Томас Енгер
Мнима смърт (40)

38

Седи на пейката известно време, след като Туре си е тръгнал. Напоследък прекарва доста време, седейки по различни пейки. И това е добре. Много добре. Не вижда Анете. Хора постоянно влизат и излизат от института. Всеки път очите му се насочват към червените стъпала, водещи до вратата. И всеки път е разочарован.

Решава да й позвъни. Преди да набере номера, вижда, че вече е един и половина. Чуди се как ще го накажат, ако не отиде на прословутото общо събрание на колектива. Обзалага се, че Стуре ще се разправи с него по съкратената процедура — все пак се познават от много време. Освен това Хенинг много добре знае какво ще каже шефът:

„Поради непредвидени колебания на рекламния пазар сме принудени да съкратим разходите си. В краткосрочен план това няма да се отрази на персонала, но може да се отрази в дългосрочен, ако резултатите ни не се подобрят. Колкото повече хора четат страниците ни, толкова по-бързо ще разпродадем свободната площ на рекламодателите. Но тъй като вече сме продали цялата налична площ, трябва да произвеждаме повече страници. Това означава, че трябва да решим какви статии е редно да публикуваме. Трябва да подбираме по-внимателно материалите. И т.н. и т.н. Някой неминуемо ще спомене своя «журналистическия дълг», а друг ще изтъкне, че «статиите трябва да бъдат подбирани на основата на своята важност и актуалност». Хенинг чудесно знае какво ще отговори Стуре — че принципно е съгласен, но предложените от него промени са задължителни. Което за един онлайн вестник означава повече секс, повече цици и повече порно. Това искат повечето хора. Може и да казват, че не го искат, но въпреки това кликват именно върху тези статии, когато имат две-три свободни минути, за да разгледат по-внимателно циците или задника, използвани за примамка. Онлайн вестниците знаят това и разполагат със статистически данни, които доказват, че това са най-четените статии. Изборът е пределно ясен.“

„Това сигурно ще вбеси Хайди — мисли си Хенинг. — Но тя няма друг избор, освен да се подчинява на всички нареждания отгоре. И никога не би критикувала ръководството или безмозъчните решения, които те взимат — поне не пред външни хора. Научила е това на курсовете си по мениджмънт.“

Хенинг набира номера на Анете и чака. Тя вдига на единадесетото иззвъняване.

— Ало?

Гласът на Анете е слаб и плах.

— Анете, казвам се Хенинг Юл. Работя за „Новините 123“. Разменихме си няколко думи миналия понеделник.

— Нямам какво да ви кажа.

— Чакай, не затва…

Затваря. Хенинг псува и се оглежда. Мъж в работен комбинезон върви към него. Носи кофа.

„Ще го направя — казва си Хенинг. — Ще й звънна пак, въпреки че това е една много рискована стратегия. Възможно е да я отблъсна още повече. Досаждането рядко има положителен ефект, но тя все още не ми е дала нищо.“

Отначало телефонът звъни, но после се включва глас, който учтиво го приканва да остави съобщение. „По дяволите, блокирала е номера ми“ — мисли си той. Вижда още един мъж в работен комбинезон. Вместо това решава да й изпрати есемес:

„Знам, че не искаш да говориш с мен, но не се опитвам да те интервюирам. Мисля, че Хенриете е била убита заради филма, който сте снимали. Искам да говоря с теб за това. Искаш ли да се срещнем?“

Изпраща есемеса и чака. Чака. И чака. Никакъв отговор. Отново псува. Сега какво?

„Не — мисли си. — Не мога да се откажа сега“. Пише й още един есемес:

„Знам, че те е страх, Анете. Веднага разбрах това. Но мисля, че мога да ти помогна. Моля те, позволи ми да ти помогна.“

Изпраща есемеса. Знае, че вече звучи така, сякаш е отчаян, но това не е толкова далече от истината. Подскача стреснато, когато получава есемес. Отваря го и чете.

„Никой не може да ми помогне.“

Кръвта му изстива. Става все по-интересно. Хенинг отговаря:

„Не можеш да си сигурна в това, Анете. Ако ми позволиш да прочета сценария, може би ще успея да ти помогна. Обещавам да бъда много дискретен. Ако не искаш да се срещаме, можеш да ми го изпратиш по електронната поща. Имейлът ми е hjuul@123news.no.“

Изпраща есемеса.

Цяла вечност, събрана в няколко секунди. Чува ги как изтичат, една по една.

„Не — мисли си Хенинг. — Няма смисъл.“ Анете е затворена страница за него. Не иска да бъде източник, дори и поверителен. Той извлича някаква утеха от факта, че е направил сериозен опит. Но няма време да се утешава. Става и тръгва.

Получава есемес.

„Кафене Годе. След един час.“