Томас Енгер
Мнима смърт (31)

29

6tiermes7 е прав. Няма да му е лесно да си стои вкъщи. В главата му се въртят твърде много въпроси и колкото повече обмисля нещата, толкова по-сигурен става, че ще намери отговорите в института на Хенриете Хагерюп.

Хенинг влиза в сайта на „Вестердал“ и отново включва мобилния си телефон. Точно както преди, есемесите се натрупват за секунди. И точно както преди той ги изтрива, без да ги чете. Кликва на страницата за филми, отваря списъка със снимачния екип и открива Ингве Фолдвик. Изскачат снимка, CV и информация за контакти. Хенинг чете.

От къде го познава? Тъмна коса с път. Тесен нос. Жълтеникава кожа, не кафява — кожа, която лесно хваща тен. Набола брада, леко прошарена. Наближава петдесетте, но все още е красив. Хенинг подозира, че някои от студентите му са влюбени в него.

Поглежда часовника. Пет и половина. Последните думи на Тарик ще трябва да почакат. Вместо това набира мобилния номер на Фолдвик. Той вдига на третото иззвъняване. Хенинг се представя. Фолдвик казва „Здравейте“ с тон, който Хенинг веднага разпознава. „Ох, пак ли тези лешояди от пресата?“

— Нямам какво да ви кажа — започва Фолдвик.

— Не искам нищо да ми казвате — затапва го Хенинг.

Тишина.

Хенинг знае, че Фолдвик не разбира какво има предвид. Точно това цели. Оставя го да се чуди няколко секунди, преди любопитството му най-накрая да надделее.

— Какво имате предвид? — пита го той.

— Искате ли да се срещнем утре сутринта или когато ви е удобно, за да ви обясня защо искам да говоря с вас? Но ще излъжа, ако кажа, че това няма нищо общо с покойната ви студентка.

— Не знам дали ще имам…

— Ще отнеме само няколко минути.

— Както вече ви казах…

— Искам хората, които прочетат статията ми за Хенриете, да добият възможно най-точна представа за нея. Струва ми се, че вие сте най-подходящият човек за това. Познавали сте я така, както никой друг не я е познавал, а колегите й разправят много странни неща за нея.

Мълчание. Хенинг чува как зъбчатите колела в главата на Фолдвик се въртят, докато обмисля предложението му. Това също е част от подхода му. Трябва да масажираш егото на човека, когото искаш да интервюираш, за да може на него да му е по-трудно да ти откаже, отколкото да се съгласи.

— Ок, ще ви отделя две минути. Утре в десет часа.

Устните на Хенинг се разтеглят в широка усмивка.

— Десет часа е идеално.

Лесно е да се пише статия, когато имаш цялото интервю на запис. Отначало Хенинг решава да включи всичко, което Тарик му е казал, тъй като това са последните му думи. Но скоро той изоставя тази идея. Статията започва да добива форма и Хенинг вижда, че в нея има твърде много маловажна информация. Освен това не иска хората да научат всичко, което Тарик му е казал за брат си. Все пак Махмуд все още е в ареста, а случаят не е приключен.

Отнема му половин час да набере всичко, което Тарик Мархони му е разказал. Започва да го редактира и решава да се съсредоточи върху описанието, което Тарик прави на брат си.

„Брат ми е добър човек.“

Малко скучно, но добро начало. Продължава да набира: „Тарик Мархони прекара последните мигове преди смъртта си, хвалейки брат си, заподозрян в убийство. Прочетете ексклузивното интервю тук.“

Хенинг знае, че хората ще прочетат статията му, дори и да не е особено вълнуваща. Последните думи на един човек винаги привличат интерес, независимо от това какви са. А когато интервюто е ексклузивно като това, всички ще кликнат на него, дори и досега да не са обръщали особено внимание на случая. Останалите медии веднага ще започнат да пресяват статията за цитати, които могат да използват. Това означава: „… каза Тарик Мархони на «Новините 123» броени минути преди да бъде убит.“

Цитати. Заедно с приходите от реклами и продажби, цитатите в конкурентни вестници и телевизии е нещото, което има най-голямо значение за повечето вестници. В същото време, когато някоя голяма риба използва цитат от чужд материал, без да посочи източника, това предизвиква огромно раздразнение, особено ако жертвата е някое по-скромно печатно издание.

