Томас Енгер
Мнима смърт (45)

43

Хенинг мъчно преодолява желанието веднага да се обади на Анете. Но е твърде рано за това. Тя очевидно не иска той да се опитва да й помага, а освен това самият Хенинг има нужда от повече време, за да разучи малко по-добре случая, преди отново да се свърже с нея.

Вместо това се обажда на Бярне Бругелан. Хенинг си е записал номера на мобилния му телефон след разговора им в полицейския участък. Бругелан вдига почти веднага.

— Здрасти, Бярне. Хенинг се обажда.

— Здрасти, Хенинг. Как си?

— Добре. Слушай — можем ли да се видим?

Няколко секунди мълчание.

— Сега?

— Да. Веднага, ако можеш. На неутрално място, за предпочитане. Трябва да говоря с теб за нещо.

— В ролята си на журналист?

— Не съм напълно сигурен за това.

— За Тарик Мархони ли става дума?

— Не. За брат му. И за Хенриете Хагерюп. Всъщност може и Тарик да е замесен. Както казах, не съм сигурен.

— Не си сигурен?

— Не. Но ти гарантирам, че ще искаш да чуеш това, което имам да ти казвам и да видиш това, което открих. Просто не искам да го правим по телефона.

Още няколко секунди мълчание.

— Ок. Къде искаш да се срещнем?

— „Ломпа“.

— Добре. Ще дойда след петнадесет минути.

— Страхотно. Ще се видим там.

Хенинг решава да вземе такси от кафене „Годе“, независимо от това колко рисковано може да е подобно действие. Излиза на улица „Фреденсборгвайен“ и чака. Най-накрая вижда свободно такси, което не е сребристо. Освен това колата не е произведена в Германия и на тавана му не е изписан номерът „А-2052“. Шофьорът е възрастен мъж с посивяла коса и очила със стоманени рамки. Мирише на „Олд спайс“. Не казва почти нищо по време на пътуването.

Това урежда Хенинг, защото означава, че може да размишлява на спокойствие, докато минават покрай сгради, хора и коли. Винаги се чувства спокоен, когато е на път за някъде, но не шофира той. Сякаш натискаш своето копче за пауза, докато останалият свят продължава да се върти.

Чуди се какво ли е минало през главата на Хенриете Хагерюп, когато е осъзнала, че собственият й сценарий ще бъде осъществен с нея в главната роля. „Може би изобщо не си осъзнала това“ — мисли си той. Може би Хенриете не е имала време да реагира, преди да бъде зашеметена от електрошоковия пистолет, а замерването с камъни е започнало, докато е била в безсъзнание.

Хенинг се надява. Надява се, че Анете се е скрила на сигурно място. Ако Хенриете е била убита заради сценария, нищо чудно Анете да е следващата жертва.