Томас Енгер
Мнима смърт (35)

33

Има няколко часа за губене преди срещата си с Ингве Фолдвик, така че се запътва към офиса. Прави го с чувството, че денят е започнал добре. Чувство, което изпитва много рядко.

Решил е да не ходи на работа няколко дни, но сега не може да се върне вкъщи. Изтощеният дежурен редактор е на бюрото си, когато Хенинг пристига. Млада жена седи с гръб към него. Дежурният редактор го вижда и очите му се разширяват, но не казва нищо. Хенинг знае, че са му казали какво се е случило през последните двадесет и четири часа. Сигурно е изненадан да го види на работа толкова скоро.

Хенинг също е изненадан. Изненадан от това, че не изпитва нужда от отпуска. Сигурно просто иска да има нещо, с което да запълва времето си, нещо, което да отвлича вниманието му от Това, За Което Не Мисли. Винаги е бил такъв. Когато захапе нещо, няма пускане.

„Доктор Хелге сигурно ще се разтревожи, ако ме види сега“ — мисли си той.

„Не се натоварвай твърде много, Хенинг. Първите няколко седмици го раздавай по-спокойно.“

Да го раздава по-спокойно. Да бе.

Хенинг натиска копчето и чака двадесет и девет секунди, след което занася чашата с горещо кафе до бюрото си. Включва компютъра си. В офиса е тихо. Единствените звуци са спорадично тракане на клавиатура и гласовете от телевизора на бюрото на дежурния редактор. Звучи като CNN. Извънредна емисия.

След около минута Хенинг влиза в интернет. Не му отнема дълго да установи, че през нощта не се е случило нищо важно. Статията му за Тарик Мархони все още е водещата новина на сайта им. От дясната колонка на заглавната страница Хенинг разбира, че това е най-четената статия през последните двадесет и четири часа.

Кликва, за да се увери, че са я отпечатали както трябва. Сръбва от кафето, но когато страницата се зарежда, едва не го изплюва. Зяпва монитора с невярващ поглед. Сложили са името му, а до него се мъдри негова снимка. В самата статия има втора негова снимка.

Хенинг скача на крака и се насочва към дежурния редактор, който се стряска от рязкото му появяване. Не казва нищо, но се изправя в стола си.

— Ти ли пусна статията ми? — пита Хенинг.

— Статията ти?

— Да, статията за Тарик Мархони.

— Кога си я изпратил?

— Снощи.

— Моята смяна започна в полунощ, така че не съм бил аз.

Хенинг клати глава и псува.

— Някакъв проблем ли има?

— Разбира се, че има проблем. Не трябваше да слагате името и снимката ми.

Дежурният редактор не казва нищо. Младата жена, която седи с гръб към него, продължава да набира на клавиатурата, сякаш нищо не се е случило. Хенинг изсумтява.

— Има ли начин да разбера кой е пуснал статията?

— Да, един момент.

Дежурният редактор хваща мишката. Хенинг се приближава и застава зад гърба му. Програмата за публикуване е отворена — „Escenic Content Studio“. Дежурният редактор кликва върху дневника и прочиства гърлото си.

— Била е въведена от Йорген в 20:03 часа снощи, редактирана от Йорген в 20:06 и 20:08, а след това Хайди я е отворила в 21:39 и 21:42.

— Хайди Шус?

— Да.

Хенинг усеща как бузите му почервеняват. Връща се на бюрото си, без да благодари на дежурния редактор. Хайди трябва да е благодарна, че още не е дошла на работа.

Пристига след около половин час. Насочва се право към бюрото на Хенинг. Изглежда бясна. „Ставаме двама“ — мисли си Хенинг.

— Защо не ми вдигна, когато ти звънях? — пита тя и хвърля чантата си на бюрото.

Хенинг трепва смутено.

— Аз…

— Когато ти звъня, трябва да ми вдигаш. Не ме интересува колко е късно. Ясно ли е?

— Не.

— Какво каза?

Тя се надвесва заплашително над него.

— Казах не. Когато не съм на работа, значи не съм на работа. Тогава не съм длъжен да ти вдигам. И защо, по дяволите, сте сложили името и снимката ми на статията за Тарик, когато изрично ви казах да не го правите?

Сега е ред на Хайди да се смути.

— Аз…

— Осъзнаваш ли колко лесно ще ме открие убиецът сега, ако иска?

Тя обмисля думите му.

— В този вестник публикуваме името на всеки журналист, който напише статия — започва колебливо тя, след което включва на скорост. — Ако нямаме смелостта да сложим името и снимката на автора, значи не трябва да пускаме статията.

Хенинг не е сигурен, че я е чул правилно, така че казва „хм“ и я поглежда.

— Освен това името и снимката ти са във всеки вестник тази сутрин, така че ако ние не ги сложим, просто ще изглежда странно.

Той я поглежда, но не може да измисли подходящ отговор. Защото Хайди има право. „Мамка му — мисли си той. — Права е.“

Хайди сяда и започва сутрешния си ритуал. Включва компютъра си, изважда телефона от чантата си и отваря дневника си.

Спечели. Кучката е права.

А тъкмо си е мислел, че денят е започнал добре.