Томас Енгер
Мнима смърт (43)

41

Адвокат Ларш Индрехауг прокарва пръсти през перчема си и го маха от очите си.

„Педал — мисли си Бругелан. — Какво ли не бих дал някой ден да те хвана в звукоизолирана стая, с изключени камери.“

Мечти и реалност. За съжаление, две напълно различни неща. Мисълта става още по-натрапчива, тъй като сержант Санлан седи до него. Бругелан поглежда към книжата на масата, след което натиска един ключ, а после друг. Внимателно са се подготвили за разпита, като са обсъдили доказателствата и са постигнали съгласие относно това как да ги представят. Въпреки че Санлан все още се съмнява във вината на Мархони, той трябва да даде убедителни отговори на въпросите, които са подготвили.

Бругелан обожава да говори за работа със Санлан. Наслаждава се на всяко изражение и всяка гримаса — когато е сериозна, съсредоточена и изпълнена с възмущение. Няма търпение да види удовлетворението в очите й, когато пресече финиша. Само ако може да запази това удовлетворение за него.

Грешен ключ, Бярне.

Махмуд Мархони седи до Индрехауг. „Разстроен е“ — мисли си Бругелан. Покрусен от смъртта на брат си, изнервен от това, че все още го държат в ареста. Определено има пропуквания в твърдата му черупка. Изглежда занемарен. Два дни без бръснач и лицето, свикнало всяка вечер да го обвиват в топли кърпи, е съсипано.

„Това не е единственото нещо, с което ще трябва да свикнеш от сега нататък, Махмуд“ — мисли си Бругелан. Прави знак на Санлан да започне официалната част на разпита: представянето на присъстващите и изреждането на причините за тяхното присъствие. След това тя поглежда към Мархони.

— Моите съболезнования — казва тя с глас, мек като бита сметана.

Мархони поглежда въпросително към адвоката си.

— Съжалявам за брат ви — добавя тя.

Мархони кимва.

— Правим всичко по силите си, за да открием извършителя. Но може би вие вече знаете кой е?

Мархони я поглежда.

— Не знам за какво говориш.

— Членуваш ли в „Лошите момчета на огъня“, Махмуд?

— Не.

— Ясер Шах?

Мархони клати глава.

— Отговори на въпроса.

— Не.

— Брат ти познавал ли се е с тях?

— Ако не знам кои са те, как мога да знам дали брат ми ги е познавал?

„Добра работа, Мархони — мисли си Бругелан. — Прескочи капана.“

— Успяхме да възстановим съдържанието на лаптопа ти — продължава Бругелан.

Мархони се опитва да изглежда равнодушен към тези думи, но Бругелан вижда, че отвътре всичко му кипи. „Въпреки че нямаме всичко — спомня си Бругелан. — Все още.“

Но Мархони не знае това.

— Сигурен ли си, че не искаш да промениш отговорите, които даде току-що на моята колежка? — пита Бругелан.

— Защо да правя това?

— За да не изглежда така, сякаш ни лъжеш.

— Аз никога не лъжа.

— Така ли? — пита Бругелан.

— Може би трябва да обясните на моя клиент за какво говорите, вместо да му отправяте безпочвени обвинения? — казва Индрехауг.

Бругелан му хвърля свиреп поглед, след което отново се обръща към Мархони.

— Колко човека, освен теб, използват лаптопа ти, Махмуд?

— Нито един.

— Никога не си го заемал на някого?

— Не.

— Сигурен ли си в това?

— Да.

— Детектив Бругелан…

Индрехауг вдига ръце и въздъхва. Бругелан се усмихва и кимва на себе си.

— Защо си влизал в пощата на Хенриете в деня на смъртта й?

Мархони вдига глава.

— Какво?

— Защо си чел имейлите на приятелката си?

Бругелан осъзнава, че Мархони изглежда искрено изненадан.

— Може би, за да откриеш това?

Бругелан слага лист хартия на масата пред него. Снимка на Хенриете Хагерюп, възседнала мъж. Лицето на мъжа не се вижда, само тила му. Косата му е тъмна и рехава. Мархони поглежда снимката.

