кампания срещу полицията. Обвини ни, че сме виновни за смъртта на момичето, защото не сме отговорили на заплахите на убиеца. Отгоре на всичко Юл откри убиеца и го интервюира, но без да ни каже, за да го арестуваме. В крайна сметка той се интересуваше повече от това да ни злепостави, отколкото да залови убиеца. Какво ти подсказва това?

Бругелан забива поглед в краката си, търсейки подходящ отговор. Но не може да го намери.

— Защо мислиш, че ти е дал това? — пита Йерстад и сочи сценария. — За да помогне на полицията или за да помогне на себе си?

Бругелан си спомня, че Йерстад е добре известен с риторичните си въпроси. Но и без това не може да измисли добър отговор.

— Възможно е Юл да се е натъкнал на нещо важно, но дори за миг не си помисляй, че се е свързал с теб от чувство за граждански дълг. Използва те, Бярне. Струва ми се, че това, което му се случи, колкото и трагично да е то, го е променило по някакъв начин. Съдейки по това, което знам за него, бих казал, че го е направило дори по-циничен и манипулативен.

Бругелан не знае какво да каже и затова не казва нищо.

— Предприе ли някакво действие заради този сценарий? — пита Йерстад.

— Опитах се да се свържа с Анете Скопум, но без късмет. Не вдига мобилния си телефон и не е в апартамента си. Изпратих Емил да говори с нея, но когато разбрах, че не си е вкъщи, изпратих патрулка пред сградата й.

— Къде живее?

— Бислет.

— Ок.

— Освен това преди два часа е изтеглила 5000 крони от един банкомат в „Акерсгатен“.

— Пет бона? Това е много. Е, поне все още е жива.

— Най-вероятно. Но това също означава, че възнамерява дълго време да не тегли пари. Изпратих Емил във „Вестердал“, за да я потърси и да говори с приятелите й, но още не ми е докладвал.

Йерстад кимва и чака, но Бругелан няма нищо друго за казване. Чувства се изпразнен отвътре. Добре, че Санлан не е дошла с него.

Възможно ли е Хенинг Юл да е постъпил толкова безскрупулно? Да е оставил убиец на свобода, само за да напише добра статия? Разбира се, че е възможно. А възможно ли е някой ден да прецака и него? Но те се познават. Малко.

Бругелан поглежда към Йерстад, който отново е седнал зад бюрото си и разлиства някакви документи. Ако Бругелан е научил нещо през седемнадесетте месеца работа за Йерстад, то това е, че шефът му много трудно променя мнението си за някого, след като вече го е формирал. „Може би това е причината да е толкова добър полицай — мисли си Бругелан. — Или именно затова никога няма да стане велик полицай.“

Бругелан става. Чака главния следовател да каже нещо, но Йерстад не вдига глава. Бругелан излиза и затваря вратата зад гърба си.