Подобни неща се случват всеки ден. Големите риби толкова се боят от това малките рибки да не пораснат, че често жертват както добрите обноски, така и медийната етика. Не става дума за буквална кражба — в повечето случаи големите риби се свързват с източника, за да получат същите цитати и за да могат после възмутено да настояват, че „просто им е дошла същата идея“. НРК например има следната политика: ако една история се появи в поне две медии, значи няма причина да се изказва благодарност на нито една от тях.

Хенинг няма представа дали тази политика е била променена по време на двугодишното му отсъствие, но знае, че ще бъде невъзможно да не цитират статията му за Тарик. Предполага, че Хайди Шус ще е много доволна. Както и Ивер Гюнешен.

Не, всъщност Гюнешен едва ли ще се зарадва.

Хенинг се замисля за ЛМО. „Лошите момчета на огъня“. Що за име е това за престъпна банда? Повечето банди си избират име, което да плаши и ужасява. „Бандитите“. „Ангелите на ада“. Хенинг установява, че изпитва все по-голямо любопитство по отношение на ЛМО. Пише пълното име в Google и му излизат хиляди попадения, повечето от които нямат връзка с бандата или са неточни. Ревюта на филма „Лоши момчета“, статии за някакъв шведски изпълнител, който преди две години имал хит, наречен „Огън“, хора, които са описани като „лоши момчета“ и банда от района Фурусет на Осло, които също наричат себе си „Лошите момчета на огъня“. Нищо важно.

Все пак Хенинг открива статия на „Афтенпостен“, отпечатана преди шест месеца, в която става дума за война между банди във Фурусет. Никъде в текста не се споменава ЛМО, но въпреки това той кликва на линка.

Рязко си поема дъх. Нора е автор на статията. Явно е започнала да се занимава с опасни неща. Бандите обикновено разпространяват дрога и събират дългове. Членовете им най-често са хора, които търсят собствената си идентичност. Това е една от причините да станат хулигани. Бандата е нещо, към което могат да принадлежат.

Заглавието на Нора е „БРУТАЛЕН СБЛЪСЪК НА БАНДИ ВЪВ ФУРУСЕТ“. Хенинг зачита статията. Няма снимки от местопрестъплението. Само архивна снимка на брадва и бухалка, сложени на кръст. Предполага, че Нора е работила нощна смяна и в „Афтенпостен“ не са били готови да пуснат нова снимка.

Въпреки това Хенинг вижда, че Нора се е справила много добре. Взела е интервю от полицая, отговарящ за разследването — ръководителят на столичния отдел за борба с организираната престъпност. Освен това е разпитала двама очевидци и е говорила с бивш член на едната от замесените в сблъсъка банди. Написала е петдесет реда по тема, която обикновено получава два-три в повечето вестници.

Хората рядко се вълнуват от сблъсъци между банди. Те си мислят: „Страхотно, нека се избиват. Няколко идиота по-малко.“ Хенинг не знае защо, но решава да й се обади. Може би иска да получи актуална информация за тези кретени, но нищо чудно причината за това решение да е напълно различна.

Иска да разбере къде е.

Знае, че това е глупаво и нелогично, но не може да направи нищо по въпроса. Иска да знае дали е с Гюнешен, дали ще звучи щастлива, или тъжна, дали ще се смути, или зарадва, когато чуе гласа му. Не са говорили по телефона от деня, в който Юнас е починал. Нора му се е обадила, за да го попита дали може да вземе Юнас от детската градина и да го гледа до следващата сутрин, въпреки че тази седмица тя трябва да се грижи за него. „Не се чувствам добре — казва му тя, а той отвръща: — Да, разбира се, не се притеснявай.“

Хенинг знае, че нещото, което я изяжда отвътре, не е нито пожарът, нито смъртта на сина им. Нора никога няма да си прости за това, че се е разболяла и го е помолила да се разменят. Ако не се е разболяла, Юнас не би спал при него. И синът им щеше да е жив.

Сигурен е, че всеки път, когато Нора се почувства зле, тя пренебрегва симптомите. „Нищо ми няма. Добре съм. Ще отида на работа.“ И всеки път си мисли едно и също: „Защо просто не отидох да го взема от детската градина? Наистина ли бях толкова болна?“

Подобни мисли могат да превърнат живота в истински ад. Що се отнася до него… той не може да спре да мисли за трите чаши бренди, които е изпил, след като е сложил Юнас да си легне. Може би е щял да успее да го спаси, ако е изпил само две? Или само една? Ами ако предишната вечер си е легнал по-рано? Не би бил толкова изморен и не би задрямал пред телевизора, преди огънят да се разгори.

Ами ако…