— Кой е това, Махмуд?

Той не отговаря.

— Тази снимка бе открита в пощата на покойната ти приятелка. Същата поща, в която си влязъл от лаптопа си в деня на смъртта й. Искаш ли да коментираш това?

Мархони отново поглежда снимката.

— Кой е изпратил имейла? — пита той.

— Заели сме се с това, не се тревожи. Отново те питам — познаваш ли мъжа на снимката?

Той клати глава.

— Нали разбираш, че нещата не изглеждат много добре за теб?

Мархони продължава да мълчи. Бругелан въздъхва. Индрехауг поглежда клиента си. Мархони разтрива дланта на едната си ръка с палеца на другата. Известно време Санлан и Бругелан не казват нищо. Вместо това го чакат да се пропука.

— Не съм го правил — изведнъж прошепва Мархони.

— Какво каза?

— Не съм влизал в пощата й.

Бругелан клати глава, сякаш току-що е чул най-голямата лъжа през живота си.

— Току-що каза, че си единственият, който използва този лаптоп. Може би вече не смяташ така?

Мархони клати глава.

— Невъзможно е.

— Значи някой друг е използвал лаптопа ти, без твое знание, за да види снимка на приятелката ти с друг мъж? Това ли ни казваш?

Мархони кимва колебливо.

— Кой може да го е направил? Брат ти? Хенриете?

— Не знам.

— Затова ли и двамата са мъртви, Махмуд?

— Не знам.

— Не, не знаеш.

Бругелан въздъхва и поглежда към Санлан. Тя внимателно разглежда лицето на Мархони, опитвайки се да разчете изражението му.

— Какво мислиш за шериата? — продължава Бругелан.

— Шариата?

— Да. Пакистанска група. Свириха на фестивала „Мела“ преди около година.

— Детектив Бругелан…

— Глупава шега, извинявам се. Но отговори на въпроса, Махмуд. Какво мислиш за шериата? За законите на шериата? Смяташ ли, че те са справедливи по отношение на жените?

— Не.

— Значи не мислиш, че убиването на жена с камъни например е подходящо наказание за изневяра? Или отсичането на нечия ръка за кражба?

Бругелан не чака Мархони да му отговори. Той изглежда напълно озадачен.

— С кого е имала връзка Хенриете, Махмуд?

— Ако си невинен и искаш да те освободим, съветвам те да започнеш да говориш.

— Кой е мъжът на снимката?

Бругелан и Санлан говорят едновременно. Мархони въздъхва.

— Колкото повече ни разиграваш, толкова по-зле ще става за теб.

— Кой е бил мъжът, с когото е имала връзка?

— Затова ли я уби?

— Кого се опитваш да предпазиш?

Мархони вдига ръка.

— Не разбирате нищо.

Той свежда поглед и поклаща глава.

— Помогни ни да разберем тогава — казва Бругелан. Поглежда Мархони, чакайки го да им обясни.

— Хенриете никога не ми е изневерявала — казва той след дълъг размисъл.

— Какво каза?

— Хенриете никога не ми е изневерявала.

— Тогава как ще обясниш тези есемеси? „Извинявай. Това не означава нищо. ТОЙ не означава нищо. Ти си този, когото обичам. Може ли да поговорим за това? Моля те?“

Бругелан пронизва Мархони с поглед.

— И ми казваш, че никога не ти е изневерявала?

— Да, или… не знам.

— Не, не знаеш. Ако не можеш да измислиш по-добра лъжа от тази, тогава…

— Никога не ми е споменавала друг мъж.

— Значи съдържанието на тези есемеси е пълна загадка за теб?

— Точно така.

— Никога не сте обсъждали подобни неща преди?

— Никога.

— Извинявай, но трудно ще убедиш членовете на съда в това. Не съм ли прав, господин Индрехауг?

Бругелан поглежда адвоката. Индрехауг преглъща. След това за пореден път отмята перчема от очите си.